Фобиите на някои хора понякога изглеждат смешни и дори неразумни, но е факт, че съществуват. Фобия, или преведено от гръцки език „страх”, това е натрапчив и силен страх от някаква специфична дейност, обект или обстоятелство. От самия индивид се разпознава като безпричинен, но когато стане натрапчив и причинява разстройство на социалния живот, се възприема вече като психично нарушение.
Преди да разгледаме най-често срещаните човешки страхове, нека да споменем най-странните. Сред всичките 7 хиляди фобии, интересни и чудновати, но не и за страдащите от тях, има такива като: страх от числата и математиката, от балони и топки, от поезия, от секс, от тъща или свекърва, от голи колене и, представете си, страх от патица, която според страдащия от анатидаефобия го наблюдава винаги.
Но да оставим тези наистина странни, но по-рядко срещани фобии и да насочим вниманието си към най-честите. За някои от тях науката има обяснение, за други – не, а много от страховете, макар и силни, официално не се смятат за фобии.
Страх от високо изпитва всеки 20-ти човек по света. При възрастните се проявява в по-лека форма, но има и такива, които се страхуват да влязат във висока сграда или да ходят по мост. Този страх, познат като акрофобия, вероятно е породен от невъзможността от спокойно възприемане на вертикалните измерения. Според проведените изследвания страдащите от тази фобия имат лоша преценка за това какво е разстоянието до земята. Психолозите изказват предположение, че причина може да бъде падане от високо или съществуващи проблеми с вестибуларния апарат.
За да се пребори до известна степен този страх, трябва да говорим повече с околните за него и да използваме надеждно оборудване и подходящи дрехи, когато се качваме нависоко, за да ни помогне плацебо ефектът.
Най-често срещаната фобия след страха от високото е офидиофобията, или страхът от змии, дори от много малки змийчета. И макар че според науката по-голяма част от змиите са безобидни, хлъзгавите влечуги могат да предизвикат истински ужас у някои хора с появата си. Това, че при бебетата страхът от змии е вроден, може да ни наведе на мисълта, че началото му можем да търсим в еволюционното развитие. Колкото и да са безобидни влечугите, инстинктите ни за оцеляване се оказват по-силни от рационалността.
Има хора, за които се оказва невъзможно да застанат и да говорят пред тълпа. Поне 1/3 от населението на всяка страна се притеснява от публични изяви. Понякога страхът е толкова голям, че сковава човека само от мисълта, че може да бъде наблюдаван и преценяван.
Макар че страдащите от социална фобия всячески се стремят да избягват непознатите социални ситуации, животът е невъзможен без социални контакти. Ако човекът усвои умението да се справя със стреса при общуване с хора, ще успее да преодолее донякъде това състояние.
Ужасът и отвращението, които изпитват отделни хора при реалното или въображаемо присъствие на плъхове или мишки, се свързва с музофобията. Засега е известно, че фобиите към животни се появяват обикновено между 7 и 9г. и са по-често изявени при жените. Изглежда появата им се свързва с очакването, че гризачите могат да пренесат болести. Може да бъдат свързани и със самата неочаквана поява на животното или пък негативно събитие, като например животното да яде от храната на човека. Постепенно фобията може да се развие до степен, че да се изпитва ужас дори при изображението му на снимка.
Макар че страхът от инжекции е ужасяващ, не е чак толкова смразяващ. Фобията обаче включва и спринцовките, защото умът ги свързва с инжекциите. Тази фобия е официално призната през 1994г., но досега няма много теории за появата й. Според някои учени може би са свързани с генетично заложения страх от прободни рани, водещ началото си от предците ни. Освен това само мисълта за инжекция се свързва с болница, а това води до тревога и безпокойство.
Макар и малко, едва 7%, но има хора, които признават за страха си от летене със самолет. Този страх се нарича аерофобия и се причинява от стресови хормони, които се освобождават при излитането на самолета. Нивата на стрес се увеличават дори от малка турбулентност, намаляват се когнитивните способности, което води до паника. Хората с този проблем живеят с постоянен страх от самолетна катастрофа по време на полета.
Не са малко хората, които се страхуват да попаднат сред много хора в отворени пространства. Агорафобията се появява най-вече тогава, когато човек си мисли, че няма на кого да разчита в трудна ситуация дори сред много хора. Тази тревожност го възпира да излезе дори от дома си. Травматично събитие в миналото и изпитаното отчаяние след това е възможно да причинят ускореното й развитие.
Ако трябва да се прави класация на най-често срещаните фобии, страхът от клоуни попада в топ 10. Тази фобия не се признава от медицината, но все пак немалко хора споделят, че я имат.
Като причина може да се посочи това, че макар да търсят в лицето на клоуна познати черти, хората не могат да ги открият под грима и остават с впечатление, че се прикрива нещо, което не трябва да се вижда.
Според друго мнение понеже хората не виждат действителния израз на лицето, това им действа изнервящо, а винаги усмихнатото лице предизвиква у тях безпокойство.
Страдащите от клаустрофобия никак не са малко. Те изпитват ирационален страх от затворено място и могат да получат пристъп на паника, ако влязат в асансьор, самолет, стая с много хора. Страхът да не бъдат поставени в клопка и ограничени по някакъв начин ги кара да изпитват паническа атака. Когато влязат в някое помещение, те си избират място до изхода и изпитват несигурност при затворени врати.
Всяка фобия сама по себе си е изтощителна и няма човек, който поне мъничко да не изпитва страх например от паяци, от тъмното, от гръмотевици и какво ли още не. Важното е да не забравяме, че има и други със същия проблем и ако е възможно, да не позволяваме да станем роби на страховете си.
Снимки: pixabay.com