Защо хората вярват в конспиративни теории?
През 2000 година САЩ обявиха, че вече няма случаи на дребна шарка в страната. Без съмнение, най-големият принос за този успех са ваксините. Въпреки това, само през първите три месеца на 2019 година бяха регистрирани 314 случая на дребна шарка, което доведе до обявяване на извънредно положение в района на Рокланд – Ню Йорк, където бяха забранени не ваксинирани деца да посещават обществени места и училища.
В какво вярват хората:
- През 2018 година изследване показа, че 16% от хората вярват, че глобалното затопляне е измама.
- 37% от хората вярват, че лекът за рак вече е открит, но той е прикрит от фармацевтичните компании.
- Приблизително 20% смятат, че никога не сме ходили на Луната.
- 5% от хората смятат, че Холокоста никога не е съществувал, 2% смятат, че Земята е плоска, а 4% вярват, че Земята е управлявана от извънземни в змийски облик (рептилите).
Някои хора вярват, че химическите следи, оставени от самолетите, са за контрол на ума или за кастрация на определени групи хора. Други вярват, че ваксините причиняват вреда вместо полза поради злонамерените на фармацевтичните компании, някои вярват, че правителствата си сътрудничат с извънземни, а други вярват, че Земята е управлявана от организацията на Илюминатите.
Тези вярвания се наричат “теории за конспирация” или „конспиративни теории“.
Защо хората вярват в конспиративни теории?
Има много изследвания и мнения по този въпрос. Резултатите от тези иследвания могат да бъдат разгледани в еволюционен, индивидуален и социален аспект.
Еволюционен аспект
Всяка теория за конспирация включва хипотеза за модел. Изследователи са посочили, че вярването в теории за конспирация е свързано с адаптацията за разпознаване на модели (Shermer, 2012; Whitson и Galinsky, 2008).
Според тях тези хора установяват връзки на причинно-следствена връзка между някои събития в света, които всъщност не съществуват, и вярват, че между видно несвързани събития има някаква връзка.
Разпознаването на модели се отнася до предположенията за причинно-следствената връзка между обектите в нашата околна среда. Разпознаването на модели е било много функционално за нашите предци при идентифицирането на заплахи и възможности, при виждането на резултатите от действията им и при адаптирането на поведението им към настоящите условия. Например, ако няколко човека от нашата група ядат различен вид плод в определен район и по-късно се разболеят, връзката, установена между тези две ситуации, може да спаси живот. Или ако в джунглата отдалече видим движещи се жълто-кафяви цветове между храстите, в мозъка ни се образува идеята, че това може да е хищник, а това е много важно за оцеляването. Трябва да се има предвид, че тези изводи могат да бъдат и грешни.
В първия случай, хората, които са яли този плод, може да са се разболели, защото са били ухапани от отровен вид насекомо. Или във втория случай, жълто-кафявите цветове, забелязани отдалече, могат да принадлежат на антилопа, която е безобидна за човека.
Адаптациите, които сме придобили в еволюционния процес, не винаги дават надеждни резултати. Ако това, което виждаме отдалече, е тигър, или ако тези плодове са отровни, моделът, който разпознаваме, е истински, и това разпознаване спасява живота ни. Защото сме избягали от опасен хищник, не сме яли от отровния плод. Но ако моделът, който разпознаваме, е грешен, ние сме избягали напразно или не сме яли от плода напразно, но цената за това не е толкова висока. Тоест, в природата е добре да държим границите си за разпознаване на модели малко по-широки, защото потенциалната полза, която това може да ни донесе, е по-голяма от потенциалната вреда от неразпознаването.
Трябва да приемем, че нашето моментално възприемане на модели на индивидуално ниво все още не се различава много от това на нашите предци и е склонно към грешки. Като се има в предвид, че в наши дни можем да възприемаме модели по-точно и в по-голям мащаб с помощта на науката.
Затова е безсмислено да се опитваме да разберем вселената, живота и цялото съществуване, като се основаваме повече на индивидуални убеждения, отколкото на научни открития. Например, в ежедневния живот можем да не забелязваме глобалното затопляне или формата на земята с нашите ограничени индивидуални наблюдения. В този случай трябва да формираме мнение, като се основаваме на валидни и надеждни количествени данни от научни изследвания. Всеки от нас има склонност да открива вероятността за съществуване на неща около нас, които могат да ни навредят. Въпреки това при хората, които вярват в теории за конспирация, тази склонност функционира повече в интуитивен, отколкото в логичен контекст.
Накратко, възприемането на модели, което се основава на установяването на правилни причинно-следствени връзки между стимулите, значително облекчава оцеляването ни. Въпреки това, когато това възприемане се отдалечава от истината, то не може да изпълни функцията си напълно. Нерационалните възприятия и вярвания се появяват точно тогава.
Индивидуален аспект
Еволюционните динамики силно влияят и насочват всеки един от нас. Въпреки това, има и значителни различия между възприятията на отделните хора. Нека разгледаме резултатите на някои изследвания за причините, защо някои хора да са по-склонни към теории за конспирация. Според изследванията, вероятността един човек, който вярва в една теория за конспирация, да вярва и в други теории за конспирация, е висока (Douglas и Sutton, 2011; Lewandowski и др., 2013; Swami и др., 2011).
Това важи дори ако няма връзка между теориите за конспирация. В изследване, проведено от Гьортцел през 1994 г., е установено, че най-важната обща черта на хората, които вярват в определена теория за конспирация, е, че те вярват и в друга теория за конспирация. Тоест, вероятността човек, който вярва в една теория за конспирация, да вярва и в друга, дори и несвързана с първата, е висока.
Например, в изследване, проведено от Хорнсей и колегите му през 2018 г., е установено, че хората, които са против ваксинацията, вярват и в теории за конспирация относно принцеса Даяна, събитията от 11 септември и убийството на Кенеди. Дори вероятността човек, който вярва в една от две противоречащи си теории за конспирация, да вярва и в другата, е висока.
В друго изследване, проведено в Демократична република Конго, където вирусът Ебола е отнел живота на около 1000 души, се установява, че около четвърт от населението “не вярва” в този вирус. 46% от населението вярва, че този вирус е “игра на външни сили” или конспирация на групи, които искат да постигнат икономическа печалба. Още по-интересно е, че 18% вярват в трите теории едновременно. Въпреки това, не вярването в съществуването на вируса ясно противоречи на другите две изказвания.
Според резултатите от изследване, проведено от Ууд през 2012 г., хората, които вярват, че принцеса Даяна е организирала собствената си смърт, също вярват по-силно, че тя е била жертва на убийство (принцеса Даяна е загинала при автомобилна катастрофа през 1997г).
Хората, които вярват, че Усама бин Ладен е умрял преди американските войници да го убият, са склонни да вярват повече от другите хора, че той все още е жив.
Накратко, мозъкът на някои хора е по-склонен към вярване в теории за конспирация. За тях съдържанието на теорията за конспирация или логическите противоречия в нея не са толкова важни. Въпреки че живеят в същото общество и имат подобни еволюционни склонности, някои хора са по-отворени за такива идеи от други, което показва наличието на индивидуален аспект.
Телеологично мислене
Телеологично мислене е концепция, според която всичко в природата и вселената има определена цел. Ако попитате тригодишно дете “Защо съществуват реките?”, то може да отговори “За да можем да пием вода”. Същото дете може да обясни съществуването на слънцето с това, че то е необходимо за да ни дава топлина. Според телеологичното мислене, съществуването на хората, другите живи същества, планетите, техните движения и дори цялата вселената имат определена цел.
С разширяването на обяснителната и обхватната област на науката, се очаква телеологичното мислене да намалее. Въпреки това, хората, които се опитват да разберат реалността, като се основават повече на своите вярвания, отколкото на науката, се фокусират върху предполагаемата цел, а не върху причината за съществуването на вселената и всичко в нея. Според тях, вселената е създадена с интелигентен дизайн за определена цел, всички процеси и обекти в нея действат в съответствие с тази цел.
Изследвания показват, че хората, които са възпитани с тази вяра, са по-склонни да вярват в теории за конспирация. Например, изследване, публикувано в списание Current Biology, показва доказателства за връзка между телеологичното мислене и теориите за конспирация (Wagner-Egger и др., 2018). В изследването са проведени интервюта с повече от 2000 души и се установява, че хората, които вярват в определени теории за конспирация, също така вярват повече в интелигентния дизайн.
В това изследване, както и в други предишни изследвания (напр. Pobiner, 2016), се установява връзка между телеологичното мислене и отказа да се приеме еволюцията. Това не е изненадващо, тъй като еволюционните обяснения се основават на причинност, а не на телеология. Не само децата, но и някои възрастни обясняват събитията, като мислят за целта им, а не за причината им. Това ги прави по-склонни към вярване в теории за конспирация.
Неспособност да приемат случайността
Има доказателства, че хората, които вярват в теории за конспирация, не могат да разберат и приемат случайността. В експеримент, проведено от Van Prooijen и негови колеги през 2018 г., е хвърлена монета многократно, резултатите са записани и на хората е зададен въпрос дали в тези резултати има логическа последователност, т.е. дали има модел. Хората, които вярват в теории за конспирация, откриват повече (всъщност несъществуващи) модели в тези последователности, отколкото хората, които не вярват в теории за конспирация.
В друго изследване (Hart и Graether, 2018), на участниците са представени изречения, генерирани случайно от компютър в съответствие с граматическите правила, и на тях им е зададен въпрос колко дълбока истина изразяват тези изречения за тях. Например, едно от тези изречения е “Цялостността заглушава безкрайния феномен”. Отговорът, разбира се, е, че тези изречения са напълно абсурдни, тъй като въпреки че съдържат думи, използвани в съответствие с граматическите правила, те са генерирани случайно. Хората, които вярват в теории за конспирация, са склонни да мислят, че тези случайни изречения имат по-дълбоки значения.
Установено е също така, че хората, които трудно приемат случайностите, имат по-силни паранормални вярвания (Wiseman и Watt, 2006). Накратко, хората, които вярват в теории за конспирация, са склонни да откриват логически модели дори в напълно случайни събития и резултати.
Бягство от несигурността
Някои хора избягват повече от други да приемат факта, че нещата около тях и това, което ще им се случи, е несигурно. Тези хора се борят да се справят с тревогата, която създава животът в свят, пълен със събития, които не могат да контролират или предвидят. Те не толерират неизвестното. Затова те са по-склонни да търсят връзки между нещата, които възприемат, и да търсят дълбоко значение в обикновени събития. В проучване, проведено от Whitson и екипа му през 2014 г., е установено, че хората с по-висока склонност за неприемане на несигурността са по-склонни да вярват в конспиративни теории.
Религиозни вярвания
52% от хората, които твърдят, че светът е плосък, се определят като “много религиозни”, докато в общата популация този процент е около 20%. Това не е специфично само за хората, които вярват, че светът е плосък. Паралелите между теориите за конспирация и религиите са наистина забележителни. Франкс и колегите му (2013), които изследват връзката между религиите и теориите за конспирация, описват теориите за конспирация като “квази-религия”. Според тях, теориите за конспирация приличат на религиите по отношение на структурите, процесите на функциониране и менталните структури на вярващите.
Желание да се открояват
Колкото повече се увеличава желанието на човек да се откроява в обществото, да се чувства по-специален от другите, толкова повече се увеличава склонността му да вярва в теории за конспирация (Imhoff и Lamberty, 2017). Тези хора имат мисли от рода на “Виждам нещо, която много хора не могат да видят, зная тайна, която много хора не знаят, следователно трябва да съм специален и важен”. В едно проучване на участниците е приложена скала за нарцисизъм и са изследвани теориите за конспирация, в които вярват, и е установено, че хората, които получават високи резултати от скалата за нарцисизъм, вярват повече в теории за конспирация (Chichocka, 2016). Което ни навежда на мисълта, че нарцистичните натури са по-склонни да вярват в конспирации.
Ниско образование
Според общите данни, колкото по-висока е образователната степен на даден човек, толкова по-малко е вероятността този човек да вярва в конспиративни теории. Възможната причина за това е изследвана от Swami и колеги (2014), които са провели следния експеримент. На част от участниците е дадена задача да съставят изречения, която активира аналитичните им способности за мислене. След това на тези участници, както и на друга група участници, на които не е дадена тази задача, е прочетена теория за конспирация и е попитано колко вярват в нея.
Установено е, че участниците, на които не е дадена първоначалната задача, т.е. чиито аналитични способности за мислене не са активирани, вярват повече. Според това, в процеса на образование човекът се намира в много различни ситуации, в които трябва да мисли аналитично, и поради това оценява събитията по-обективно и по-широко и при определяне на връзките използва по-скоро логически, отколкото интуитивни мисловни процеси.
Суеверни вярвания
Този аспект е свързан с телеологичното мислене и притежаването на религиозни вярвания и набляга на твърдението, че хората, които тълкуват живота по-скоро на базата на интуитивни/емоционални мотиви, отколкото на логика, са по-склонни към вярване в теории за конспирация.
Обществена измеримост
Теориите за конспирация са широко разпространени по целия свят. Например, значителна част от населението в Мозамбик, Нигерия и Танзания вярва, че елитът и скрита група в обществото управлява обществото, че върху техните страни се играят скрити игри от западни страни, дори че техните врагове правят магии (West и Sanders, 2003).
Някои държавни лидери също подхранват теориите за конспирация. Например, Доналд Тръмп твърди, че глобалното затопляне е концепция, измислена от китайците, с цел да задраскат производството в САЩ. В друго свое изказване той изразява сериозни съмнения относно ваксините, твърдейки, че ваксините причиняват аутизъм. Разбира се, подобни ситуации съществуват и в други страни по света.
Въпреки че нямаме много данни за разпространението на теориите за конспирация по страни, знаем, че в много страни по света при изготвянето на икономически, военни и политически обяснения се използват теории за конспирация. Изказванията на хората с по-голямо влияние и достъп до информация пречат на обикновените хора да виждат реалността такава, каквато е. Дали политиците изразяват тези мнения, защото наистина вярват в тях, или с цел манипулация, е дискусионен въпрос, тъй като вярването на хората в тях намалява управленската отговорност за това, което се случва в страната. Каквато и да е причината, не може да се отрече, че тези изказвания на управляващите сериозно подхранват теориите за конспирация.
В какви конспиративни теории вярват българите
Българите са сред народите, които имат висока склонност към конспиративното мислене. Според различни изследвания, българите вярват в множество конспиративни теории, свързани с различни теми, като политика, здраве, религия, история, наука и др. Някои от най-популярните конспиративни теории, в които вярват българите, са:
– Коронавирусът е създаден умишлено от някаква тайна организация, която иска да унищожи човечеството, да наложи световен ред, или да извърши масово чипиране на хората чрез ваксините. Тази теория е разпространена не само в България, но и в други страни на Балканите, където има ниско доверие към институциите и здравната система. Според проучване на Фондация \“Фридрих Еберт\“ от 2021 г., 77% от българите вярват в тази или подобна теория.
– Ванга е имала пророчески способности и е предсказвала много от големите събития в световната история, като падането на СССР, атентатите от 11 септември, цунамито в Индийския океан, избора на Барак Обама за президент на САЩ и др. Тази теория е особено популярна в България, където Ванга е родена и живяла, и където много хора я считат за света жена и народен лекар. Според проучване на Института за пазарско и социално изследване от 2018 г., 75% от българите вярват в пророчествата на Ванга.
– Извънземните съществуват и са установили контакт с човечеството, като са посещавали Земята, са правили експерименти върху хора и животни, са се намесвали в историческите процеси, или са живели сред нас под прикритие. Тази теория е разпространена сред много хора по света, които са заинтригувани от идеята за съществуването на други форми на живот във вселената. Според същото проучване от 2018 г., 29% от българите вярват в съществуването на извънземни, а 14% смятат, че те живеят сред нас.
– Съществува тайно общество, което управлява света, като манипулира политическите, икономическите, медийните и културните процеси, и има планове за създаване на нов световен ред. Това общество може да бъде идентифицирано с различни имена, като илюминати, фриймасони, ротшилди, зионисти, билдерберги и др. Тази теория е разпространена сред много хора, които се чувстват безсилни и разочаровани от съвременната система и търсят обяснение за нейните проблеми и несправедливости. Според проучване на Института за социология към БАН от 2017 г., 40% от българите вярват, че съществува такова тайно общество.
– Българите са потомци на древните траки, които са били една от най-великите и могъщи цивилизации в историята, като са дали началото на много други народи и култури, като гърците, римляните, славяните, египтяните, етруските и др. Тази теория е разпространена сред много българи, които се гордеят със своята национална идентичност и история, и търсят доказателства за своята древност и значимост. Според проучване на Института за популярна култура от 2016 г., 68% от българите смятат, че траките са били по-високоразвити от другите древни народи.
Тези и други конспиративни теории, в които вярват българите, показват, че те са народ с богата фантазия и интерес към необикновеното. В същото време, те отразяват и някои от проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени българите, като липса на доверие, несигурност, изолация, идентитетна криза и др. Конспиративните теории могат да имат както положителни, така и отрицателни последици за обществото и индивида. От една страна, те могат да стимулират критичното мислене, творчеството и алтернативните гледни точки. От друга страна, те могат да подкопават рационалността, толерантността и демокрацията, като създават поляризация и конфликти.
Не само в нашата страна, но и в целия свят това е възходяща тенденция. Разпространението на неверни информации от страна на политиците, заедно с бързо нарастващото влияние на социалните медии, доведе до въвеждането на термина “пост-истина” в нашия живот. Очакванията, че с увеличаването на достъпа до информация, хората все повече ще се основават на обективни данни и рационалност, са сериозно разтърсени, особено с появата на термина “пост-истина”.
Какво е „Пост-истина“
През 2016 г. “пост-истина” беше избрана за думата на годината, тъй като тя оказа изненадващо силен ефект върху цялата световна култура. Оксфордският речник определя “пост-истина” като ситуация, в която емоциите и вярванията влияят повече на обществото, отколкото обективните факти. Мненията на учените и научните данни влияят по-малко на обикновените хора, отколкото емоционалните новини и слуховете.
“Пост-истина” наистина заема все по-голямо място в живота ни през последните години с възхода на консервативните възгледи по целия свят, което естествено води до все по-широкото разпространение на теориите за конспирация.
Заключение
Когато тълкуваме света около нас, имаме някои предположения и прогнози за случващото се около нас, на лично и обществено ниво. Понякога тези прогнози могат да бъдат верни. Например, известно е, че някои държавни институции и компании понякога правят някои неща зад кулисите. Това твърдение, ако се обоснове и докаже, спира да бъде конспирация. Но твърденията, че светът всъщност е плосък, че е управляван от рептилоподобни извънземни, че ваксините са вредни и други подобни, са лишени от научни основания.
От многобройните теории за конспирация, само няколко могат да съдържат неща, които могат да бъдат верни, което прилича на часовника, който показва вярното време два пъти на ден. Теоретиците на конспирацията са длъжни да представят убедителни научни доказателства в подкрепа на теориите си; защото винаги бремето на доказателството за истинността на всяка теория пада върху този, който я предлага. В живота, трябва да ни водят не нашите чувства и нашите предположения и вярвания, а обективните доказателства и науката.
