Ако вече имаме известен опит като градинари, сме се уверили, че в зеленчуковите лехи или в цветната градина има растения, които се развиват добре, когато са заедно, а други – не. По наши наблюдения някои зеленчуци дори си помагат, когато са едни до други, а това се случва и ако в близост има цветя или билки.
Всъщност това е установено доста отдавна. Става въпрос за природния феномен алелопатия, който напоследък се използва в земеделската практика при системите за смесено отглеждане на култури и при контрола на плевелите.
Взаимното влияние между различните растения е познато още на инките. Науката алелопатия се оказва точно този ефективен метод, който помага на растенията да се защитават взаимно от вредители, да стимулират растежа си и да се борят с плевелите.
В основата на алелопатията стоят биохимикалите, наречени алелохимикали. Те се отделят от растението, докато е живо и после при процесите на гниене след смъртта му. Тези алелохимикали могат да влияят или положително, или отрицателно върху съседните растения, а и върху животинските вредители.
Ето защо, ако засаждаме растенията по схемата на алелопатията, ще можем да комбинираме правилно растенията. По този начин те не само ще обогатят почвата, но и ще си партнират, създавайки устойчива и здравословна среда за своето развитие.
Алелопатията е за всички, които искат да се занимават със земеделие, без да употребяват хербициди, пестициди и др. подобни токсични препарати.
Основно правило за добра комбинация на растения е да не се засаждат такива от един и същи вид – например лехи с фасул и грах една до друга.
Успешно се развиват и си помагат, засадени в близост:
Домати – с моркови, лук, червено цвекло, грах и зеле.
Фасул – с цветно зеле и моркови
Марули – с репички, ряпа, краставици, чесън, домати, зеле
Краставици – със зеле, лук, целина, грах, марули, алабаш
Картофи – с чесън, копър, хрян, спанак
Най-благоприятно съжителстват:
– грах и целина;
– зеле и картофи;
– картофи и лук;
– домати и лук;
– репички и салата.
Още преди векове хората са открили, че някои растения, вкл. цветя и билки, отблъскват вредителите по зеленчуковите култури. Освен това привличат полезни за насажденията насекоми.
Невенът, засаден тук-там сред растенията в градината, ще прогони различни вредители като зелевата пеперуда, листните въшки и др.
Босилек се съчетава добре с домат, а чесънът защитава домата от червени акари.
Целината, засадена до лехи със зеле, карфиол и броколи, ги пази от гъсениците на бялата пеперуда.
Пелинът отблъсква много вредители като бръмбари, молци, бълхи и зелевата пеперуда. Бял пелин, засаден между френско грозде, го предпазва от ръжда.
Лайката, засадена до зеле и лук, не само стимулира растежа им, но и ги пази от вредители.
Краставиците пазят царевицата от обичайните вредители, а пък тя тях – от засушаване.
Репички, засадени между краставици, тиква или пъпеш, прогонва бръмбарите.
Латинка под овощни дървета ги предпазва от листни въшки, а ако е сред тиква – гони буболечките.
Фасулът сред патладжан или картофи гони колорадския бръмбар, тиквите цигулки – също.
Чубрица между редовете фасул го предпазва от листни въшки.
Лукът, чесънът и празът защитават от патогенни гъби растенията.
Лукът и магданозът сред морковите прогонват морковената муха.
Магданозът сред ягодите е враг на охлювите.
Хрянът предпазва от гъсеници, мишки и листни въшки.
Сред цветята и билките, които пазят от вредителите в градината, са още и тагетисът (турта), лавандулата, жълтият шибой, градинският риган и др. Винаги можем да ги засяваме не на отделно място, а между зеленчуковите растения. Цветята привличат пчели и други насекоми, които помагат за опрашването, оплождането и образуването на плод.
Както между хората има такива, които не се понасят, така е и при растенията.
Възможни най-неблагоприятни съжителства са:
– фасул до грах;
– домати до червено зеле, цвекло, грах или алабаш;
– салата до магданоз;
– босилек до краставица.
Нито едно от зеленчуковите растения не понася близостта до орех или пелин.
Дори да нямаме голям опит в съчетаването на растенията така, че да си партнират добре и да се пазят взаимно от вредители, не трябва да се отказваме, а да опитваме нови и нови партньорства. Само тогава нашата градина ще ни зарадва не само със своята красота, но и с вкусни и полезни зеленчуци.