Да, общуването с партньора определя до голяма степен дали ще посрещнем заедно залеза на своите години, или всеки ще потърси своя късмет другаде. Но ако знаем кога е по-добре да замълчим и наистина положим усилия да го спазваме, ще избегнем много конфликти, някои от които могат да се окажат фатални.
Думите могат да бъдат като разпилени листа от вятъра, на които никой не обръща внимание, но и като остри ножове, които се забиват без жал в сърцето ни. Дали ще „галим“ с тях, или ще раняваме зависи от мъдростта, която сме или не сме придобили с опита. Когато осъзнаем както тяхната сила, така и отговорността от изричането им, ще разберем как да получим връзката, която искаме.
Има два типа хора – тези, които бързо се обиждат, и тези, които трудно могат да бъдат засегнати. Ако сте от първия тип, вероятно ви е трудно да не показвате огорчението си и колкото и да не искате, карате другия да се притеснява от всяка дума? Но знаете ли, че ако успеете да замълчите за няколко минути, вероятността да осъзнаете колко безобидно е всъщност всичко, осезаемо нараства?
Колкото и да сте обидени, най-добрата първа реакция е мълчанието. Его-то ви пречи? Желанието да се защитите и да покажете, че с вас не могат да постъпват така са по-силни от разума? Най-голямата победа обаче е тази над собствените ни действия.
Това, което трябва да помним, е, че ние не воюваме, не се състезаваме кой е по-велик и нямаме нужда да се доказваме. Ние сме един отбор. И дори да сме обидени, дори да смятаме, че другият е прекалил, това не променя този факт.
Опитайте следващия път вместо да отвърнете на провокацията, просто да замълчите. Мълчанието ще ви даде отговорите, ще ви покаже дали преигравате, или имате право.
В една идеална връзка би било нормално да си казваме мнението, дори когато то няма да се хареса на другия. Но в реалния живот всички сме подложени на стрес, напрежение и трудности от всякакъв характер. Има моменти, в които виждаме, че няма да бъдем разбрани правилно, че партньорът ни е твърде изнервен и сприхав и няма да ни чуе. Ако споделим мнението си, рискуваме да го отдалечим от себе си и да оставим впечатлението, че не го разбираме. Тук мълчанието би ни „спасило“ от всичко това. И да замълчим, няма да означава, че нямаме характер, а че сме мъдри и загрижени.
Понякога отношенията не винаги са прости и не винаги се развиват в правилната посока. В една връзка има моменти, в които не сме докрай честни, спестяваме истината или излизаме с лъжа от дадена ситуация. Случва се и ние да излъжем, и нас да ни излъжат. И това все още не означава, че нямаме бъдеще заедно.
Ако приемем, че никой не е идеален и всеки малко или много използва лъжата в ежедневието, ще ни е по-лесно разберем мотивите на другия и да му простим. Може и да сме сигурни, че ни баламосва, но ако реагираме първосигнално, нито ще разберем защо го прави, нито ще разрешим проблема. Острата критика и назидателният тон единствено ще го накарат да заеме отбранителна позиция и да се дистанцира.
Използвайте мълчанието за свой „съветник“ и се „вслушайте“ в него. Дайте си време да помислите, преди да проведете сериозен разговор.
На всеки се случва да усети парещото чувство в стомаха и да изпита желание да раздаде „правосъдие“. В много от тези случаи обаче ревността е безпочвена и нито има заплаха за връзката ви, нито нещата наистина са такива, каквито изглеждат.
Понякога ревността е провокирана от фантазии и богато въображение, а не толкова от действията на партньора. И когато усетите, че прекалявате, си наложете да замълчите. Твърде вероятно е след десетина минути да осъзнаете, че нямате повод да ревнувате. Но ако решите да потърсите сметка и се окаже, че наистина грешите, думите ви няма да бъдат забравени.
Да речем, че виждате как вашият човек разговаря твърде „усмихнат, мил и галантен“ със симпатична дама, която вие виждате за първи път в живота си. Ако сте склонни да ревнувате, може за кратко време да измислите цял сценарий как той ви изневерява, лъже и заблуждава. Реакцията ви в тази ситуация ще бъде единствено разрушителна за отношенията ви. Мълчанието обаче ще ви помогне да погледнете трезво на ситуацията и да разберете дали има за какво да се тревожите.
Както казахме, връзките не са идеални. Това че имате страхотна връзка от дълги години не е гаранция, че някой ден няма да решите, че изпитвате силно привличане към някой колега, познат или съсед. И ако се втурнете да признавате всичко, измъчвани от чувство за вина, ще нараните двойно човека до вас.
Първо, увлеченията често не траят много, второ – не си мислете, че партньорът ви никога не е изпитвал същото към друга. Понякога чувствата са само платонични и основани единствено на физическото желание. Те идват внезапно, както и изненадващо изчезват.
Дайте си време да решите какво искате, преди да признавате каквото и да е. До в момента, в който всичко е само в мислите ви, имате пълното право да замълчите.
Всеки има своите лоши моменти, в които има нужда да анализира случващото се, да подреди мислите си и да вземе адекватни решения. В такива моменти мълчанието е ключът да запазите добрите си отношения с партньора. Подвластни на гневните си емоции можете да кажете много неща, за които по-късно да съжалявате.
В една връзка има много форми на мълчание – някои добри, други лоши. Вашата задача е да разграничите доброто от лошото мълчание и дори когато мълчите, да не скъсявате емоционалната дистанция. Тишината може да лекува, да носи хармония и спокойствие, но също така и да потиска и наранява повече от хиляди думи. Оставете на сърцето да ви подскаже кога да „отговаряте“ с мълчание и кога да приемате мълчанието на другия за отговор.