Карл Ландщайнер – откривателят на кръвните групи

Чуят ли думата „кръв”, някои хора изпитват ужас само като си помислят, че може да се порежат. За други тя просто е реквизит от филмите, но за всички е ясно, че кръвта изпълнява функции, без които няма как да живеем.

И докато при бебето обемът кръв е около една водна чаша, при възрастния човек е 4,5-5,5 л. Дори при загуба на половин литър кръв, може да се почувства отпадналост и слабост, а само такова количество е достатъчно да се спасят 3 човешки живота, имащи нужда от червени кръвни клетки, плазма или тромбоцити.

Затова и кръводаряването е толкова важно, но то не би могло да се осъществи успешно, ако не съществуваха кръвните групи. А човекът, който

открива кръвните групи

и така разкрива тайните на кръвопреливането, е австрийският патолог Карл Ландщайнер.

Бъдещият откривател на основните кръвни групи А, В и О

се образова и обучава във Виена.

Роден е на 14 юни 1868г. във виенското предградие Баден. Баща му е доктор по право и известен журналист. За съжаление умира от инфаркт, когато момчето е на 6 г., и то остава само с майка си Фани.

В гимназията Карл получава отлични познания по езици като латински, немски и гръцки и е изключителен ученик. Още тогава решава да учи медицина и завършва медицинското си образование през 1891г. Започва допълнително обучение в клиника по вътрешни болести и проявява голям интерес към химията.

Понеже майка му има еврейски произход, двамата приемат католицизма преди дипломирането му, защото в тези години антисемитските настроения правят невъзможна кариерата на еврейските учени в Австро-Унгария.

За известно време Карл Ландщайнер е асистент на Макс фон Грюбер в Института по хигиена. През това време вече е запознат със спора между Грюбер и Пол Ерлих по въпроси за имунитета и имунологията.

Скоро започва да работи в отдела по патология и анатомия на Виенския университет и остава там около 12 години, време, достатъчно да направи своята

първа класификация на кръвните групи.

През това време  Ландщайнер прави около 4 хил. аутопсии, има 75 научни публикации, от които повече от 2/3 са свързани с имунологията.

В своята 17-та публикация на 14 ноември 1901г. той изработва класификация на кръвните групи според аглутинационните им свойства.

Карл Ландщайнер прави кръстосани тестове на серуми и еритроцити на себе си и петима свои колеги в Катедрата по патоанатомия. Различните антитела, които участват при взаимодействието между серумите и кръвните клетки, той именува А, В и О. Най-рядката кръвна група АВ, която при еритроцитите съдържа антигени А и В, но при серума ги няма, е описана след 2 години от Адриано Стурли, негов ученик, и колегата му Алфред фон Декастело.

Едновременно с това, докато работи като патолог в една от най-големите болници във Виена – „Wilheminen Hospital”, неуморният учен

се интересува и от причинителя на полиомиелита

или детския паралич. През 1908г. на среща на медиците Ландщайнер докладва, че е успял да „предаде” на маймуни причинителя на детския паралич чрез интраперитониални инжекции. Използвал хомогенезирани частици от гръбначния мозък на починало от полиомиелит момче, което се борило 4 години с болестта.

Отначало на този експеримент не се отделя нужното внимание, но Ландщайнер продължава с допълнителните си изследвания. Помага му Ервин Попър и съвместно с Левадат и Мечников от „Института Пастьор” в Париж през 1908г. успяват да докажат вирусната природа на детския паралич.

Междувременно хипотезата на Ерлих за имунитета става все по-противоречаща за Карл и работната му среда във Виена става доста враждебна. Принуден е

 да напусне Австрия

и по-късно се оказва, че по този начин спасява живота си и този на семейството си от газовите камери на нацистите.

Карл Ландщайнер емигрира в Хага, Нидерландия, тогава Холандия, по време на Първата световна война, а през 1922г. е поканен да ръководи лаборатория за медицински изследвания в Рокфелеровия университет в Ню Йорк, САЩ.

На 11 декември 1930г. Ландщайнер

получава Нобелова награда за медицина,

30г. след неговото описание на кръвните групи. Въпреки признанието за труда му, Ландщайнер не счита откриването на кръвните групи за най-големия си принос към науката. Радва се, но предпочита такава награда да получи за работата си върху спецификата на серологичните реакции.

Продължава да извършва своите експерименти и проучвания относно подбирането на подходящи донори така, че преливането на кръв да бъде максимално безопасно.

През 1939г. Ливайн, който заедно с Ландщайнер открива MN-типовете – двата вида антитела, прави съобщение за нещо необичайно при случай на вътрешногрупова аглутинация. В Ню Йорк жена ражда мъртво дете и се нуждае от кръвопреливане. Тя е от кръвна група О и получава кръв от съпруга си, който е със същата кръвна група. След 10 мин. обаче тя реагира тежко и кървенето се увеличава.

Ливайн смята, че в жената се е породила изогенност – процес, причинен от вещества, които са синтезирани от генетично еднороден организъм, а в случая – от мъртвия плод.

Ландщайнер съвместно с Ливайн и Александър Вийнер правят серия изследвания и откриват нов кръвен фактор, наречен Rh(резус) фактор.

Откриването на Резус фактора

от Ландщайнер и Вийнер през 1940г. е важно за медицината. И днес при изследване на кръвната група се определя и Rh – положителен или отрицателен.

Откритието на 72-годишния Ландщайнер помага да се разбере причината за хемолитичната жълтеница при новородените, гарантира успешно кръвопреливане и бременност.

До последните години на живота си Карл Ландщайнер остава изключително енергичен и с буден ум, но и по-затворен. Цял живот е такъв – не дава интервюта, не отговаря на телефонни обаждания и не позволява на съпругата си Хелън и сина си Ърнст да го правят.

Малко хора знаят, че блестящият учен е бил и прекрасен пианист, а тайната му страст били криминалните романи.

В края на живота си

Ландщайнер посвещава времето си на изследвания в областта на онкологията, защото Хелън е болна от рак на щитовидната жлеза. За съжаление не успява да достигне до по-сериозни резултати.

На 24 юни 1943г. получава инсулт в лабораторията си и 2 дни по-късно умира. Съпругата му го преживява само с около 6 месеца.

През 1946г. Карл Ландщайнер е удостоен посмъртно с наградата „Ласкер”, т.нар. „американски Нобел”, за значителен принос в областта на медицината.

Ликът му може да бъде открит върху пощенски марки и банкноти.

Може би обаче най-голямото признание за неговите открития е, че рождената му дата – 14 юни –  от 2005г. става Световен ден на безвъзмездното кръводаряване и Световен ден на донора.