Как ще се отрази на българина увеличението на минималната заплата от 1-ви януари 2024-та

От началото на следващата година минималната работна заплата в България ще се повиши с 19,6%, достигайки 933 лв. Това е решение на правителството, което има за цел да намали бедността и неравенството сред работещите, да повиши покупателната способност и мотивацията за заетост, както и да промени инвестиционния климат в страната.

Но как ще се отрази тази промяна на живота на обикновения българин?

За да отговорим на този въпрос, трябва да вземем предвид няколко фактора.

• Първо, минималната работна заплата е брутна сума, от която се изваждат данъци и осигуровки. Според данни на Националния статистически институт, през третото тримесечие на 2023 г. средната брутна работна заплата е била 1 536 лв., а средната нетна – 1 133 лв. Това означава, че от брутната заплата се задържат около 26% за данъци и осигуровки. Ако приложим този процент към новата минимална работна заплата от 933 лв., получаваме нетна сума от около 690 лв.
• Второ, трябва да сравним новата минимална работна заплата с разходите за живот в България. Според данни на Eurostat, през 2020 г. стандартът на жизненото равнище в България е бил най-ниският в ЕС, като потребителските цени са били средно с 47% по-ниски от тези в ЕС-27. Но това не означава, че животът в България е евтин. Според изследване на Института за пазарна икономика, през 2020 г. минималният кош за четирима членно семейство е бил 2 400 лв., а за един човек – 800 лв. Това означава, че новата минимална работна заплата не покрива дори основните нужди на един човек.
• Трето, трябва да имаме предвид възможните ефекти на повишаването на минималната работна заплата върху икономиката и пазара на труда. От една страна, по-високите доходи могат да стимулират потреблението и растежа, да подобрят социалното положение и благосъстоянието на хората, да намалят риска от социално изключване и да повишат достойнството на труда. От друга страна, по-високите разходи за труд могат да доведат до по-ниска конкурентоспособност, по-висока инфлация, по-ниска заетост, по-голяма сива икономика и по-ниски инвестиции.

Ефектите ще зависят от това, колко еластичен е пазарът на труда, колко ефективно се използват публичните ресурси и как се координират политиките на различните нива.

Увеличението на минималната заплата от 1-ви януари 2024-та ще вдигне ли цените на стоките и услугите?

Това е въпрос, който занимава много българи, които се надяват да имат по-високи доходи след новата година. Отговорът обаче не е еднозначен, тъй като зависи от много фактори, като инфлация, данъци, конкуренция, търсене и предлагане. Според правителството, увеличението на минималната работна заплата до 933 лв. от 1 януари 2024 г. ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите.

Ръстът на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда и ще увеличи мотивацията на работната сила за включване в заетост .

От 1 януари 2024 г. минималната часова работна заплата ще бъде 5,58 лв.

С други думи, повече хора ще разполагат с повече средства, което може да доведе до по-голямо търсене на стоки и услуги. Това от своя страна може да стимулира производителите и доставчиците да повишат цените си, за да увеличат печалбите си или да покрият по-високите си разходи за заплати и данъци. Така цените на стоките и услугите може да се вдигнат, което ще намали реалната стойност на минималната заплата.

Още повече, ако инфлацията продължава да расте, както е през последните месеци, това ще означава, че парите ще губят покупателната си сила и ще могат да се купят по-малко стоки и услуги. Според Националния статистически институт, инфлацията през октомври 2023 г. е била 7,8% на годишна база, което е най-високото ниво от 2008 г. Това означава, че цените на стоките и услугите са се увеличили с почти 8% спрямо октомври 2022 г.

Заключение

В заключение, можем да кажем, че увеличението на минималната работна заплата от 1-ви януари 2024 г. ще има както положителни, така и отрицателни последици за българина. За да се оптимизират ефектите, е необходимо да се вземат предвид спецификите на различните сектори, региони и групи от хора, да се провеждат консултации и диалог между социалните партньори, да се подобрява качеството на образованието и квалификацията на работната сила, да се повишава продуктивността и иновациите, да се реформират данъчната и осигурителната система и да се бори с корупцията и измамите.