Как да превърнем неуспеха в положителна част от живота си

Замисляли ли сте се защо някои хора приемат толкова леко неуспехите, а други изпадат в самосъжаление? Каква е разликата между тях? Защо за едни провалът е крачка напред, а за други – застой?

Начинът, по който се справяме с неуспеха, показва нашата психическа стабилност, мотивация и увереност. Не случайно казват, че животът е състезание не по бързина, а по издръжливост. Способността ни да приемаме провалите определя и способността ни да постигаме успех.

 Тези, които успяват да преминат пред трудните периоди с лекота, имат само едно общо нещо – тяхната перспектива за неуспеха. Да развием положителна перспектива за провала не винаги е лесно, но определено е възможно.

Когато търсиш поука и ценен урок във всеки лош момент, виждаш повече от този, който се е вторачил в грешките си. Фокусирайки се само върху това, което си пропуснал и не си направил по правилния начин, пропускаш основното – какво все пак се е получило добре.

Как тогава да развием положителна нагласа за неуспеха?

Първо, трябва да сме реалисти – колкото по-високи са целите ни, толкова по-голям е рискът да се провалим. Но къде щеше да бъде светът днес, ако човечеството си поставяше лесни цели?

Разбира се, всички бихме искали да успеем на секундата и нещата да се получават едва ли не от само себе си. Успехът обаче не работи по този начин. За да го постигнем, трябва да променим начина, по който неуспехът влияе на живота ни. Вместо да му позволяваме да ни събори и лиши от възможността да се развиваме, трябва да го приемем за част от нас, от нашия опит и житейски път.

Разпознайте нещата, които можете да контролирате

След като се сблъскате с неуспеха, е нормално да изпитвате гняв. В зависимост от вашия характер, ще се сърдите на себе си, на другите, на лошото стечение на обстоятелствата. Въпросът е какво ще последва от това? Колкото време ще ви отнеме да се изправите на крака, без значение колко голяма е загубата и колко тежко – разочарованието?

Вълната от гняв обикновено идва от желанието ни за контрол. И колкото по-силно искаме да контролираме всичко около нас, толкова по-гневни ще се чувстваме. Лошото е, че аспектите от живота, които искаме да са под наш контрол, рядко наистина са такива.

На този етап его-то може да бъде най-лошият ни съветник. Ако го оставим да властва над поведението ни, ще се почувстваме още по-безсилни. Първата ни задача е да приемем, че каквото и да правим, не всичко ще зависи от нас. Нашата цел е да дадем всичко от себе си, а не да се опитваме да контролираме настоящето.

Разграничете нещата, които до голяма степен зависят от вас и насочете усилията си към тях. За останалите просто вярвайте, че ще бъдат благоприятни. Дори това да не се окаже така, ще успеете следващия път.

Провалът вече се е случил, приемете го!

Не губете много време в анализиране на причините, в самосъжаление и негативни мисли. Точно сега изборът е във вашите ръце – да продължите да се самосъжалявате и да позволите на гнева да ви погълне, или да продължите напред.

В най-трудните моменти ще ви е полезно да се съсредоточите върху три неща: вашето мислене, вашето отношение и вашето внимание. Започнете с това какви мисли ви идват на ум, когато се провалите? След това помислете защо приемате всеки неуспех като лично поражение? И накрая си дайте сметка върху какво всъщност се фокусирате – върху миналото, върху другите или върху възможностите?

Какво означава всъщност да се провалите?

Поставили сте си цел, опитали сте се да я постигнете и не сте успели? Не е ли това просто опит? Никой никога не ви е гарантирал, че ще постигнете успех, нали така? Колко неуверени крачки, последвани от грандиозно падане, сте направили като малко дете, докато се научите да ходите уверено? Нима и тогава сте се провалили? Не, учили сте се. Така е и в живота ни като възрастни – учим се, опитваме, понякога успяваме, друг път – не. Толкова.

Всеки провал ви доближава до успеха

Всеки път, когато се провалите, вие всъщност не се отдалечавате от целта, напротив – доближавате се до нея. Неуспехът е крачка напред, позволява ли да разгледате обективно целта и да я опознаете. Виждате какво работи и какво – не. Променяте подхода си, опитвате нови възможности, усъвършенствате се.

Знаете ли колко много нови идеи биха ви хрумнали, докато се проваляте, ако останете фокусирани? Не е изключено дори да се насочите в съвсем друга посока и да се възползвате от лошите обстоятелства в перспектива.

Ето защо е важно, падайки да не мислим колко много ще ни заболи, а да вземем решение как да паднем най-леко и да станем най-бързо. Едно падане може да ни помогне да видим нещата от друг ъгъл и да разберем по-добре същността им. Да, може и да бъде болезнено, но пък да ни подейства отрезвяващо.

Има и нещо хубаво в това да се провалим – вече сме на дъното така или иначе. Оттук нататък нещата могат само да се подобрят. Вече знаем, че животът продължава и след най-голямата загуба. Колкото и да страдаме, утрото идва, а с него и денят.

Без да осъзнаваме, ставаме по-издръжливи, устойчиви  и силни. Какви рани са, ако не останат белези, нали така? А белезите са доказателство, че сме опитвали, а не сме стояли със скръстени ръце. Нима не преживяваме всяка буря и нима след нея не изгрява слънце? Защо тогава приемаме толкова мрачно житейските бури? Защо се плашим толкова, че малко ще се намокрим, че малко ще ни заболи?

Положителната перспектива може да подобри не само професионалния, но и личния ни живот. Ако не можем да променим случилото се, защо да не променим начина, по който гледаме на него? Така или иначе, нещата са се случили. Щом нямаме власт над миналото, нека видим какво можем да направим с настоящето.

Да вярваме, когато всичко се обърква, може да се окаже решаващо. И това означава да вярваме в своите способности, да се облегнем на опита и да чакаме бурята да отмине. А тя винаги отминава, колкото и безнадеждно да ни изглежда всичко.