„Аз не правя мода, Аз Съм мода”. Никой друг не може да бъде толкова самоуверен и с такова високо самочувствие в областта на модата като Коко Шанел. Пикасо я нарича „чудото на XX век”, а за съвременниците си тя е била зашеметяваща, макар и хапливо остроумна и деспотична понякога.
Надали обаче повечето хора подозират, че всъщност зад бляскавия й образ, обвит в ухание на парфюм Chanel №5, се крие нещастно детство на едно сираче, израснало в приют, бедно и изтормозено.
Коко Шанел идва на този свят на 19 август 1883г. в Сомюр, Франция. Майка й Жана е прислужница и няма 20г. Когато Габриел се ражда, нямат още брак с баща й Албер Шанел, който е амбулантен търговец.
Според биографичните й данни, събирани от различни източници, в семейството има общо 3, 4 или 5 деца. Разминаване има и във фактите, свързани със смъртта на Жана, която умира от туберкулоза. Някъде се споменава, че тогава Габриел е била на 6 г., а другаде – на 12.
Това обаче не може да промени достоверния факт, че Габриел заедно с двете си сестри е изоставена от баща си и израства в приют към манастир. Ще минат 20 години, когато целият свят ще познава не Габриел, а Коко Шанел.
В манастира монахините научават Габриел да шие, а през ваканциите младото момиче посещава свои роднини, при които подобрява шиваческите си умения.
Когато става на 18г., Габриел започва своя самостоятелен живот извън манастира. Работи в местна шивашка работилница и пее в свободното си време в кабаре. И понеже най-често изпълнява песните „Ko Ko Ri Ko” и „Qui qu̕a vu Coco”, получава прякора си „Коко” – пиленце.
Животът на великата Модмоазел тепърва започва. В него ще има много борба и интриги, завист и, как иначе – любов. Обичат я поети, князе, актьори, видни политици, музиканти. И макар по-късно Коко да споделя, че избира роклите пред мъжете, признава и друго – нямало да стане популярна без помощта на мъжете.
Първият мъж, който прави наистина много за Коко, е Етиен Балсан – плейбой и милионер. Той й осигурява луксозен живот. Коко започва да се занимава с изработката и декорацията на шапки, а през 1913г. отваря първия си магазин за модерни шлифери и палта. Наемът е огромен и не просъществува дълго, но Коко е амбицирана още повече да успее.
Макар че животът с жокея Балсан не й носи брак, тя открива колко красиво може да бъде жокейското облекло и преиначава дрехите за себе си – кожени якета, вратовръзки, ризи, панталони. Не иска да бъде само държанка, а и осъзнава, че никой от аристократично семейство не би взел селянка като нея за жена.
И понеже желае охолство, но придружено със свобода, затова се придържа към максимата, че
А защото винаги е различна, Коко в началото буди неодобрителни погледи, но след това някак много бързо всички започват да й подражават. Например да бъде със семпла рокля сред ужасно натруфени жени, което се е възприемало като екстравагантно. Това е чиста стратегия – певици, актриси и съпруги на богаташи започват да си поръчват рокли и шапки от Шанел.
Благодарение на новия си любовник – Артър „Бой” Капел, Коко открива в област Бретан втория си магазин. През 1913г. представя първата си спортна колекция. С Капел Коко има силна връзка и когато той загива в катастрофа, е силно депресирана и дори боядисва в черно стените на спалнята си.
Все пак обаче не изневерява нито на природата, нито на принципите си. Има любовни връзки с композитора Игор Стравински, с режисьора Лукина Висконти и дори с Пабло Пикасо. Вече може да си позволи и да издържа мъже, в случая княз Дмитрий Романов. По-млад от нея с 11г., без средства и в изгнание той се оставя да бъде обгрижван.
Малката бедна селянка, дълбоко скрита в Коко, триумфира – има млад любовник от царско потекло, когото издържа. Дори подправя документите си за самоличност, като спестява цяло десетилетие.
Междувременно колекциите на Шанел стават все по-изчистени, без слоеве дантели, без подплънки и корсети, които са толкова неудобни.
Тя връща живот на материи като жарсе, а сакото на Шанел остава нейна запазена марка с ръчно изработените шевове, с тежките копчета от метал и металните вериги в основата на сакото.
Коко Шанел първа предлага парфюм, в който също за първи път са смесени аромати. Chanel №5 си остава класика и до днес.
През 1923г. Коко среща в Монте Карло Хю Гросвенър – втория дук на Уестминстър, най-богатия мъж във Великобритания. Започват любовна връзка, продължила 10 години. Дали защото е богат, или вижда в него човек, даващ й сигурност и защита, така липсвали й в детството, тя за първи път иска да сключи брак. Според някои биографи дори се опитвала да забременее, за да стане благородничка, но без успех поради прекаран тежък аборт преди. Така и не стигат с Хю до брак, а когато я питат защо, тя гордо отговаря, че има много херцогини на Уестминстър, но има само една Шанел.
В началото на Втората световна война затваря бутиците си и се мести в парижкия хотел „Риц”, който счита за свой дом, макар че има апартамент и вила на френската Ривиера.
По време на войната Шанел често е критикувана за връзките си с нацистите, предимно с германския офицер и шпионин Динклаге. Затова и след края на войната е арестувана като „помощник на нацистите” и само с намесата на Чърчил й позволяват да замине за Швейцария, където остава до 1953г.
След това се завръща след 20-годишно отсъствие на модната сцена, за да представи колекция на своя емблематичен костюм „Шанел”. Парижката публика я посреща студено заради връзката й с шпионина, но пък за американците е модна икона.
В периода 1950-1960г. Шанел е ценен сътрудник на холивудски студиа, облича известни актриси и дори Жаклин Кенеди.
Става известна и като меценат, подкрепяйки финансово Пабло Пикасо и Салвадор Дали.
Коко Шанел умира на 87 г. от сърдечен удар на 10 януари 1971г. в апартамента си в хотел „Риц” и е погребана в Лозана, Швейцария.
е убедена Шанел – жената, преобърнала дамската мода завинаги. Понякога дива и скандална, но винаги смела и пряма, по-модерна дори от собствената си мода, тя променя философията на модата през 20-ти век завинаги.
Добър пример за това, че дори да не си роден с крила, не трябва да им пречиш да пораснат. И след това да полетиш, да сбъднеш мечтите си и да смаeш света.