Историята на Дейвид Раймър – мъжът отгледан като жена
На 22 август в Уинипег, Канада, се раждат близнаците Брайън и Брус Питър Раймър. Когато близнаците били само на 6 месеца са диагностирани със заболяване наречено фимоза, което причинява проблеми при уринирането. За кратък период от време се получават усложнения, което кара лекарите да вземат решение за обрязване на момчетата. За разлика от класическите методи на обрязване, медиците избират обрязването да бъде извършено по метода на изгаряне. Никой не предполага, че това ще промени живота на едно от децата, по точно на Брус.
Операцията и решението
За съжаление, за Брус операцията не преминава според очакванията на лекарите. Поради допуснати редица грешки по време на операцията, пенисът на Брус и изгорен фатално. Родителите на малкото момче, притеснени за здравето и бъдещото му сексуално развитие, решават да го заведат в реномираната болница Джон Хопкинс, която се смята за най-добрата в света.
Там се срещат с д-р Джон Мъни, сексолог известен с работата си в областта на сексуалното развитие и полова идентичност. Мъни е защитник на непопулярната днес теория за Неутралност на половете. Според тази теория полът е нещо, което децата научават от средата си в ранна възраст. С правилните поведенчески интервенции би било възможно да смените пола от ранна възраст.
Д-р Мъни и лекарите по това време след поредица от изследвания смятат, че е много по-трудно да се възстанови мъжки полов орган, отколкото да се реконструира вагина, както технически, така и практически.
Изследователите убеждават семейството в това и когато Брус е на 22 месеца, те извършват орхектомия и отстраняват тестисите му. Цялото семейство е подложено на строго обучение и са взети всички необходими мерки, за да бъде отгледан Брус като жена. Новото име на Брус е Бренда.
Решават Джон Мъни лично да осигури цялата психологическа подкрепа на Брус /Бренда/, като в същото време да ръководи изследването. В определени периоди от годината децата се водят на лекар и се подлагат на различни експерименти. Д-р Мъни обещава да посвети всичките си сили, за да превърне Брус в жена.
Експериментът и развитието на Брус като жена
Наистина както обещава, д-р Мъни в продължение на 10 години следи развитието на Бренда като момиче и полага всички необходими грижи за протичането на експеримента. Братът близнак Браян, също е част от експерименталните изследвания за да се отбележат всички психологически отклонения, които могат да възникнат.
Освен това този експеримент е важен, защото е първият такъв дългосрочен експеримент за смяна на пола и неговите психологически ефекти върху човешкото развитие, могат да бъдат наблюдавани отблизо.
Експериментът включва и някои рисковани стъпки. Те включват изучаване на женски сексуални пози в по-млада възраст, така че Брус да може да определи сексуалността си като женска. Поради тази причина изследователите без никакъв скрит мотив ги принуждават да заемат различни сексуални пози: да застават с разтворени крака, на четири крака и т.н. Заемайки позиции, целят Бренда/Брус да приеме женската сексуалност.
Мъни вярва, че експериментът върви успешно. В записките му, можем да прочетем:
„Движенията на момчето много ясно напомнят на момиченце; той няма мъжествени движения като тези на брат си.„
В продължение на години, родителите на Брус, водят децата си на преглед. Те твърдят, че с всеки път те изглеждат по-добре. По-късно обаче се разбра, че семейството непрекъснато лъже лекаря за успеха на изследванията. Лекарите определят това като защитен механизъм, разработен от семейството, за да се самоубеждават.
Отказ на родителите да продължат експеримента
При поредния преглед д-р Мъни, казва на родителите, че може да направи вагина на момчето. Това плаши родителите и те решават да не продължат експеримента. От 22 месечна до тийнейджърска възраст Брус е принуден да уринира през дупка на корема си. По време на юношеството, развитието на гърдите се стимулира външно с естроген.
Колкото и да се старае докторът, експериментът започва да се обърква. Психологията на децата поема в необичайна посока. След отказа на семейството да продължат експеримента, д-р Мъри не публикува никакви статии в опит да скрие провала.
На 13 годишна възраст Брус е толкова психически объркан, че започва да мисли за самоубийство. Така заплашва и родителите си, ако решат пак да го заведат на лекар. През 1980 г., когато Брус е на 15 години, родителите му решават да кажат цялата истина за пола му. Тези факти дълбоко разтърсват момчето. То отрича и не иска да приеме насилствената си самоличност да бъде жена и започва да се идентифицира като Дейвид (новото име което приема), а не като Бренда.
20 години след експеримента д-р Джон Колапинто от екипа на д-р Мъни, първи пише за това как експериментът се е провалил. Отгледан като Бренда, Дейвид никога не се беше възприел като момиче. Отблъснат от средата си и често обиждан от съучениците си, каран да носи постоянно женски дрехи, дори и женските хормони с които е инжектиран не са достатъчни да се почувства като момиче.
Опит за обръщане на процеса и смърт
Когато е на 37 години, Дейвид се опитва да обърне процеса, инжектират му тестостерон, премахва гърдите си и започва да се приема психически за мъж. Жени за Джейн Фонтейн на 22 септември 1990 г и осиновява трите и деца.
Всичко ва не беше достатъчно да оправи нещата, както за Дейвид така и за брат му, който се разболява от шизофрения и почива от свръхдоза антидепресанти през 2002 г.
Дълго време след това Дейвид е безработен, страда за смъртта на брат си и има психологически проблеми заради хормонален дисбаланс. Накрая сутринта на 5-ти май 2004 г. на 38 години Дейвид се самоубива в хранителен магазин, като се прострелва в главата.
Животът на Дейвид Реймър е урок за всички, които смятат, че могат да игнорират или променят природата на човека. Половата идентичност не е въпрос на избор или обучение, а на вродена склонност. Никой няма право да налага своята воля или теория върху друг човек, особено когато става дума за такива интимни и лични аспекти като пола и сексуалността.
