Защо губим интерес към хората, които проявяват твърде силен интерес към нас?
Задавали ли сте си въпроса защо винаги искате нещата, които са непостижими за вас? Изпитвали ли сте угризения, че загубвате интерес към човек, който всячески показва колко е увлечен и заинтересован? И в същото време се стремите към този, който изобщо не ви забелязва?
Защо губим интерес към хората, които проявяват твърде силен интерес към нас? В човешката ни природа е да желаем това, което смятаме, че не можем да имаме. И дори по някакво лудо стечение на обстоятелствата, да го постигнем, загубваме интерес и се размечтаваме за нещо друго, което отново не е в нашите възможности. И това ни отнема удоволствието и удовлетворението от вече постигнатото.
В някои аспекти от живота ни тази вечна жажда за недостижимото може да бъде полезна и дори да ни тласне напред, но в личните ни взаимоотношения може и да нанесе сериозни щети.
Защо сме привлечени от хора, които смятаме за „твърде добри” за нас?
Много често ние сме привлечени от хора, които смятаме, че са „твърде добри” за нас. От тези, за които смятаме, че ни превъзхождат и в тях има нещо, което ни липсва. И тъй като еволюционно сме устроени да търсим „по-добрия” партньор, за да създадем силно поколение и да подобрим нашите собствени гени, сме склонни да искаме този, когото не можем да имаме.
Освен това, когато си поставим висока цел, това ни носи тръпка от преследването, мотивира ни да се борим и да се покажем в най-добрата си светлина. Всички тези емоции, несигурност и възможности да се докажем допълнително увеличават удовлетворението ни, когато все пак постигнем целта. Имаме чувството, че сме получили нещо, което не заслужаваме и това ни кара да се чувстваме галеници на съдбата и невероятни късметлии.
Има и нещо друго – преди да инвестираме време, усилия и чувства в един човек, искаме да сме сигурни, че той има висока стойност. Когато той е труднодостъпен, означава, че има нещо специално в него и той няма да избере не по-малко специален партньор в живота си.
Защо губим интерес към хората, които проявяват твърде силен интерес към нас?
Както вече изяснихме, ние възприемаме недостижимия партньор като човек с висока стойност. Това автоматично означава, че смятаме този, който проявява твърде силен интерес към нас, за недостатъчно „добър”.
Истината е, че често се чувстваме несигурни в собствената си значимост и стойност. И сме склонни да „проверяваме” себе си чрез другите. Когато при нас дойде силно заинтересован човек, готов на всичко, за да ни впечатли, ние решаваме, че той има по-малка стойност от нас.
Толкова сме свикнали да вярваме, че тези, които са твърде впечатлени от нас, имат някакви сериозни недостатъци, че ни е трудно да запазим ентусиазма си и да откликнем на чувствата. Понякога твърде лесното е „безвкусно”. Чувстваме се така, сякаш сме сключили неизгодна „сделка” и сме се съгласили на по-малко от това, което заслужаваме.
Как да потиснем естествените си импулси и да дадем шанс на другия?
Първо трябва да разберем, че несъзнателно участваме в психологическа игра, от която няма победители. Утвърдените с времето навици, предразсъдъци и горчивият ни опит ни пречат да погледнем обективно на новия партньор.
Увличаме се в едно и също поведение – искаме човек, който надценяваме, и отблъскваме този, който подценяваме. Ако някой ни харесва твърде много, решаваме, че можем да намерим и по-добър. А ако не ни обръща внимание, смятаме, че определено си заслужава.
Всичко това обаче ни пречи да бъдем щастливи и да открием правилния човек. Добрата новина е, че можем да потиснем естествените си импулси и да се научим да даваме шанс на тези, които можем да имаме без усилие. Но как да стане това?
1.Обърнете страната на „монетата”
Задайте си въпроса дали щяхте да обърнете внимание на този човек, ако той не проявяваше интерес към вас? Има ли нещо в него, което все пак намирате за привлекателно? Ако той беше недостижим и ви игнорираше, щяхте ли да се стремите към него? Как бихте го определили безпристрастно?
Ако не можете да отговорите на тези въпроси, попитайте доверен приятел какво е мнението му за този човек. Понякога сме заслепени от собствената си несигурност и не можем да преценим реално какво ни се случва и защо.
Ето защо не рядко се случва да срещнем след време човек, който сме игнорирали и изведнъж да проявим интерес към него.
2. Дайте приоритет на „по-добрата си версия”
Ако този човек ви харесва, означава, че е видял нещо специално във вас. И това ще ви подтикне да докажете, че той не греши. Несъзнателно ще се опитате да бъдете най-добрата си версия, за да не разочаровате и него, и себе си. Във времето това може да бъде градивно във всички аспекти от живота ви.
Не забравяйте, че когато се чувствате оценени, ще давате повече от себе си и ще искате да бъдете по-добри.
3. Следвайте правилото на „трите срещи”
Преди да вземете решение дали ще дадете шанс на един човек, излезте с него на три срещи – на различни места, по различно време и когато сте в различно настроение. Разбира се, това се отнася за хората, които не са ви отблъснали от пръв поглед и смятате, че няма да ви навредят.
Ще се изненадате как се променя мнението и отношението ви, когато общувате с един и същи човек в различни ситуации, при различни обстоятелства и в различна среда.
4. Бъдете реалисти
Полезно е да вярваме, че утрешният ден ще ни донесе много възможности, но понякога това може да ни подтикне да игнорираме вече съществуващите. Дори да сме заобиколени от много хора, истината е, че рядко срещаме партньор с искрени намерения. Твърде вероятно е да съжаляваме за това, че не сме го оценили, само защото е показал твърде силен интерес към нас.
Да бъдем реалисти, когато смятаме, че цялото време на света ни принадлежи, не е толкова лесно, но е полезно.
Можете ли да игнорирате егото си, когато казва „Аз заслужавам нещо по-добро” или „Нещо не е наред с теб, щом ме харесваш”? Ако знаете защо правите това, ще ви помогне ли да не го правите? Погледнете отвъд собствените си илюзии и ще откриете отговорите на тези въпроси, а те пък от своя страна ще ви помогнат да откриете точния човек.
