Еньовче – билката на дълголетието

Макар че еньовчето носи името на едноименния празник, неговите лечебни свойства са много силни не само на самия Еньовден. Така е и с всички останали билки.

Еньовденските китки и венци не могат без еньовче, което се нарича още жълт еньовец, драгайка или същинско еньовче.

Смята се, че това слънчево цвете е носител на здраве и дълголетие.

Какво представлява златното еньовче?

Латинското име на еньовчето е Galium Verum. То достига до 120 см височина и може да се намери по горски поляни, ливади, пасища и край пътища. Листата му са тъмнозелени, а яркожълтите  му цветчета миришат на мед.

Билката се бере от май до август, дори до септември. Това трябва да става в сухо и слънчево време, след като се вдигне росата. Листата се премахват, а цветните стъбла се отрязват с нож до 20 см от върха на растението.

Не се берат стръкове с прецъфтели или недоразвити цветове, както и нападнати от вредители и болести.

Какъв е полезният състав на еньовчето?

Надземната част на еньовчето съдържа най-вече иридоиди. Това са мащни фитохимикали, които се произвеждат от растението. Те действат като вид защита срещу инфекции. От иридоидите в билката има по-голямо количество от гликозида асперулозид, който оказва положително инотропно действие, т.е. повишава контрактилитета на миокарда.

Флавоноидите в еньовчето функционират като антиоксиданти, но най-вече контролират възпалителните процеси. Имат и антибиотично действие поради способността си да елиминират много бактерии и вируси.

Сапонините в състава на билката помагат да се усвоят въглехидратите, мазнините и др. вещества. В медицината се използват не само заради отхрачващото си действие, но и против гъбични и вирусни инфекции. Някои проучвания показват, че имат и антикарценогенно действие.

Еньовчето съдържа още и витамин С, танини, етерични масла, мастни киселини, соли, горчиви вещества и др.

За какво се използва билката еньовче?

Билката има основно противовъзпалително, противомикробно и диуретично действие.

През първи век от н.е. гръцкият лекар Диоскоридос  я предписвал при силна умора, а гръцките овчари прецеждали млякото през сита от еньовче.

Във Франция се използва за лекуване на епилепсия, нервно напрежение и истерия, както и за прочистване на организма от токсини.

В българската народна медицина еньовчето се употребява както вътрешно, така и външно:

– помага срещу тревожност, безпокойство и стрес;

– лекува циреи, кожни обриви и инфектирани рани;

– облекчава състоянието при възпаление на пикочния мехур, пикочните пътища, както и срещу камъни в бъбреците;

– лекува задух;

– действа при болки в гърлото, висока температура и пресипнал глас;

– компреси с еньовче са ефикасни при ожулвания, изгаряния, язви, а във вид на крем – срещу псориазис;

– настойка от еньовче премахва пърхот;

– отварата от билката стяга кожата на лицето.

Еньовчето се използва и в антираковата терапия, като помага за прочистване на жлезите, разпространяващи раковите клетки. Това според германски учени се дължи на елемента diosmetin. Екстрактът от еньовче може да се прилага като хомеопатично средство за намаляване на раковите клетки.

Еньовчето, подобно на стотиците билки по нашите земи, е ценен природен дар. Винаги можем да се възползваме от тази събрала златните лъчи на слънцето билка, за да съхраним здравето си по-дълго.