Надали някой се е замислял защо музиката има толкова силен ефект върху нас. Защо песента на майката успокоява бебето, защо тъжна музика просълзява, а на веселата ни се иска да танцуваме. Ние просто обичаме да слушаме музика. Всеки – различна, но по еднакъв начин въздействаща на емоциите ни.
Още древногръцкият философ Платон говори за вълшебството на музиката. Според него „тя дава душа на Вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко”.
Далече преди нас хората са разбрали, че музиката управлява настроението и емоциите, а и начина на мислене.
Магията на приятната музика се дължи на:
– отделянето на допамин от мозъка, което е свързано с мотивацията и желанието да направим нещо хубаво;
– нуждата на мозъка да се разтовари от натрупаните емоции;
– стимулирането на пептиди в мозъка за производство на ендорфини, водещи до чувството на еуфория.
В древността хората са открили, че могат да използват музиката да овладяват силите на природата, да смекчат гнева и да лекуват.
В наше време в началото на миналия век започва да се говори за музикотерапия. До днес тя се е развила много, като се прилага в соматичната медицина, кинезитерапията и за разрешаване на психологически проблеми.
Според изследователите музиката действа стимулиращо на нашето тяло.Тя е най-достъпното и приятно лекарство за:
– излизане от депресия и стрес;
– аутизъм, заекване и хиперактивност при децата;
– деменция при възрастните;
– зависимост от цигари, алкохол и наркотични вещества;
– регулиране на кръвното налягане.
Музикалните терапевти обикновено залагат на класическата музика, защото тя по-силно влияе на човешките настроения. В зависимост от състоянието, възрастта и проблемите на съответния човек в музикалните сесии могат да се включат и други стилове музика. Специалистите установяват, че военните маршове повишават мускулния тонус, а мажорните мелодии ускоряват пулса и повишават кръвното налягане.
Освен всичко друго музиката подобрява и когнитивните функции на мозъка. Всички сме чували за „ефектът Моцарт”, който бебетата изпитват, докато слушат класическа музика. Те се представят много добре в предучилищна възраст при изпълнение на подходящи задачи.
Ако умеем да свирим на музикален инструмент или да пеем, тогава активизираме определени мозъчни центрове, които контролират не само двигателните умения и координацията, но и паметта и запаметяването на звукова информация. Но дори само да слушаме музика, пак можем да си подобрим езиковите и познавателните умения.
Проучвания с пациенти, прекарали наскоро инсулт, показват, че тези, които слушат музика, се възстановяват по-бързо – с 60% за три месеца.
И ако днес учениците слушат музика, докато учат, нека това да не ни тревожи като родители. Музиката действително подобрява паметта им, както веселата, така и тъжната, стига да е инструментална.
Що се отнася до студентите, според проучвания музикално грамотните студенти се справят по-добре, решавайки тестове за запаметяване.
Интересно е също, че думи и фрази на чужд език се научават по-лесно, като се пеят.
Дори слушането на музика по време на сън стимулира мозъчните процеси, свързани със запаметяването.
Учените продължават да откриват все по-нови изненадващи ефекти от музиката върху мозъка ни.
„Музиката – казва руският класик Иван Тургенев – е разум, въплътен в прекрасни звуци”. Да послушаме музика. Тя наистина разказва всичко, без да споменава за нищо, правейки ни по-щастливи и по-здрави.