Агата Кристи е най-превежданата писателка за всички времена, като с издадените си повече от 2 милиарда книги заема трето място след Библията и Шекспир.
През 2000г. е обявена „Гранд Мастър” на века. Тя е единственият автор на криминални творби, който създава два персонажа, еднакво известни и обичани – Еркюл Поаро и госпожица Марпъл.
А освен че води класацията за най-продавания криминален романист и до днес, тя е и драматург, пътешественик, сърфист, съпруга и майка.
На 15 септември 2020г. се навършват 130 години от рождението на Агата Мери Клариса Милър. Родното й място е Торки, Югозападна Англия, а семейството й принадлежи към средната класа. Баща й е американец, а майка й – отлична разказвачка на истории. Не била съгласна дъщеря й да се научи да чете, преди да навърши 8 години. Агата е застрашена да остане необразована, но понеже се отегчава, се научава да чете сама, ненавършила и 5 години.
Понеже брат и сестра й са по-големи, тя от много малка започва да си измисля въображаеми приятели, да играе с животни, да танцува. Погълната е от популярните тогава детски истории, написани от Едит Несбит и Луиза Мей Олкът.
На 11-годишна възраст губи баща си, който след финансови затруднения получава няколко инфаркта и почива. След много перипетии около продажбата на семейния им дом, на 15 години Агата получава пенсия като сирак и така успява да ходи на уроци по пеене и пиано.
Несъмнено е можела да стане добър музикант, ако не е била страстта й към писането. Това е времето, в което бъдещата писателка пише първите си разкази. За нея писането до 18-годишна възраст е забавление и по-скоро начин да излее творческата си енергия.
Поела задължението и отговорността да се грижи за болната си майка, Агата все повече започва да се притеснява за намаляващите средства за препитание. Все пак двете заминават през 1910г. за Кайро да прекарат един „сезон” от три месеца в скъп хотел. Младата Агата се забавлява много на вечерните партита и дори получава предложения за брак.
И понеже животът е „мистерия”, тя наистина се омъжва, но не за богат мъж. Арчибалд Кристи е авиатор и той като нея е без много пари. След години Агата Кристи ще пише в автобиографията си, че най-вече „вълнението на непознатия” ги тласка един към друг.
Женят се през 1914г., преживели и двамата война – той във Франция, а тя – като доброволка към Червения кръст в Торки. Арчи отива отново във Франция до 1918г., когато се завръща в Лондон.
От този момент нататък Агата Кристи вече ще усети какво значи семеен живот.
Особено важна за Агата Кристи се оказва 1919г. Не само защото ражда дъщеря си Розалинд, но и поради това, че за първи път в романа й „Аферата в Стайлс” се появява Еркюл Поаро.
Мустакатият детектив е смятан за най-популярното творение на писателката. Според изследователите на творчеството й прототип на образа му е странен белгиец с интересно оформени мустаци. Кристи го видяла още през 1910г. и запомнила изненаданото му изражение, докато слизал от автобус.
Дебютът на Поаро е в първия роман на Агата Кристи, публикуван през 1920г., но написан още през 1916г. и отхвърлян от 6 издателства.
Романът „Аферата в Стайлс” тя посвещава на майка си, с която са много близки и която всъщност я окуражава да пише. А Поаро след „раждането си” се появява още 40 пъти в други романи.
След войната Агата Кристи не спира да твори, експериментирайки с различни истории за убийства, но най-вече с отрова, не е харесвала оръжията.
Известно време пътуват с Арчи из тогавашната Британска империя. Тя обича пътешествията, за нея те са „мечта в най-чист вид”. А в Кейптаун получава не само добри отзиви за втората си книга „Тайният противник”, но и става първата британка, която кара сърф изправена.
След своето голямо пътешествие семейство Кристи се завръщат в къщата си извън Лондон. Майката на Агата е починала, писателката се мъчи сама да разчиства семейния дом в Торки и едновременно да пише. Измъчват я и проблемите с брат й, който взема наркотици. Връзката й с Арчи също се разпада, защото той й изневерява.
И така една вечер Агата Кристи просто изчезва мистериозно за около десетина дни. След национално издирване я откриват в СПА хотел под чуждо име. Тя не помни нищо.
След като се лекува известно време, идва и разрешението за развода й с Арчи. Агата веднага заминава с дъщеря си за Канарските острови, където успява да завърши „Мистерията в „Синия експрес”.
През 1928г. Агата Кристи сбъдва една от най-големите си мечти – да пътува с Ориент Експрес. Тръгва към Багдад, после продължава към град Ур в Ирак. Там среща втория си съпруг – Макс Малоуън, който е археолог. Макар че той е по-млад от нея с 13 години, оказват се сродни души и се женят по-късно в Лондон. С него Агата Кристи живее щастливо 45 години.
По време на Втората световна война съпругът й става преводач в Кайро, а тя отново съчетава писането с работата в университетската болница в Лондон.
В края на войната са ражда внукът на Агата – Матю. Самата тя е много продуктивна през този период и създава класически творби, сред които и „Десет малки негърчета” – най-продаваният криминален роман в света.
По-късни години
В средата на 50-те години писателката забавя ритъма си на живот. Занимава се повече с адаптиране на пиесите си за театрална сцена. През 1952г. за първи път се играе пиесата й „Капан за мишки”, не загубила популярността си и до днес.
Агата Кристи получава приживе изключително признание за творчеството си: наградата „Едгар По”, титлата „Велик майстор на детективската литература”, Орден на Британската империя и др.
Краят
От 1971г. нататък Агата Кристи не се чувства добре. Някои смятат, че е болна от Алцхаймер, а други – от дисграфия, защото почеркът й става нечетлив и се принуждава да диктува романите си.
След щастлив живот и успешна кариера „кралицата на криминалните романи” умира през 1976г. Погребана е в двора на църквата „Сейнт Мери”, Челси.
Своята автобиографична книга Агата Кристи завършва с думите: „ Благодаря на Бог за добрия ми живот и за цялата любов, която ми беше дадена”.