Реших да напиша серия от няколко статии, които отразяват начина ми на мислене и чрез които да споделя скромния си опит от последните 20 годни, през които се занимавам, къде активно къде не толкова с бизнес и предприемачество.
Годината е далечната 2007-ма, работех като барман, когато ме осени идеята за магазин за аудио техника. Такава за автомобили и домашна техника, нова и втора употреба – всичко на едно място.
Имах няколко пречки пред себе си, едната беше липсата на средства а другата липса на автомобил, който смятах че ще ми е нужен. Докато го обмислях, споделих идеята си с свой колега и приятел който също работеше като барман в близкото кафене. Той се ентусиазира от чутото и реши да се включи. За мен беше добро дошло, защото рискът щеше да бъде по малък, средствата които ни трябваха ще се разделят на две и най-важното, той имаше кола.
След 1-2 месеца умуване пристъпихме към действие, регистрирахме фирма, изтеглихме по 5 хил. лева кредит от банка, където трябваше да върнем 6500 с лихвите за пет години. Намерихме и помещение, което беше идеално за целите ни, с нисък наем от 220 лв месечно. Всичко вървеше по план.
Заминах за Холандия от където се сдобихме с много стока втора употреба, която допълнихме от Димитровградския пазар. От един вносител на аудио техника купихме и някои нови тонколони, касетофони и кабели. Магазинът беше почти зареден.
През това време и двамата напуснахме работа, защото трябваше да движим нещата около магазина, рафтове, реклами, стока и ежеседмичното ходене по пазари, където както продавахме така и купувахме изгодни продукти, които други търговци докарваха от Европа.
Всичко беше готово и с капитал от около 7 хил лева открихме магазина, беше около началото на декември. Всичко беше розово, до момента в който осъзнах, че за месеца сме продали стока за 450 лв, а разходите ни са 550 лв,това беше към края на април 2008-ма. Следователно към средата на май затворихме магазина и започнахме да продаваме малкото останала стока по пазарите.
Противно на нормални ситуации, като тази със съдружника ми останахме приятели, просто никой от нас не поставяше парите на първо място, а и до ден днешен сме приятели. И за двама ни това беше първият сериозен опит за бизнес, който колкото и нахъсани да започнахме, допуснахме фундаментални грешки, които ще изброя по долу.
Общо взето това са грешките, които смятам че допуснахме по време предизвикателството наречено ‘собствен бизнес ‘ , вероятно има и други за които не се сещам сега, може би по опитните ще се досетят кои са.
В началото бях огорчен и подтиснат от ситуацията в която изпаднах, без пари и кредит, които трябва да изплащам. Но и преди да започнем нямах много за губене, така че не беше нещо ново за мен. След като затворихме магазина и спрях фирмата, сякаш ми олекна, нямаше я вече тежестта от отговорност и мисълта за разходите които ни очакваха всеки месец изчезна.
Веднага след това започнах нова работа и вноските по кредита не ми тежаха, но все пак имах над 4 години да ги плащам, а за един млад човек това е страшно много време. По същото време бях и студент, макар и прекъснал все още имах студентски права. За това и изобщо не се замислих когато брат ми ме попита, дали искам да го придружа в една студентска бригада до Англия. Разбира се, това беше чудесна възможност да се разплатя с банката за един къс период.
Преди да замина се срещнахме с моят ‘бивш’ съдружник и настоящ приятел, сипахме си по питие и обсъдихме къде ни е била грешката. Те се оказаха доста, но ги видяхме едва след като свалихме розовите си очила и погледнахме с трезви очи на нещата. Аз вече бях се отърсил от всичкия стрес и кроях планове за бъдещи проекти, но той уви продължи да работи на заплата и плащаше вноските си през целият период от 5 години.
Същата вечер му обясних, че макар да изглежда че сме загубили по 5 хиляди лева, не е така. Ние просто си купихме опит и знания за тези пари. Ако ги бяхме дали на някого за да ни научи на това което научихме за 6 месеца, няма как да ни научат. Може би на теория ще ни обяснят, но практиката е наистина много по-ценна. О този момент нататък спрях да мисля, че когато се проваля с даден проект губя пари и време, напротив – сядам и обмислям добре всичко, правя си изводите и дори се радвам, че съм спечелил още един ценен урок. За това и заглавието е това – Никога не губя, винаги печеля, дали ще са пари или опит, еднакво ценен ресурс.
Съветът ми към младите предприемчиви хора винаги е бил, да не съжаляват за загубите, те никога не са такива, ако си извадите правилните поуки, те са просто ценен опит, който ви е нужен по пътя към целите ви. Казвам ви го човек изградил два успешни и стабилни бизнеса, които ми носят дивиденти днес и два неуспешни проекта, които ме научиха наистина на много.
Ако ви е харесала историята, може да хвърлите едно око и на втора част
Втора Част – Как да извлечем полза от неприятни ситуации
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.