Лорд Байрон – романтичният поет на Англия
Не само заради поезията, но и заради начина си на живот лорд Байрон се е превърнал едновременно в трагична и героична личност, истинска легенда. След публикуването на личните му дневници стават ясни много факти от живота му, а най-вече това, че в тях се разкрива истинският Байрон, а не онзи, който прилича на Казанова със своите любовни афери.
От дневниците му става ясно, че той действително е обичал полусестра си, а приписваните му романси с Шели, както и с Полидори, са измислица.
Байрон е бил човек, надарен с артистична чувствителност, макар че по-скоро го възприемат като цинична и противоречива личност. Самият той се смята за обикновен наблюдател на този свят, който според него е скучен, но той живее в него с абсолютна страст.
И друго – дори да твърди, че не е политически ангажиран, той напуска Англия, за да стане революционер и да се бори за независимостта на Гърция.
Точно в дневниците на Байрон може да се види истинската му личност зад класическия образ на пират, който обича скандалите и приключенията, което привлича като магнит жените.
Семейна среда и първи години
Наричали бащата на Байрон „Лудият Джак”. Той бил капитан с лоша репутация и по някакъв начин все пропилявал шансовете си в живота. Джордж се ражда през 1788г. в Шотландия, след като капитанът, неговият баща, се жени за шотландската наследница Катрин Гордън. Момчето и майка му са принудени да живеят в Абърдийн в скромни квартири поради неговото прахосничество. Понеже Джордж има деформация в единия си крак по рождение, от това се получава и лекото му накуцване след това.
Когато Джордж навършва 10г., той наследява титлата и всичко с нея се от чичо си Уилям, който е пети барон в рода Байрон.
Вече има възможност да учи в Хароу – английско престижно училище. На 15г. се влюбва в Мери Чауърт, негова по-голяма братовчедка, вече сгодена. Тя, разбира се, го отхвърля, а идеята за несподелената любов става причина да създаде първите си стихове.
Студентски годините и пътешествието
Поезията на Джордж Байрон става много популярна сред студентите, когато постъпва в колеж в Кеймбридж. Той приковава вниманието върху себе си и с причудливите си дрехи, поведението си, както и с домашния си любимец – маймуна.
В Тринити Колидж Байрон не се задържа дълго и след като научава бокса, фехтовката и се влюбва в проститутка, той го напуска. Известно време живее в Пикадили, после при майка си и взема окончателно решение да се занимава с поезия. И наистина получава признание още с първата си публикувана творба през 1807г. – „Часове на безделие”.
След 2г. Байрон заема отговорна позиция в Камарата на лордовете. Възползвайки се от нея, той предприема със свой приятел световно турне, като посещават Лисабон, Испания, Малта, Гърция и завършват приключенията си в Константинопол. От това пътешествие Байрон получава силно вдъхновение за творчество.
Завръщайки се вкъщи, разбира, че в негово отсъствие са станали две важни неща – майка му е починала, а книгата му „Странстванията на Чайлд Харолд” е пожънала голям успех и той е станал известна личност в цяла Англия.
Любовта на Лорд Байрон
Още през 1813г. много хора знаят, че Байрон има връзка с полусестра си Августа Лий, дъщеря на баща му от първия брак. Той я обича през целия си живот, въпреки че е омъжена и че всички са наясно с връзката им.
Това положение обаче го измъчва и той дава израз на терзанията си в творби като „Корсар”, „Булката от Абидос” и др. Решил да се освободи от тази връзка завинаги, Байрон се жени за Анабела Милбанк. От брака им се ражда дъщеря – Августа Ада, станала известна след години като програмист и математик.
Бракът на Байрон обаче не трае дълго поради слуховете за полусестра му. Той се разделя с Анабела, а после напуска Англия, разочарован от английското общество, и се установява в Женева. Там може да бъде близо до приятелите си поетите Пърси Биш Шели и Мери Годуин, което повлиява благотворно на литературното сътрудничество на и тримата.
Сатирата „Дон Жуан” и ударите на съдбата
След напускането си на Швейцария, Байрон започва да пътува из Италия за периода 1817-21г. Това е и времето, когато създава сатирата си „Дон Жуан”. В тази поетична творба за пръв път разкрива сатиричния си талант и създава класически образ на съблазнителя, който притежава дързък характер и дори комични черти.
Най-ужасните удари на съдбата лорд Байрон получава през 1822г. Петгодишната му дъщеря от Клеър, доведената сестра на съпругата на Шели, умира. Три месеца след това приятелят му, поетът Шели, потъва заедно с шхуната си.
Борба за независимостта на Гърция и смърт извън родината
Лорд Байрон става член на Лондонския комитет, който събира всички обичащи Гърция и желаещи да се борят за независимостта й от Османската империя. Макар че не е грък, Байрон се посвещава на тази кауза с присъщата си страст. Съвременниците му смятат, че той предсказва смъртта си месеци преди нея.
Байрон участва в много боеве и в един такъв в Коринтския залив, докато се готви нападение на турската крепост Мисолунги, той се разболява. Говори се, че е от малария или вследствие на епилептичен припадък. Повечето биографи на Байрон посочват, че той не е лекуван добре и в резултат на това получава обилно кървене, а след това и сепсис.
Лорд Байрон умира на 36-годишна възраст, но последното му желание е изпълнено. Сърцето му остава завинаги в Гърция, а тялото изпращат в Англия, съхранявано по пътя в бъчва с ракия. Погребват го в църквата на град Хъкнал, Нотингамшър.
Последните думи на Байрон са за сестра му, за детето му и за Гърция, на която е отдал времето, състоянието, здравето си, а сега и живота си.
„Но аз живях – и не напразен бил е животът ми!” – пише за себе си британският поет в „Странстванията на Чайлд Харолд”. Романтичният му образ го прави национален гръцки герой. Името му в гръцки вариант – Виронас е име на предградие на Атина, а през XIXв. Вирон, както звучи фамилията му на гръцки, е често срещано гръцко име.
Единственото законно дете на Байрон – Ада Лъвлейс, е майка на три деца, професор по математика. Смятана е за първия програмист в света, защото създава компютърна програма, закодирайки в нея алгоритъм за намиране на числа на Бернули, които да могат да се разчетат от машината на Бабидж. Езикът за програмиране „АДА” носи нейното име.
