Кой е… Чарлз Рихтер

Чарлз Рихтер – човекът, измерил вълненията на Земята

Името Рихтер е сред тези имена, които звучат някак стряскащо, защото поражда веднага асоциации за едни от най-опустошителните природни бедствия – земетресенията. Разбира се, Чарлз Рихтер, учен и сеизмолог, няма вина. Напротив, скалата за измерване на силата на земните трусове носи името му, защото представлява уникално откритие в полза на хората – строежът на устойчиви на земетресения сгради.

Как стига до откритието си Рихтер?

Чарлз Франсис Рихтер е роден на 26 април 1900г. в Охайо. Родителите му са фермери и не са очаквали, че синът им го чака бъдеще на учен. Още като малък Рихтер заживява заедно с майка си в Лос Анжелис.

Завършва физика в Станфордския университет и след това защитава докторска степен в Калифорнийския технологичен институт. Откроява се сред колегите си и професорите му го канят за асистент по изследванията в института „Карнеги” във Вашингтон. Там работи с германеца Бено Гутенберг, а по-късно става преподавател по физика и сеизмология в Калтек.

Рихтер е теоритичен физик и сеизмологията започва да го интересува все повече. Заедно с Гутенберг започва да изследва земетресенията. Усилията им да ги разгадаят продължават 5 години, защото до този момент тази област не е проучена достатъчно. Постепенно Рихтер заедно с Гутенберг разработва скала, позволяваща да се измери количеството енергия, която се освобождава при земния трус. Той избира термина „магнитуд”, защото има интерес и към астрономията, а в нея така се описва яркостта на звездите.

Магнитудната скала е разработена окончателно през 1935г. и резултатите са обявени официално. Името на Рихтер става все по-популярно и с него започва да се означава скалата. Гутенберг остава доброволно в сянката му, защото иска да е далеч от всякаква показност и слава.

Скалата на Рихтер е 10-степенна. Преди нея се използва друга скала – на Меркали. Тя класифицира земетресенията до 12 степен в зависимост от размера на щетите.

Рихтер има друг подход – той взема предвид разстоянието от епицентъра на земетресението. Според скалата му земетресенията между 3,0 и 3,9 могат да бъдат усетени от хората. Възможността за разрушения започва, ако трусовете са над 4,0, а при магнитуд над 6,9 щетите са в големи размери.

Тандемът Рихтер – Гутенберг продължава съвместната си работа и след това, създавайки уред, който отчита силата на земетресенията – сеизмограф. И до днес техният труд „Сеизмичност на Земята”(1941г.) се счита за уникален.

Към какво насочва са творческите си търсения Рихтер след това?

Сеизмологът Рихтер не спира своите научни търсения. През 1952г. вече е професор в Калифорния. След четири години  публикува  труда си  „Елементарна сеизмология”, което е знак, че вълненията на земните недра продължават да го интересуват.

До края на живота си – умира на 30 септември 1985г. в Пасадена от сърдечен удар – Рихтер подчинява научната си работа на практическа насоченост. Усилено работи върху откриването на начини за построяване на устойчиви на земетресения сгради. Среща се с учени-сеизмолози от Япония, за да обменят идеи. А когато през 1971г. след голяма земетресение в Лос Анжелис градът се спасява с минимални щети, става ясно колко значима е теорията на учения. Цял живот той защитава позицията си за строги строителни нормативи, за да се опази човешкия живот при земетресения.

За тихото нещастие на учения

Чарлз Рихтер е от ония учени, които се посвещават изцяло на работата си. А той дотолкова обича заниманията си, че е готов да говори за тях с пресата дори и през нощта.

Напълно отдаден на любимата си сеизмология, Рихтер дори научава 7 чужди езика, за да може да чете научни доклади от други страни.

Радост му носи класическата музика, разходките сред природата, филми като „Стар Трек” и … невероятно, но да, и нудизмът.

Въпреки че е смятан за доста колоритна личност от мнозина свои съвременници, той е способен да говори часове за работата си, но дори не споменава за семейството си.

Може би защото синът му Джо Магнус от малък е „трудно” дете, хиперактивен и създава много проблеми. Рихтер се опитва да му помогне всячески, но без успех. Често бяга от дома си и намира утеха в работата. Налага се да вземе трудно решение. Изпраща 13-годишния си син в „дом за грижи”. Колко ли усилия е струвало на бащата, всепризнат учен, повече никога да не говори за сина си?

Успелият учен срещу неуспелия баща. Това е тихото нещастие на Чарлз Рихтер. Човекът, който разгада недрата на Земята, но не успя да стигне до сърцето на детето си.

Казват, че за славата се плаща. Понякога цената е твърде висока. В случая – може би 10 по скалата на Рихтер.