Караваджо – лошо момче и гениален художник
Много сме чували и чели за странностите на гениите в световната история.
Никола Тесла бил обсебен от числото 3 – обикалял 3 пъти сградата, в която трябва да влезе.
Айнщайн пък искал пари за автограф и после ги дарявал.
А Виктор Юго – няма да повярвате – събличал се гол, докато пише, когато усещал, че се разсейва. Искал да бъде сам с перото и хартията. И т.н., и т.н.
Животът на италианския художник Караваджо
е изпълнен не просто със странности, а с направо ужасяващи неща. Той постоянно се замесвал в побои, крадял, отдавал се на пиянство, бил вероятен сводник и дори убил човек, заради което трябвало да бяга от закона. Цял сюжет за приключенски роман или телевизионен сериал.
Но дали престъпленията на някого са причина да се омаловажи неговата гениалност? Едва ли. Просто трябва да преглътнем факта, че лошите момчета могат и да са гениални, колкото и да ни е трудно да го признаем.
Каквото и да са смятали съвременниците на Караваджо за него, вярно или не, то отстъпва на заден план. Картините му говорят много повече. За тях критикът от 20в. Андре Жофроа пише: „Онова, което започва с творбите на Караваджо, най-просто казано, е цялото модерно изкуство”.
Художник на късния Ренесанс в Италия, Микеланджело Меризи да Караваджо е сред най-големите новатори в световната история на живописта.
Няма достоверни източници за точната дата
и място на раждането му. Повечето твърдят, че се появява на бял свят в деня на Архангел Михаил – 29 септември 1571г. в Милано или в градчето Караваджо, чието име после става негов псевдоним. Баща му работел в Караваджо при местния маркиз като архитект-декоратор и администратор.
Но се знае, че след 1576г. семейството е живяло в Караваджо, бягайки може би от чумната епидемия в Милано. Бъдещият художник губи баща си от малък. Той умира при неизяснени обстоятелства. Намират тялото му с вързани ръце и камъни в джобовете, хвърлено в близкото езеро.
За осиротялото семейство настъпва време на материални затруднения. „По-твърдата” бащина ръка липсва и Микеланджело по цял ден скита по улиците. Събира се с лоша компания, краде, участва в побои.
Прибере ли се обаче за малко вкъщи, обича да рисува. Майка му решава да използва това увлечение и го изпраща в Милано при Симоне Петерцано, ученик на Тициан, да го обучава.
При него Микеланджело се преобразява. Упражнява с часове техниките за рисуване с маслени бои, учи се да изписва цветове и светлина, усвоява основите на перспективата и анатомията.
Неспокойният дух отвежда Караваджо първо към Венеция през 1589г., а после и в Рим. Градът привлича художници отвсякъде, които поставят началото на барока. Изкуството е покровителствано от Църквата, която иска Рим да се прослави.
В Рим той успява да разгърне
своя новаторски талант. Влиятелни личности скоро го забелязват и му осигуряват първите поръчки.
Караваджо рисува, както и живее – необуздано, драматично, безрадостно. Макар че животът му е потопен в мрак, в него се промъква като лъч светлина изкуството.
В картините му е постигнат драматичен ефект благодарение на контраста между светлина и сянка. Светлосянката не е измислена от Караваджо, но той прави преходите между светло и тъмно резки. Дълго след неговата смърт киароскуро или светлосянка се използва от редица художници.
Освен това Караваджо внася в платната си много реализъм, стигащ до натурализъм. Независимо от сюжета, той облича своите персонажи в съвременни дрехи. Рисува например Христос с мръсни крака, светец – с кални нокти и пр.
Картините му са предизвикателни,
пълни с мъчения, страдания, насилие и смърт. Изобразява светците като улични бедняци, а ангелите – като обикновени хора с крила. Рисува Богородица на нейното Успение като мъртва проститутка, просто защото използва за модел удавена уличница.
Примерите за неговия нов стил са много и важното е, че интересът на ценители и на представители на Ватикана е голям. Получава много пари за творбите си, а покровителите му от висшите църковни кръгове го избавят многократно от проблеми със закона. Един от ранните му биографи пише за маниера му на живот и работа по това време, че след две седмици напрегната работа следвали месец-два на перчене, ходене по кръчми и участие в свади.
Когато Караваджо убива съперника си
Томасини през 1606г., нещата излизат извън контрол. Има много версии за това как точно става всичко. Най-приемлива се оказва тази, че Караваджо, влюбен в жената на Томасини, решава да го предизвика с меч. Има намерение да го кастрира, не да го убива, но мечът се отплесва и срязва бедрената артерия на Томасини. Самият художник е полужив след това, но успява да избяга.
Четири години скита
на Малта, в Неапол и Сицилия. Където и да отиде, рисува великолепни картини, но и не стои мирен.
Височайшите му приятели успяват да му издействат помилване от папата. Караваджо поема през 1610г. към Рим. Навсякъде го преследват. В един хан го нападат хората на един рицар, с когото има конфликт на Малта, и го обезобразяват жестоко.
Караваджо умира крайно изтощен
на брега близо до Порто Ерколе на 18 юли 1610г., докато чака лодка. Не се знае дали причината са възпалените рани или сърдечен удар. По ирония на съдбата папското официално помилване идва няколко дни след смъртта му.
Микеланджело Меризи да Караваджо си отива млад – на едва 35 г. Живее мрачен и трагичен живот. Приживе съвременниците му не го оценяват. Затова пък той се нарежда сред най-великите художници на всички времена.
За него са написани десетки монографии, създадени са филми, а за всяка художествена галерия е чест поне веднъж да покаже негови платна.
Истинският Караваджо не е в тъмната страна, за която са събрани доказателства в дебелото му досие. Тя е в оная светлина, която рязко сменя тъмните краски в картините му, поразяващи със своя реализъм и днес.
И ако отидете в Италия, в сърцето на Рим потърсете няколкото църкви, в които ще откриете шедьоври на Караваджо. Останалите са в музеи и галерии и предизвикват възхищението и благоговението на стотици посетители всеки ден.
А как е изглеждал Караваджо? Погледнете картината „Младият Бахус болен”. Казват, че това всъщност е негов автопортрет. Но кой знае? При Караваджо нищо не е сигурно. Само това, че дори да си имал лоши постъпки, това не означава, че не си оставил след себе си и нещо добро.
