Как да се преборим с ниското самочувствие

КАКВО ПОРАЖДА ЛИПСА НА САМОЧУВСТВИЕ И КАК ДА ГО ПРЕБОРИМ?

В какво се изразява липсата на самочувствие?

Липсата на самочувствие или самоувереност е проблем, който е често срещан предимно при младите хора, но също така се наблюдава при хора, които са интровертни, далеч от социалната среда или имат психологически проблеми. Постоянното им състояние често се изразява в негативно мислене,  малоценност, депресия или отхвърляне и неприемането на каквато и да е критика.

Начинът на живот е един от най-важните фактори, влияещи върху липсата на самочувствие. Натискът който оказват определени родители върху децата и недоверието им към тях играят важна роля при развитието на децата и изиграват главна роля за липсата на самоувереност на по-късен етап от живота им.

Липсата на самочувствие, обикновено започва в детството или юношеството и се проявява още повече в бизнеса и брака, ако не се вземат мерки за да бъде преодоляно в ранен стадий, то с напредването на възрастта това става, още и още по-трудно.

 Лицето не е наясно със собствените си възможности, поради своята несигурност. Често той се абстрахира от успехите, които заслужава поради своите негативни мисли и недоверие към себе си. Човекът става сляп във времето, като постоянно пренебрегва потенциала, който притежава.

Фактори, предизвикващи ниско самочувствие

Основната причина за липсата на самочувствие са семейните проблеми и поведението на родителите. Липсата на самочувствие често се наблюдава при деца от семейства, чиито родители са разделени или които постоянно се карат и имат проблеми. Също така фактът, че родителите често подхождат с недоверие към децата си, води до това те да се затворят в себе си и да се омаловажават.

 „Не можеш да го направиш! Не е се мъчи напразно! Не разбираш от нищо!“ – използването на този род обръщения към детето, води до затваряне в себе си и последователно се превръща в синдром за малоценност. На първо място, семействата трябва да отглеждат деца, които да чувстват доверие от страна на родителите, подкрепяни и най-важното – наясно със силите си! Те ясно трябва да осъзнават,че каквото си поставят като цел, могат да го постигнат, естествено с подкрепата на най-близките !

Когато семейството има твърде високи очаквания към детето, то често изпада в несигурност и под натиска, се съмнява в своите решения и възможности. Както очакванията на семействата, така и средата иприятелите оказват огромно влияние върху правилното психологическо развитие на детето. Липсата на доверие и насърчение от околната среда, кара децата да отбягват да взимат решения, да отстояват тези решения и дори да поемат отговорност.

Като друг съществен проблем можем да споменем игнорирането на децата, все едно са несъществени и безполезни, е една от причините за ниското им самочувствие. Същата ситуация възниква в резултат от поведението на учители и приятели. Невъзможността за общуване с приятели и игнорирането им от страна на преподавателите, предизвиква липса на самоувереност.

В допълнение към несигурността на човека, трудността при определянето на целите и страхът от неуспех в много случаи също води до липса на самоувереност. В същото време поставянето на нереални или недостижими цели, които са непосилни за някой, който не осъзнава реално възможностите си, предизвиква разочарование у дадения човек и го кара да се затвари в себе си и да се озлобее.

В допълнение към факторите на околната среда, които причиняват липса на самочувствие, песимизмът също е честа причина. Недоволството и неприязънта към нечия работа го кара да се откаже и да пренебрегне собственият си потенциал.

• На първо място, обичайте себе си и знайте, че нищо не е по-ценно от вас.
• Оценявайте себе си високо и ще накарате другите да ви смятат за ценен.
• Защитавайте се с твърдо „Не!“ на всичко, което противоречи на вашите идеи, мисли, характер и убеждения. Научете се да казвате НЕ .
• Ако е необходимо, потърсете помощ от специалист. С подкрепата на психолога можете да постигнете положителни резултати за кратко време. Няма нищо срамно в това.
• Не си поставяйте твърде високи крайни цели. Започнете с малки цели и осъзнайте какво можете да направите. Докато успеете с времето, целите ви ще растат редом със самочувствието ви.
•  Следвайте целите, които наистина искате. Тъй като така трябва, защото всяка работа, която вършите без любов и желание, ще ви направи нещастни.
• Не се отказвайте, не се отказвайте и опитвайте отново и отново. Можете да го направите, само ако наистина искате.
• Не мълчете пред потисничеството или принудата, срещу собствените си права и свобода. Научете се да се защитавате когато сте прави.
• Защитавайте собствените си идеи! Въпреки това, не се намесвайте в идеите и правата на другите, тъй като можете да устоите на всяка атака, която може да се противопостави на вашите права.
• Подарете си награди за всяка работа, която вършите. Никой успех не е шанс. Успехът е нещо, постигнато чрез труд и старание.
• Не позволявайте на емоциите ви да надхвърлят вашата логика. Не пренебрегвайте вашата логика при всеки негатив, неуспех или тъга, които ви сполетят. Сегашните ви чувства са само временни, те ще отминат, но взетото от вас решение, ще остане.
• И най-важното – продължете да се учите. Ученето няма край. Не се отчайвайте, срамувайте единствено от това, което не знаете!