Историята за двамата ми стари-нови приятели
Навремето имах двама приятели с които бяхме много гъсти, но след време животът ни раздели и всеки пое по своя път.
Историята
След няколко години ние се срещнахме отново, единият бе започнал да върти бизнес с крадени касетофони, които някой му доставяше от Европа, а другият се подвизаваше като производител на домашен алкохол.
Може би си липсвахме един на друг или нямахме много близки приятели, срещата ни бързо стопи изминалите години и ние бързо свикнахме с компанията си отново. Започнахме да се срещаме все по-често и да прекарваме време заедно. Макар да виждах, че пътят който са избрали се различава драстично, от този по който бях тръгнал аз, просто си прекарвахме добре заедно и нямаше причина да не го правим и за в бъдеще.
Един ден обаче ми се наложи да отсъствам за две седмици, трябваше да пътувам до Румъния, и някой трябваше да се грижи за кучето ми, по това време отглеждах едра порода голдън ривър. Чудех се на кого да го оставя, докато не ме осени идеята, да го оставя на един от двамата си стари-нови приятели. От телефонния ни разговор с единия разбрах, че има проблеми с квартирата и не мога да го оставя при него. Другият и без това живееше временно при него, та не беше добър избор да му звъня.
За мой късмет или съжаление, другият ми се обади преди да реша какво да правя с кучето. Обясних му набързо ситуацията, а той сякаш това чакал, веднага изкочи с решение двамата с другия да останат у нас за две седмици и да наглеждат кучето и апартамента. За мен също беше добро дошло, макар и малко предубеден.
Беше добра идея, защото апартаментът нямаше да е празен, а и кучето ги познаваше, нямаше да има нужда да го оставям на непознати. Оставих им достатъчно пари за две седмици и чувал с храна за кучето. Заминах спокоен, че всичко ще бъде наред.
След две седмици се върнах, наистина всичко изглеждаше наред, ако изключим, че кучето се беше свило в ъгъла и заподскача като лудо от радост когато ме видя. А двамата ми приятели, заварих да седят в хола, от двете страни на масата, по средата на която имаше пластмасова бутилка с блудкава течност и купичка с кучешка храна до нея.
Развръзката
Оказа се, че тези пичове са купили с всичките пари много алкохол и малко храна. Няколко дни са си изкарали с алкохола и храната доволно, като са канили и други хора, но след това храната е свършила, не знам по чия идея са започнали да ядат от кучешката храна. След това им е свършил и алкохола, което обясняваше и блудкавата течност на масата, вероятно са минали да собствено производство. Бях оставил пълен 15 кг чувал, който заварих почти празен.
Не си казахме много, нямаше какво. Посмяхме се на другия ден, после всеки отново пое по своя път.
