Отсега нататък, ако някой се прозява, докато вие говорите, не му се сърдете. Може да не е от скука, а да показва съпричастност. Това е теорията на група италиански учени, но тайните на прозяването съвсем не са разкрити докрай.
Специалистите отнасят прозявката към безусловните рефлекси. Прозяваме се, когато чувстваме умора, спи ни се или сме отегчени. А може би и поради други причини.
Защо прозяването е заразно? Дори само мисълта за него ни кара „да зинем”. Учените все още не са изяснили всички факти около прозяването и имат различни версии за него.
Причините за прозяването тепърва ще се изясняват по-подробно, но все пак предположенията на изследователите на този феномен, направени въз основа на техни наблюдения, изглеждат напълно логични.
Някои специалисти са на мнение, че когато нервните клетки имат намалена работоспособност обикновено след физически натоварвания, преди сън или след хранене, това предизвиква прозяване. Освен това скучната книга или лекция също може да доведе до него.
Обяснението е, че при рядко и дълбоко дишане в кръвта се наслагват продукти в резултат от обмяната на веществата. Организмът трябва да се отърве от тях и затова помага рефлексът на прозяването. Когато мускулите около устата и шията се напрегнат, това води до насищане на кръвта с кислород и подобряване на кръвоснабдяването, отстраняват се вредните вещества и се активизира мозъчната дейност.
Затова и прозяването пред важни събития като изпит, състезание, изпит или важна среща е толкова типично – натоварването се понася по-лесно и мозъкът се обогатява с кислород.
Интересно е да се отбележи обаче, че малките 3-4 месечни бебета се прозяват не от умора, а от стрес. Прозяват се, започват да трият очите си, премрежват поглед и се унасят в сън.
Според британски учени когато мозъкът прегрее, той започва да функционира зле. Всъщност с прозявката се вкарва прохладен въздух в организма, който помага да се охлади кръвта и мозъка. Изследвания показват, че ако температурата се повиши изкуствено, броят на прозявките се увеличава почти двойно.
Хората се прозяват повече през зимата, защото тяхната телесна температура е по-висока от тази на околния въздух. Прегряването на мозъка води до сънливост и затова се прозяваме, когато ни се спи.
Една част от учените са на мнение, че заразителността на прозяването е важна поведенческа реакция освен подражателен рефлекс. Прозявайки се „за компания”, човек подсъзнателно подава сигнал, че е член на съответната общност. Най-податливи на „заразата” на прозяването са състрадателните хора, а някои се прозяват дори ако видят изображение на прозяващ се човек. Може би затова прозявките са по-заразни между приятели и роднини, а не толкова между непознати хора.
Ново изследване на италиански учени показва, че жените се прозяват много по-често от мъжете, защото са по-съпричастни по природа. Те наблюдавали в продължение на 5г. около 1500 човека, които се прозявали във всекидневни ситуации, за да стигнат до тези изводи.
Все пак, в интерес на истината, пак според проучвания става ясно, че 40-60% от изследваните в лабораторни условия хора не се поддавали изобщо на заразното прозяване.
От друга страна, за аутистите и психопатите е съвсем сигурно, че също не реагират на прозявките, тъй като не притежават способност да възприемат емоционалното състояние на другите.
Стигнали до извода, че прозявката помага за охлаждането на мозъка и за повишаване на притока на кръв към него, учените започват да си задават въпроси дали по същите причини се прозяват и животните и кой се прозява по-дълго.
При всички риби, влечуги, земноводни, птици и бозайници се наблюдава едно силно отваряне на устата, което прилича на прозявка. То е придружено с дълбоко поемане на въздух, а след това кратко издишване.
Американски изследователи започват ново проучване, като проследяват видеоклипове на около 30 прозявки на котки, мишки, лисици, слонове, лъвове и др., включително и хора.
Открита е интересна зависимост. Животните, които са с по-малък мозък и съответно с по-малък брой неврони, се прозяват за много по-кратко време, отколкото останалите.
Всички примати се прозяват по-дълго от другите животни, но хората имат средно най-дългата прозявка, която продължава повече от 6 сек.
Африканските слонове се прозяват около 6 сек., като трябва да се има предвид, че мозъкът им има маса, близка до човешкия мозък, и почти същия брой кортикални неврони – около 12 млн.
Прозявките на мишките са съвсем кратки – по-малко от 1,5 сек.
Докато хората се прозяват най-вече поради нуждата да снабдят мозъка си с кислород или да го охладят, животните правят това и поради други причини:
Ето някои любопитни факти за прозяването:
При цялата си безобидност, прозявката може да бъде сигнал и за хормонални дисбаланси, симптом за множествена склероза или да предхожда епилептичен припадък. Така че, ако се прозявате прекалено често, потърсете съвет от лекар.
Но иначе специалистите са единодушни за ползите от естественото прозяване. То подобрява работоспособността, облекчава уморените очи и вентилира въздуха в белите дробове. Неслучайно в Япония се практикува 5-минутно прозяване по време на почивките като начин за индустриална гимнастика.
Така че – прозявайте се за здраве!