Защо да не подценяваме хроничната умора
Хроничната умора не е състояние, което трябва да игнорираме. Тя може да затрудни извършването на ежедневните ни дейности и да влоши качеството ни на живот. Влиянието се усеща върху психическото и емоционалното ни здраве и дори – върху самочувствието и увереността ни.
Това състояние се характеризира със силна умора, което не може да се обясни с някакво основно заболяване. Причините могат да бъдат различни – от вирусни инфекции до психологически стрес. Но най-често, става въпрос за комбинация от фактори, свързани с нашето ежедневие.
Как да разберем, че страдаме от хронична умора?
На пръв поглед това не е никак трудно, но често не обръщаме внимание на симптоми като: безсъние, главоболие, загуба на апетит, възпалено гърло и подути лимфни възли на врата и подмишниците, мускулни и ставни болки. Сами виждате колко лесно е да припишем тези оплаквания на работата си, физическото натоварване, липсата на достатъчно нощна почивка.
Много важно е да не подценяване нито тези симптоми, нито въздействието на хроничната умора върху организма ни в дългосрочен план. Възможните последици могат да бъдат: депресия, социална изолация, проблеми в работата, дистанциране от близките хора, влошаване на физическото и психично здраве.
Хроничната умора може да отнеме радостта ни от живота, да ни накара да прекарваме свободното си време на дивана вкъщи, вместо навън с любимите ни хора. И колкото по-упорито я подценяваме, толкова по-големи са пораженията върху живота ни.
Трябва да отбележим, че хроничната умора не е каприз или внушение, а сериозно и сложно заболяване. Сложността му е продиктувана от трудното определяне на причините и лечението. Изследванията показват, че около 85% от заболелите остават недиагностицирани.
Най-общо можем да определим три области от ежедневието, които се затрудняват чувствително от хроничната умора: грижа за себе си, свободно време и производителност. Способността на страдащия от хронична умора да се грижи за тези три области силно намалява.
Когнитивните проблеми, които са придружаващ симптом, водят до невъзможност за взимане на решения, обработване на информацията, лоша концентрация, затруднения в общуването. Ето как това подценяване заболяване бавно, но сигурно съсипва професионалния и личния ни живот.
Емоционалната, умствена и физическа умора засягат всяка дейност от ежедневието и функционирането на организма ни. Наред с хроничната депресия, хроничната умора превръща живота ни в бреме, в непосилен товар, който ни е все по-трудно на носим.
Какви са симптомите на хронична умора?
Симптомите на хронична умора са подобни на проблеми, произтичащи от краткотраен стрес и умора, така че те могат да бъдат объркани с тях. Не всеки човек, който се чувства уморен и изтощен, има синдром на хронична умора. За да се диагностицира наличието на този синдром, пациентите трябва да преминат преглед при специалисти. Фактът, че симптомите свързани с болестта, продължават дълго време и умората не намалява, а напротив се появяват физиологични проблеми като болка в корема и гадене при пациента, засилва възможността от заболяването. Чести симптоми на синдрома на хроничната умора са:
- Постоянно чувство на изтощение и сънливост
- Болки в мускулите и ставите
- Болка в гърлото
- Болка в корема
- Загуба на енергия
- Гадене и повръщане
- Разсеяност и намаляване на когнитивните умения
- Нарушения в моделите и качеството на съня
- Отслабване на имунната система
- Нарушения в чревния тракт
- Отрицателно отношение към бизнеса и социалния живот
- Постоянно безпокойство
- депресия
Как се лекува хронична умора?
Няма синдром на синдрома на хроничната умора. Планът за лечение обикновено се определя от индивида и тежестта на проблемите, които изпитва пациентът. Най-ефективните методи за справяне със синдрома са мерки като редовни упражнения, облекчаване на стреса и подобряване на способността на пациентите да се справят с проблеми и облекчаване на интензивния темп на работа.
Ако болестта не засяга ежедневния живот много сериозно и човекът може да извършва ежедневните си задължения, може да не е необходимо да се използва лекарства. Въпреки това, антидепресантите могат да се изпишат на пациенти, които изпитват синдрома много тежко, рискуват да загубят работата си или които са се откъснали напълно от социалния си живот, също и тези които са в депресия.
Също така, ако лекарят сметне за необходимо, могат да се прилагат лекарствени лечения и поведенчески психологически терапии за укрепване на имунната система, намаляване на мускулните и ставни болки и възстановяване на съня.
Трябва ли да приемаме лекарства?
В процеса на психологическо лечение може да се приложи когнитивно лечение, като пациентите се насърчават да променят негативните емоции в положителни. Също така пациентите биват подпомагани да откриват стресовите фактори в живота си, да ги анализират и премахнат. Много е важно хората със синдрома да отделят повече време за физически занимания и хобита, които обичат и ги правят щастливи. Да си създадат план за ежедневни упражнения и се адаптират към него, това е също много ефективен метод за премахване на болестта. При никакви обстоятелства не е препорачътелно да приемат лекарства без лекарско предписание.
В същото време, за да се премахнат негативите в деловия живот, пациентите трябва да реорганизират работната си среда, да се насочат към укрепване на социалните си отношения на работното място и да се опитат да предприемат мерки за намаляване на натовареността в ежедневието си.
Най-доброто, което можем да направим за себе си, е да потърсим помощ от професионалист. Само адекватното лечение може да ни върне към обичайния ни начин на живот и да започнем отново да се радваме на работата, семейството си и приятелите.
