Имануел Кант – философът на всички времена

„Мъдрият може да си променя мнението, глупакът – никога”, „Моралът учи не това как да станете щастливи, а това как да станете достойни за щастие”.

Тези и още десетки цитати на немския мислител Имануел Кант са записани в историята, а неговите съчинение формират основите на философията и теорията на критиката.

Кант е роден в религиозно семейство

на 22 април 1724г. в предградието Кьонигсберг (днес Калининград), в Прусия. Имануел  е четвъртото поред дете от 11-те в семейството, от които до зряла възраст достигат само четири.

Бащата на Кант – Йохан Георг Кант, е занаятчия и прави самари, а майката, Регина Доротея Ройтер, е домакиня. При раждането си Кант е кръстен Емануел, но когато  научава староеврейски, го променя на Имануел.

Къщата, в която живее голямото семейство, е малка и бедна. Имануел израства в скромна среда и като млад в покрайнините на града общува със занаятчии и работници.

Родителите се грижат за духовното образование на сина си. Те са лютерани и са привърженици на направлението пиетизъм. То изисква силна отдаденост на вярата, смирение и тълкува буквално библейските текстове.

Майката на Имануел му предава първите уроци на вярата и му внушава от малък любов към обкръжаващия го свят. Тя води него и останалите си деца да слушат проповеди и да изучават Светото писание.

Семейство Кант е посещавано често от Франц Шулц, който е доктор по философия.  Той забелязва колко се отличава Имануел с изучаването на Библията и с начина на изразяване на мислите си.

Родителите изпращат в гимназията „Фридрих”

8-годишния Имануел по препоръка на Шулц. Там Кант получава престижно образование. Студентите изучават Библията, теология, езици като гръцки, латински и немски, география и др. Часовете по математика са платени и са по желание. Философия се преподава само в гимназията, а Кант смята, че този предмет в училище се изучава неправилно.

Родителите на Кант искат да стане свещеник. Момчето обаче харесва уроците по латински и мечтае да стане учител по някакъв език. Освен това строгите правила и порядки не му харесват.

Много му е трудно, когато на 13г. губи майка си. Голямото семейство живее в недоимък. Имануел няма какво да облече, нито има пари за храна, а се храни у богати съученици. Понякога дори няма обувки и взема от приятели назаем. Но на всички трудности той гледа с погледа на философ и казва, че обстоятелствата се подчиняват на него, а не обратно.

Кант остава в гимназията до 16-годишната си възраст. Въпреки трудностите и лошото си здравословно състояние бъдещият философ успява да учи, благодарение на своя интелект и изобретателност.

Имануел Кант продължава обучението си

в Кьонигсберг в тамошния университетпрез 1740г. В него преминава цялата му кариера на учен. За първи път там се запознава с теориите на Нютон под ръководството на рационалиста Мартин Кнутцен. Той отклонява Кант от Лайбницовата теория за установената предварително хармония и от идеализма. В по-късните си трудове Кант насочва критиката си към традиционния идеализъм и създава собствена теория, наречена трансцедентален идеализъм.

Поради материални затруднения Кант не може да завърши университета. Баща му умира през 1746г. и той е принуден да стане домашен учител, за да помага на семейството си. Когато има свободно време, пише философски съчинения.

Началото на академичната си кариера

Кант поставя през 1755г. Тогава се връща в университета и защитавайки дисертацията си „За огъня”, получава магистърска степен. Същата година получава и научна степен, а малко по-късно става доцент и преподавател по метафизика и логика.

В първоначалния период от своята научна дейност привлича внимание с труда си „Всеобща естествена история и теория на небето”. В него Кант говори как е произлязла Вселената, като залага на физиката, а не на теологията.

През същите тези години Кант се интересува от теория на Космоса пак от научна гледна точка. Ученият вярва, че Бог съществува, щом има материя. Своята идея защитава в „Единствената възможна основа за доказването на съществуването на Бог”.

През 1766г. Кант става помощник-библиотекар на Кралската дворцова библиотека за следващите 6 години. Докато работи там, го канят в Ерланген да чете лекции по теоретическа философия. Кант обаче отказва, защото е привързан към родния си град, а и здравето му не позволява. След това го канят в Йена, а през 1770г. най-сетне става професор по метафизика и логика.

Кант води самотен начин на живот

и  никога не се жени. Смята, че любовните му отношения ще попречат на научната му дейност. Освен това е нисък, има тесни рамене, а гърдите му са хлътнали. Но винаги се грижи за добрия си външен си вид и често посещава фризьор и шивач.

Дали е бил влюбен, не е известно. Луиз Ребека Фриц си спомня, че като млада Кант я харесвал. Боровски, приятел на философа, пък твърди, че Кант бил влюбен два пъти и искал да се жени.

Философът има и доста

странни и дори забавни навици.

Никога не закъснява. Пие чай всеки ден в едно кафене в един и същ, точен до минута час.

Доживява до дълбока старост въпреки  постоянните здравословни проблеми благодарение на педантичния си режим. Става винаги в 5:00, до 7:00 пие зелен чай, пуши лула в кабинета си и чете плана на лекцията си. След това се преоблича и слиза в залата за лекции.

Храни се по веднъж на ден и не обича да го прави сам. Масата винаги е отрупана с храна, но без бира, която Кант не харесва.

Кант създава изключителни трудове

по етика, епистемология и естетика. През 1781г. пише „Критика на чистия разум” – една от основните му творби. След това следват „Критика на практическия разум”, „Критика на способността за съждение”, „Религията само в границите на разума” и др.

В един от последните си трудове – „Към вечния мир”, големият философ за първи път разглежда идеята за вечен мир като философски проблем.

След като навършва 75г., Кант постепенно

започва да губи физическите си сили,

а и умът му вече не е същият. Не е способен да изнася лекции. Отказва се от обичайните си разходки всеки ден точно в 17:00. Започва да пише есе, което не довършва.

Ученият забравя постепенно думите и  гасне бавно. Умира на 12 февруари 1804г. Преди смъртта си изрича: „Es ist gut”(„Това е добре”). Погребан е до катедралата в Кьонигсберг, а над гроба му издигат параклис.

Със своите идеи Кант допринася за развитието както на философското, така и на хуманитарното и социалното знание. Всяка година по света излизат голям брой  публикации, вдъхновени от дълбочината на неговата мисъл.