Заекването: Как възниква и как да се справите с него

Заекването е нещо повече от речево разстройство. Хората, които страдат от това, изпитват последствията му ежедневно в личен, социален, емоционален и професионален план.

Заекването е нарушение в развитието на речта. Смята се, че около 1% от населението на света има такъв проблем. Обикновено започва на възраст между 2 и 5 години, когато се развиват речта и езикът, а оттам и комуникативните умения.

Говоренето е сложен процес, който изисква координация и време: мислите, идеите или чувствата трябва да бъдат превърнати в думи и изречения. Необходими са ни повече от 100 мускула, за да направим правилните речеви движения с правилната скорост и мощност в точното време. Затова и не е изненадващо, че понякога звук или част от дума се повтаря или задържа по-дълго от необходимото.

Как възниква заекването? Има няколко фактора, които играят роля за появата и развитието му:

• Твърде бързо говорене: Желанието да се говори бързо, липсата на достатъчно време за правилно изговаряне на думите, остри „завои“ в разговора;
• Напрежение: То касае както външните фактори и периодите с резки промени, така и темперамента на заекващия, стремежа към перфекционизъм.
• Проблеми с развитието на речта и езика, здравословни ограничения като инфекция на ухото или силна умора.

Как разпознаваме заекването:

• Повтарящи се думи, срички или букви;
• Удължаване на звуците;
• Увеличаване на височината и силата на звука;
• Напрежение в тялото, особено в гърдите и ръцете при разговор;
• Напрежение в лицето, треперене на устата и челюстта;
• Издаване на съскащ звук между отделните думи и дълги паузи между тях.

Ако разпознавате тези сигнали в себе си или вашето дете, е препоръчително да се консултирате с вашия личен лекар. Колкото по-рано започнете с лечението, толкова по-голям е шансът заекването да изчезне. Особено при децата можете да предотвратите проблеми на по-късен етап.

Заекването при възрастни:

Заекването се среща по-често при децата, отколкото при възрастните, защото проблемът често се разрешава още в детството. Освен това, много деца заекват, когато се учат да говорят и този проблем изчезва от само себе си, щом се научат да контролират по-добре речта си.

Но ако заекването не бъде преодоляно с помощта на специалист или не изчезне от само себе си, то ще продължи. Може да има периоди, в които не се проявява и „обостряне“ в негативни ситуации. Резултатът е порочен кръг, от който трудно ще излезете сами.

Индивидуална терапия при заекване

Средната възраст за започване на логопедична или заекваща терапия е 25 години. Допреди това хората с такъв проблем обикновено са опитали всичко без успех. Около 1% от населението се оплакват от проблеми с речта, но по-малко от половината търсят професионална помощ.

Няма универсален метод за всички хора, които заекват. По време на терапията се търси личен подход, така че приложените техники наистина да действат. Работи се върху двигателната и психологическата страна на говоренето, което отнема време и изисква усилия и от двете страни. Успехът зависи основно от мотивацията, постоянството и степента на заекване.

Определени вериги в мозъка могат да бъдат активирани или деактивирани, което ни позволява да „препрограмираме“ поведението си. Винаги има възможности да преодолеете заекването, но трябва да работите върху речта си и да знаете какво точно да направите.

Как да преодолеете заекването:

• Говорете спокойно, без да бързате и да „форсирате“ разговора. Отделяйте достатъчно време за правилното изговаряне на думите и за дишането. Нервността и стресът могат да влошат заекването;
• Не се страхувайте да говорите публично. Страхът може сериозно да навреди на личния и професионалния ви живот.
• Бъдете открити и говорете честно за проблема си със заекването. Ще срещнете неочаквана подкрепа, която ще ви мотивира. А и ще избегнете неудобни ситуации. Затова не се страхувайте сами да повдигнете темата;
• Потърсете професионална помощ. Ще се справите със заекването с помощта на логопед.  Заедно ще извървите пътя към промяната стъпка по стъпка. И това ще се отрази положително на целия ви живот. Помнете, че не сте сами. Милиони хора по света посещават логопед и се борят с различни речеви проблеми.

Как да се държим с хора, които заекват:

• Слушайте какво ви казва заекващият, а не как го казва;
• Поддържайте естествен зрителен контакт, както го правите с другите хора;
• Говорете спокойно;
• Не съветвайте заекващия как да говори със съвети от рода на: „Кажи го отново, но по-спокойно или по-тихо“; Поеми си въздух, преди да говориш“. Тези съвети може и да са добронамерени и полезни, но те също така ще увеличат напрежението и натиска в разговора. Вместо да помогнете, всъщност ще насърчите заекването;
•  Опитайте се да разберете дали другият човек е склонен да говори за своя проблем. Ако това е така, попитайте как можете да помогнете;
• Създайте спокойна и позитивна среда, в която заекващият да се чувства удобно. Така ще го подкрепите в общуването;
• Помогнете на вашия познат да се почувства по-уверен, като изтъкнете неговите успехи, добри качества и жестове. Подчертайте нещо, което е направил добре и за което му се възхищавате. В крайна сметка заекването е една малка част от човек.

Как да си помогнете сами, ако имате проблем със заекването:

• Релаксирайте по-често. Медитацията е чудесен начин да изчистите ума си и да намалите безпокойството. Това ще намали напрежението, което води до проблеми с речта;
• Манипулирайте начина, по който произвеждате звуците. Артикулационните упражнения ви помагат да се концентрирате върху мускулите на устата си и да имате по-голям контрол върху движенията на лицето си. Научете подходящи техники, с които да коригирате старите навици и да създадете нови;
• Запишете гласа си и го слушайте внимателно. Така ще усетите несъзнателните си модели на речта. Когато имате по-ясна представа как звучите, ще ви е по-лесно да извършите корекции;
• Посещавайте курсове, които изискват повече говорене. Ако сте артистични по природа, актьорското майсторство ще ви помогне да се превърнете в човек, който не заеква. Помислете и за други дейности, чрез които ще видите в себе си в друга светлина;
• Общувайте активно и не избягвайте социалните взаимодействия. Ангажирайте околните в разговор, без да се притеснявате;
• Потърсете подкрепа. Свържете с хора, които се борят със същия проблем. Ще установите, че заекването не е толкова рядко срещано. Просто има хора, които са се справили с него.

Не се вторачвайте прекалено много върху заекването си. Работете върху него, но не мислете постоянно за това. В живота има хиляди неща, на които да обърнете внимание. Радвайте се на живота и междувременно побеждавайте всеки ден по малко заекването си.  

ВНИМАНИЕ! Писменото и визуалното съдържание в нашите статии е съставено от различни източници и представлява предложение и информационен текст. Това не е окончателна диагноза и лечение. Моля, консултирайте се с Вашия лекар в случай на здравословен проблем.