Антонио Страдивари: майсторът на инструменти с душа
Най-великият майстор на струнни инструменти до днес Антонио Страдивари е роден през 1644г. За своя 93-годишен живот той успява да изработи 1116 инструмента, повечето от които цигулки. От всички негови инструменти днес са съхранени 650, като само цигулките са 512.
Средата на XVIIв. е времето, когато геният Бах създава уникалните си концерти за цигулка, а години по-късно виртуозът Паганини изпълнява по новаторски начин тези произведения, използвайки инструменти на Страдивари.
Не са запазени много сведения за
ранните години от живота
на италианеца Страдивари. Известно е, че се ражда в малко село до Кремона в семейството на Александро Стадивари и Анна Марони. Родителите му заживяват в селцето, след като чумата достига до Кремона, и детството на малкия Антонио преминава в него.
В своите младежки години той работи различни неща: опитва като скулптор и художник, прави гравюри върху дърво. Много се увлича по цигулките, но не успява да се научи да свири, защото не притежава необходимата бързина на пръстите.
Но съдбата му дава шанс и го отвежда
при прочутия майстор Николо Амати,
чийто дядо Андреа Амати е родоначалник на династията италиански лютиери. Страдивари работи за него без заплащане, но учи занаят.
През 1666г. създава своята първа цигулка и тя звучи като направените от учителя му. Но неговата мечта е да изработи такава, в която „да се долавя женски смях и глас на дете”. Към това се стреми Страдивари с всеки нов инструмент.
Започва
да работи самостоятелно
и започва да се подписва с латинизираната си фамилия: „Стадивариус”. Постоянно търси личния си стил – нов, различен от този на учителя му дизайн, нови материали. Но все още не е доволен от звука.
Най-накрая около 1700 или 1704г. достига до онзи модел, който и днес остава ненадминат по своето звучене. И макар че до последно продължава с експериментите, не се отклонява принципно от създаденото вече.
През годините
усъвършенства и обработката на дървесината.
Използва най-различни видове, за да постигне търсения резонанс. Елхова дървесина използва за горната дъска, а за долната – кленово дърво.
Също така забелязва, че на звука влияят лакът, дори грундът. Той изработва собствена лакова смес, за която предположенията са, че е от смоли на дървета от Тиролските гори.
Днес, благодарение на съвременните технологии, учените от тайванския Национален институт идентифицират някои от веществата, използвани от Страдивари, както и от друг известен лютиер Гуарнери. Става ясно, че това са боракс, стипца, мед, цинк и варно мляко, с които майсторите предпазвали инструментите от дървояди.
Всяка една цигулка на великия майстор има уникален „глас”. Дори и днес никой не успява да го копира или да подобри изработката на неговите цигулки, мандолини и челà.
Страдивари живее дълго. Печели много и придобива слава, защото
постоянно и упорито работи.
И както винаги се получава при гениите – появяват се хора, които завиждат на успеха му. Говорят, че прави съвършени инструменти, защото е сключил сделка с дявола за душата си. Дори има и такива, които казват, че уж си правел цигулките от дърво, взето от отломки на Ноевия ковчег.
Той постига богатство и слава единствено с неуморен труд, а в Кремона започват да употребяват израза: „Богат като Страдивари”.
И макар че в професионален план постига невероятни успехи,
в личен план не е особено щастлив.
Страдивари сключва брак два пъти. От първия има три деца и те растат в просторния му триетажен дом. На първия етаж е ателието му, в което прекарва по-голяма част от времето си. За нещастие обаче съпругата му умира от върлуваща тогава епидемия.
Майсторът, тогава на 55г., се жени още веднъж. Раждат му се още шест деца. Макар че двамата му синове Франческо и Омобоно работят с него и учат занаят, не постигат такова съвършенство на форма и звучене, каквото той желае. Паоло, третият му син, се занимава в чужди страни с търговия, а четвъртият, Джузепе, става монах. Другите деца на Страдивари са момичета.
До последните си дни
Страдивари продължава да работи. Запазени са заготовки точно от годината, когато почива – 1737. Погребват го в Кремона, в двора на църквата „Св. Доменик”, като мястото за гроба си той купува години преди това.
Житейският път на средновековния лютиер Антонио Страдивари е изключителен, а съдбата се отнася много щедро към него. Цели 80г. трупа опит, но така и не открива такъв майстор, дори и сред синовете си, на когото да открие тайната на съвършените си инструменти.
Страдивари продава своите цигулки само на много богати хора, в това число и на кралски особи. Негова цигулка от запазените до днес се оценява на повече от 10 млн. долара. Целият свят познава фамилията му с латинизирана форма – Страдивариус и по-кратката – Страд.
И може би не всички знаят, но да, има
българска следа в цигулките Страдивариус.
Горната дъска на тези знаменити инструменти е изработена от български смърч, а долната и страничните части – от италиански явор. Това се доказва с десетки химически изследвания. До Кремона дървесината достига чрез италиански търговци, пътуващи до Балканите.
Казват, че цигулките на Страдивариус не трябва да стоят само зад витрина, а да се свири на тях, за да запазят звуковите си качества. Интересно, че те си имат имена в зависимост от собственика си. Има Петри страдивари, Сала страдивари, а Леди Блънт е била притежание на внучката на лорд Байрон и се смята за най-запазената до днес. През 2008г. я купува Музикална фондация в Япония за 10 млн. долара, а после я препродава за близо 16 млн. долара.
В наши дни често се правят изложби, на които посетителите могат да видят отблизо истински инструменти Страдивари, поставени в стъклени огнеупорни и бронирани кубове.
Много световно известни музиканти свирят на инструменти Страдивари и сред тях е и българинът Светлин Русев, днес вече професор в Националната консерватория в Париж.
Гениалната цигуларка Елизабет Питкерн получава като подарък цигулка Страдивари с червен цвят в последната година от обучението си в колеж, а руският музикант с израелски произход Максим Венгеров притежава четири Страдивариуса. Според него за да се научиш да свириш на такъв инструмент, трябва да осъществиш диалог с него.
А ако Страдивари беше жив, щеше да каже, че трябва да се усети душата на инструмента. Такава, каквато има всеки един, направен от него. Съвършен и неповторим.
