Всеки един от нас поне веднъж в живота си се е опитвал да направи нещо от хартия, като я сгъне. Най-елементарното е да получим малка лодчица. Но има стотици, по-скоро десетки хиляди начини обикновеното парче хартия да се превърне в цвете, в дракон и в какво ли още не.
Оригами, получени чрез сгъване на хартия, са цяло изкуство – една забавна задача на ума, упражнение, което трябва да се направи с ограничени средства.
Квадратен лист хартия. Това е началото и творецът трябва да реши каква форма да му придаде и по какъв начин, а това зависи само от неговото въображение, сръчност и търпение.
В някои среди сгъването на оригами се смята за интелектуално предизвикателство, знак за жив ум и е интересно занимание. В оригами има математика, дори е разработена аксиоматична система, която е свързана с геометрията.
С една дума – оригами са чудо, имат интересна история и много фенове от преди векове до днес.
Макар че думата „оригами” идва от японски език и буквално означава „сгъвам хартия”, това не е японско изкуство, а всъщност произхожда от Китай.
Смята се, че оригами възниква през I-IIв., много скоро след изобретяването на хартията, но за това няма писмени доказателства.
Вероятно класическите модели са познати от Китай, а там изкуството не се радва на особен интерес. То се пренася около VIв. в Япония, където се усъвършенства и достига истински разцвет.
В началото оригами е разпространено само сред висшите класи. Преди XVII-XIXв. то се практикува основно за изработка на сватбени украшения. Те представлявали интересни фигури, чиято изработка се пазела в тайна. Най-често хартията била сгъвана във формата на пеперуди, с които били украсявани бутилките саке на сватбите. За младоженците били изработвани малки човешки фигурки. Пеперудите дори са тема на първото хайку от XVIIв.: „Пеперудите от съня на Росей са хартиени”.
Самураите също носели малки амулети – оригами, за които се твърдяло, че носят победа и пазят от беди.
Има една стара японска легенда за 1000 хартиени жерава. Според нея ако някой успеел да направи 1000 хартиени птици, всичко, за което мечтаел, щяло да стане реалност. Заради малко момиче с името Садако жеравът се превръща в птица, символ на мира.
12-годишната Садако живеела в Хирошима и когато била взривена атомната бомба над града, била силно облъчена от радиацията. Разболяла се от левкемия и когато вече умирала, чула за тази легенда. И понеже много искала да живее, Садако решила да направи 1000 жерава. Но когато видяла как умират други деца в болницата, разбрала, че и с нея ще се случи същото. Затова си пожелала да има мир на земята и да няма повече страдания.
Когато Садако умряла, почитайки мечтата й, я погребали с венец от 1000 хартиени жерава. Нейните приятели по-късно направили гранитна статуя, изобразяваща малко момиче, което е протегнало ръка към излитащ жерав. Статуята се намира в Хирошима, в Парка на мира.
След XVв., когато оригами попадат в Америка и Европа, изкуството било смятано за приятно развлечение. Правели се вече не само традиционните жерави, но и хартиени дракони, цветя и костенурки. Заниманието се препоръчвало на децата за свободното им време, а те подарявали хартиените фигурки на приятелите и родителите си за късмет. Освен жеравите, цветята също били символ на здраве и дълголетие.
В наши дни много хора сгъват оригами за забавление, но има и професионални оригамисти. За един от най-великите от тях в цялата история на оригами е смятан Акира Йошизава. Той създава хиляди модели, които развива от скица и ги превръща в истински произведения на изкуството.
Роден е през 1911г., а през 1989г. по негови изчисления моделите му наброяват повече от 50 000. Той превръща хобито си в професия от 26-годишната си възраст. През 1954г. създава и система за означаване на оригами, която се използва като стандарт и днес. Същата година основава в Токио и Международния център за оригами.
Йошизава е пионер в техниката „мокро сгъване”, която позволява по-лесното манипулиране на хартията. Прави много изложби, а и отдава моделите си на изложби по целия свят. Не продава творенията си, а ги подарява и позволява да бъдат включвани в проекти на други хора и организации.
По времето на Йошизава цели оригами общества създават Робърт Харбин, Лилиян Опенхаймер, Патриша Крофърд, Сам Рандлет, Дейвид Брил и др.
Моделите на един от тях, Ерик Джойсел, приличат на истински керамични статуи, а друг, Венсан Влодере, използва нетрадиционна техника на мачкане на хартията. По стила на творчеството си Майкъл Лафос наподобява Йошизава, като освен това използва хартия, изработена ръчно от самия него.
На Робърт Ланг пък принадлежи най-сложният модел оригами. Той е американски физик и използва компютърните технологии за изучаване на сложните техники на оригами. Създава модели дори на насекоми, използвайки сложни алгоритми при сгъване. Автор е на програма, генерираща оригами схема по зададено изображение. Световноизвестен е проектът му „Часовници с кукувици от черната гора”, в чиито рамки заедно със съпругата си той успява да сгъне за 6 часа часовник, който е проектирал 3 месеца.
През 2002г. заедно с екипа си Ланг създава „Айглас” – технология, с помощта на която след изстрелването в орбита на телескоп лещата му се разгъва до 100м, сгъната преди това на принципите на оригами.
Преди 50г. японецът Наито Акира поставя световен рекорд, изработвайки най-малкият жерав с големина 0,1мм, което е една десета от милиметъра. Прави го под микроскоп, като използва игла.
Затова пък българинът Николай Стефанов сътворява жерав, голям 1,5мм, но само с пръсти, което му отнема 75мин.
Най-големият жерав е изработен през 2001г. в Япония от Одате Жукаи Доме. Разстоянието между крилете му е 78,19м, а височината му е 38,5м.
Най-масово е изработването на жерав през 2006г. в университет в Сингапур. За 1ч. 545 човека успяват да направят 9300 оригами жерави.
А британската тийнейджърка Ивлин Чиа успява да сгъне 1000 хартиени жерава за 9ч. и 31мин., стремейки се да подобри рекорда от 12ч. Целта й е да се съберат средства за подкрепа на здравните работници в родния й град Колчестър. Освен това вярва в легендата за 1000-та жерава и се надява мечтите й да се сбъднат.
Оригами е не само забавно, но и много полезно за добра координация, пространствени умения, търпение и внимание.