Често се случва да загубим романтиката и тръпката някъде по пътя на борбата ни за повече успехи в службата и жонглирането между многото семейни ангажименти с децата. И когато и двамата се увлечем от инерцията на ежедневния стрес, е лесно да забравим защо изобщо сме се събрали заедно.
Ако не усетим точния момент на пречупване, когато започнем да губим духовната, а и физическата връзка помежду си, е лесно да стигнем неусетно до раздяла. Ето защо е важно да не пренебрегваме всички знаци, че се отчуждаваме и отдалечаваме бавно, но сигурно един от друг.
Това че отношенията ни са загубили тръпката от началото, все още не означава, че сме избрали грешния партньор. Най-лошият вариант тук е да погледнем какво се случва навън, да потърсим утеха при друг човек и по този начин да компенсираме липсите.
С времето всяка връзка губи от своя чар и рутината се настанява трайно в отношенията. И това може да бъде лошо. Проблемът е, че рутината кара мозъка ни да търси стимулация. Той обича изненадите и жадува за вълнение и нови преживявания.
Ако с партньора ни е скучно, защото сме решили, че неговата функция е да ни развлича и забавлява, е нормално да решим, че всичко между нас е приключило. И постепенно спираме да опитваме, да полагаме усилия и се предаваме. Тук вече наистина идва краят.
Но ако върнем спонтанността, с малки, но уверени стъпки, ще почувстваме отново близостта помежду ни. Не е необходимо да правим грандиозни неща. Просто да не се предаваме пред скуката и рутината.
Дори да не усещате голям ефект от усилията си, продължавайте да опитвате. Търсете допирни точки, общи интереси и неща, които ви свързват.
Да, хубаво е да си поговорим сериозно и да се изясним, но това е нож с две остриета. Ако не сме изчистили старите недоразумения, твърде възможно е да започнем да се нападаме, да припомняме, да осъждаме.
Ще дойде момент, в който ще сте готови да се изясните наистина, но ще се наложи да проявите повече търпение на първо време.
На този етап не е нужно да навлизате в „дълбоките води”. Пуснете се по течението и повлечете партньора. Забавлявайте се, излизайте повече заедно, пътувайте до далечни места. Трупайте спомени, не скандали, не сериозни разговори.
Осигурете си повече поводи за усмивки заедно и поотделно. Доброто настроение и вярата, че нещо хубаво наистина ще се случи, ще променят и нагласата ви към другия човек.
Знаем, че искате нещата да се оправят възможно най-скоро. Но ако другият човек се нуждае от време да помисли за себе си какво иска от живота, да преглътне огорченията от нас или да се справи със своите лични травми, пришпорването само ще влоши отношенията.
Не правете нищо на всяка цена. Нека партньорът ви не се чувства като в капан. Нека не усеща, че сте отчаяни и искате нещо от него. Просто бъдете наблизо – дружелюбни, позитивни и ведри.
Върнете приятелството и доверието помежду ви. Той сам ще дойде при вас. Взаимността е най-добрата основа за здравата връзка.
Нормално е да решите, че само големите промени във връзката ще я съживят. Промяната обаче трябва да е желана и от двете страни. Тя може да предизвика чувство на тревога, съмнения и страх.
Много хора не обичат промените и те ги карат да се чувстват неудобно. Ето защо е важно внасянето на нови преживявания и предизвикателства да става плавно и деликатно.
Не променяйте рязко и своя външен вид в стремежа си да предизвикате интерес. По-вероятно това да накара партньора ви да стане предпазлив и мнителен. Действията ви могат да бъдат изтълкувани по грешен начин и да се върнете в изходна позиция.
Открийте това, което се харесва и на двамата и осигурете повече такива моменти. Предлагайте, но не настоявайте. Съветвайте, но не осъждайте. Дори да смятате, че другият не полага достатъчно усилия, критиките ви няма да го накарат да вложи повече ентусиазъм.
Много двойки залагат на тази тактика, смятайки, че щом няма шумни скандали, всичко в крайна сметка ще се нареди от само себе си. За съжаление, това се случва изключително рядко.
Да останете същите с надеждата, че положението ще се подобри, не е особена добра стратегия. След като веднъж се е стигнало до сериозен разрив от отношенията, означава, че промяната трябва да започне първо от самите нас.
Може би вината до голяма степен е наша, може би нашите очаквания не са отговаряли на действителността, но ние сме отказвали да я видим.
Основното в случая е, че положението никога не се подобрява от само себе си. Вие сте хората, които трябва да положат усилия.
Когато чувстваме хладина в отношенията и партньорът ни дава противоречиви сигнали, може да решим, че има паралелна връзка. Много хора се увличат в следене, шпиониране, преглеждане на електронни пощи и профили в социалните мрежи.
Рязкото навлизането в личното пространство на другия обаче няма да ни даде повече сигурност. Най-вероятно ще прерасне в мания, която ще ни превърне в ревниви и обсебени същества.
А точно ревността е последното нещо, от което имаме нужда, когато се опитваме да оправим нещата с любимия човек. Нали така?
Честността в сериозните отношения е за предпочитане пред психологическите игрички. Вместо да прилагаме трикове и стратегии, винаги е по-добре да питаме директно.
Другият винаги усеща, когато го подлагаме на проверки, задаваме целенасочени „изобличаващи” въпроси и влизаме в ролята на детективи.
Не забравяйте, че двойките, които добавят новости и вълнение в отношенията постепенно, в крайна сметка успяват да върнат тръпката помежду си.
След като веднъж приемете факта, че скуката е част от естественото развитие на връзката, ще се научите как да се справяте с нея, без да драматизирате излишно. Не се страхувайте от нея. Просто не й позволявайте да ви отдалечи от партньора.