Неслучайно се казва, че една от най-трудните задачи в живота е да се научим да се доверяваме. Никой от нас не може да живее, без да се довери на някого – на семейството си, на приятел, на любим. И нищо не е по-ужасно, когато разбереш, че някой не е оправдал доверието ти. Така се унищожават само за миг много взаимоотношения, изграждани с години.
По своята същност доверието представлява убеждение в нечия честност, искреност и почтеност. Когато се свързваме с някого, ние искаме да му вярваме напълно и да можем да разчитаме на него. Защото в крайна сметка доверието стои наравно с честността, верността и любовта.
Ако липсва доверието във връзката, това води до:
– подозрителност и неосъзнат стремеж за ограничаване свободата на другия;
– неразбирателство и конфликти;
– отчуждение ;
– неувереност в себе си и ниско самочувствие;
– изневяра
Страхът, че не сме достойни за партньора си води до ревност, която подлага на сериозен риск връзката.
Взаимното доверие е знак за уважение, но много често, както народът е казал: „Малките камъчета обръщат колата”.
Любовта между партньорите в една двойка е много важна, но и тя понякога бързо угасва поради липса на доверие.
Всеки от нас със сигурност притежава поне няколко навика, за които дори не предполага, че застрашават доверието във връзката му.
От кои свои привички трябва да се отървем навреме, ако не искаме да загубим доверието на партньора си?
– Да бъдем открити на тема пари и да не крием доходи и харчове.
– Да не приключваме внезапно телефонни разговори при влизане на партньора ни, защото това поражда съмнение.
– Да не крием информация в телефона си, за да избегнем шпионирането на човека до нас.
– Да избягваме честото оставане в службата след работно време.
– Да не подозираме и контролираме партньора си.
– Да не отказваме постоянно секс на половинката си.
Универсален инструмент, с който можем да победим недоверието, е комуникацията. Най-добрият начин е да поговорим с любимия човек особено за нещата, които ни обиждат и нараняват. Но най-вече – да изясним първо за себе си кое всъщност ни прави толкова недоверчиви.
За да се вгледаме в собствените си чувства и нагласи, спокойно и с желание да станем по-доверчиви, е нужно да помислим:
– каква е причината за недоверието ни;
– оправдани ли са съмненията ни;
– нужно ли е да се паникьосваме;
– трябва ли да ограничаваме свободата на партньора си;
– наистина ли сме толкова безлични и невзрачни, за каквито се мислим;
– дали да не си намерим ново занимание, за да се абстрахираме от страховете си;
– защо да не бъдем по-позитивни.
Ако нещо ни тревожи, нека не щадим човека до себе си. Да споделим, колкото и да е нещо неудобно за нас и да ни прави уязвими. Колкото повече сме искрени, толкова повече топлина и обич ще намираме, а и доверие.
Както твърди Хемингуей: „Най-добрият начин да разберете дали можете да се доверите на някого, е да му се доверите”.