Ционизмът е термин, който от десетилетия присъства в политическите дебати, новинарските заглавия и академичните анализи. Често обаче се използва без ясно разбиране на неговия исторически произход, еволюция и значение в съвременния свят. За да се разбере по-добре конфликтът в Близкия изток и мястото на Израел в глобалната политика, е необходимо да разгледаме корените на ционизма и ролята на ционистите днес.
В своята същност ционизмът е национално движение за самоопределение на еврейския народ в тяхната историческа родина – Земята на Израел (Ерец Исраел).
Терминът произлиза от думата „Цион“ (Сион) – един от хълмовете на Йерусалим, който символизира както самия град, така и библейската Обетована земя.
Модерният политически ционизъм се свързва най-вече с австро-унгарския журналист Теодор Херцел. Вдъхновен от случая „Драйфус“ (1894), разкриващ дълбокия антисемитизъм в Европа, Херцел публикува книгата „Държавата на евреите“ (1896) и организира Първия ционистки конгрес в Базел (1897). Така религиозната мечта за завръщане в Йерусалим се превръща в политически проект.
Ционизмът възниква като отговор на исторически предизвикателства:
Погромите и преследванията в Източна Европа.
Укоренения антисемитизъм в западните общества.
Липсата на държавност и сигурност за евреите.
Ционисткото движение никога не е било единно. Още от самото начало се оформят различни течения:
Политически ционизъм – акцент върху дипломация и международно признание (Херцел).
Социалистически ционизъм – изграждане на кибуци, колективизъм и социална справедливост (Бен-Гурион).
Религиозен ционизъм – държавата Израел като стъпка към Месията.
Културен ционизъм – възраждане на иврит и еврейската култура (Ахад Хаам).
Ревизионистки ционизъм – акцент върху силата и териториалната цялост (Жаботински), по-късно повлиял на дясноцентристкия Ликуд.
В съвременния дискурс думата „ционист“ има различни значения в зависимост от контекста:
Израелските граждани и правителство – за мнозинството еврейски израелтяни ционизмът е естествена национална идентичност и подкрепа за правото на Израел да съществува като еврейска държава.
Евреи в диаспората – много евреи по света се определят като ционисти чрез подкрепа за Израел, благотворителност или емоционална връзка с „обетованата земя“.
Християни евангелисти и други нееврейски поддръжници – особено в САЩ, където религиозни убеждения мотивират подкрепата за Израел.
Критици на ционизма – терминът често се използва негативно от противници на израелската политика спрямо палестинците. Тук е важно разграничението между легитимна критика към действия на израелското правителство и антиционизъм, който отрича правото на Израел да съществува и често се припокрива с антисемитизъм.
В днешно време ционизмът е не само идеология, но и централна тема в дебатите около израелско-палестинския конфликт. Докато за едни той символизира национално освобождение и сигурност, за други е свързан с окупация и неравенство.
Тази двойственост прави ционизма една от най-поляризиращите теми в международната политика.
Подкрепата за Израел в международната общност е разнообразна и се измерва в различни степени – от безусловна военна и дипломатическа помощ до условно одобрение на правото му на самозащита в рамките на международното право. Ето преглед на ключовите поддръжници и нюансите на тяхната позиция.
Съединените щати: Най-верният и влиятелен съюзник на Израел. Подкрепата се изразява във военна помощ (милиарди долари годишно), дипломатическо прикритие в Съвета за сигурност на ООН (чрез право на вето) и силно политическо и икономическо сътрудничество. Тази позиция е консенсус между двете основни политически партии.
Тези държави признават правото на Израел да съществува в сигурност, но често го критикуват за действията му в Палестинските територии и поддържат решението за две държави.
Германия: Поради историческата си отговорност за Холокоста, подкрепата на Германия за сигурността на Израел е държавен принцип („Staatsräson“). Това обаче не изключва критики към израелската политика с окупацията.
Великобритания и Франция: Като бивши колониални сили в региона и постоянни членове на Съвета за сигурност, те са ключови играчи. Те силно подкрепят правото на Израел на самозащита, но също така са активни защитници на международното право и решението за две държави, често критикувайки израелските селища в Западния бряг.
Канада: Традиционно е близък съюзник на Израел, често го подкрепя в международни форуми и последователно защитава правото му на самоотбрана срещу терористични атаки.
Австралия: Подкрепата варира в зависимост от управляващото правителство, но като цяло Австралия поддържа силни връзки с Израел в областта на сигурността и разузнаването и признава неговото право на съществуване.
Индия: Отношенията се превърнаха от враждебни през Студената война в едно от най-важните стратегически партньорства на Израел. Индия е основен вносител на израелско оръжие и технологии за сигурност, а двете държави си сътрудничат тясно в областта на отбраната, киберсигурността и селското стопанство. Индия често подкрепя Израел в международни организации.
Унгария, Чехия, Австрия: Тези страни често се отличават с по-симпатизираща на Израел позиция в рамките на ЕС. Те са по-склонни да блокират или отслабят критични декларации на ЕС срещу Израел и подчертават правото му на самозащита, като се позовават на собствения си опит с тероризма.
Подкрепата не е монолитна. Позицията на всяка страна може да варира в зависимост от конкретния контекст (напр. ескалация на конфликта, вид предлагана резолюция в ООН).
Подкрепа за Израел ≠ Подкрепа за всички негови политики. Много от тези страни критикуват разширяването на селищата и подкрепят решението за две държави. Те подкрепят държавата Израел, но не винаги одобряват действията на нейното правителство.
Влияние на вътрешната политика. Публичните нагласи, влиянието на лобита и вътрешните политически дебати във всяка страна оформат нейната външна политика спрямо Израел.
Динамична обстановка. Международната подкрепа е динамична. Новите конфликти и управляващите партии могат да променят позициите, както се вижда с нарастващата критика към Израел в някои западни страни през последните години.
От края на XIX век до наши дни ционизмът еволюира от малко политическо движение в Европа до основна идеология зад създаването на държавата Израел. Днес той е:
Национална идентичност за израелците.
Форма на солидарност за евреите в диаспората.
Религиозен дълг за част от християнските общности.
Политически спорен термин за критиците на израелската политика.
Затова, когато говорим за „ционизъм“ или „ционисти“, трябва винаги да отчитаме контекста. Това е ключът към разбирането на един от най-продължителните и сложни конфликти в съвременната история – този между Израел и палестинците.