Когато чуем за „първа помощ“ я асоциираме с физическа първа помощ, но в статията ще разгледаме по скоро „психологическата първа помощ’. За разлика от „физическата“ първа помощ при която се лекува тялото, при „психическата“ се набляга на психологически болезнените емоции на хората, изложени на силен стрес.
Първа психологическа помощ е комплекс от мерки, които имат за цел да подкрепят и стабилизират психичното състояние на човек, изпитващ стрес, травма или шок. Тя може да бъде оказана от професионални психолози, но също и от обикновени хора, които имат основни знания и умения по темата.
Целта на първата психологическа помощ не е да лекува или да диагностицира психични проблеми, а да предотврати или намали риска от по-сериозни последствия за психичното здраве на дадения човек.
Ето някои от признаците, които трябва да ни алармират:
– Изразена тревожност, страх или паника
– Смутеност, дезориентация или затруднено мислене – Силна емоционална реакция, като плач, ярост или отчаяние.
– Отказ от комуникация или социален изолационизъм.
– Самонараняване или самоубийствени мисли.
– Признаци на шок, като бледост, потене, треперене или ускорено дишане.
Първата психологическа помощ може да се оказва от различни хора, които имат обучение или опит в тази област. Това могат да бъдат доброволци, учители, пожарникари, медицински работници и др. Основното изискване е да имат емпатия, уважение и желание да помогнат на човека в нужда.
Ако забележите някой от тези симптоми у човек в криза, не го оставяйте сам и не го игнорирайте. Може да му окажете първа психологическа помощ по следния начин:
– Подходете към него спокойно и с уважение. Представете се и кажете му, че сте тук, за да му помогнете.
– Създайте безопасна и спокойна среда. Отдалечете го от източника на стреса или опасността. Предложете му вода, одеало или друго нещо, което може да го успокои.
– Слушайте го активно и съчувствено. Не го прекъсвайте и не го съдете. Покажете му, че го разбирате и приемате. Не му давайте съвети или решения за проблема му.
– Помогнете му да изрази и регулира емоциите си. Насърчете го да говори за това, как се чувства и какво се е случило. Приемете емоциите му без да ги минимизирате или увеличавате. Помогнете му да диша дълбоко и равномерно.
Според Световната здравна организация (СЗО), първата психологическа помощ се основава на следните принципи:
– Приближаване – това означава да се намери подходящо място за разговор, да се стои близо до човека и да се спазва подходяща дистанция според неговата възраст, пол или култура.
– Слушане – това означава да се покаже интерес и внимание към това, което човекът разказва, без да го прекъсваме или пришпорваме. Да се изразява разбиране и подкрепа чрез жестове, поглед или думи.
– Оценка – това означава да се оцени какво е състоянието на човека и какви са неговите нужди. Да се провери дали има физически наранявания или опасности за живота. Да се установи дали има нужда от друг вид помощ, като медицинска, социална или правна.
– Действие – това означава да се предложи практическа помощ или информация, ако е необходимо. Да се свърже човекът с роднини, приятели или други източници на подкрепа. Да се дадат съвети за самопомощ или копинг стратегии.
– Завършване – това означава да се обобщи разговорът и да се похвали човекът за неговата смелост и устойчивост. Да се обясни каква е целта на първата психологическа помощ и че тя не е заместител на професионална терапия.
За последваща професионална терапия, може да дадете контакти на ваш познат квалифициран терапевт.