В градината ни вече цъфтят розите, но изсъхналите стебла и пожълтелите листа на прецъфтелите пролетни цветя още напомнят за себе си.
Нарцисите, зюмбюлите и лалетата ще ни радват с красотата и аромата си и следващата пролет, стига да отделим време за тях сега, като извадим луковиците им от пръстта.
Лалетата, нарцисите и зюмбюлите се развиват благодарение на натрупания в луковиците си хранителен запас. Това се отнася и за всички грудкови и грудколуковични цветя като далии, гладиоли, фрезии, лилиум, ирис и др.
Тези растения, дори да са лишени от листата и цветовете си, могат да прекарат дълго време извън почвата, което за тях е полезно, защото се повишава размножителната им способност. Освен това, ако не ги изваждаме периодично, те ще се продълбочат повече, цветовете им ще бъдат по-дребни и след няколко години растението може да умре.
Изваждането на луковиците става в различна последователност за различните цветя, като времето обхваща летния или есенния период.
През юни-юли се вадят растенията с малки луковици, а след това – тези с по-големи.
Грудките и луковиците на гладиолите, лилиума и туберозата се вадят след спиране на вегетативния им растеж през октомври-ноември.
Луковиците на цветя като кокичета, синчец, фритилария и амаралис се вадят на 3-5 г.
Най-подходящото време да извадим луковиците на прецъфтелите лалета, нарциси и зюмбюли е месец юни, но за ранните сортове лалета това става още през месец май. Някои специалисти препоръчват луковиците на нарцисите да не се вадят всяка година, а поне през няколко години, за да могат младите луковици да престоят по-дълго в почвата. Все пак при образуването на големи туфи, желателно е да се разсадят, защото губят очарованието си.
Важно е да знаем, че 3-4 дни след цъфтежа на най-вече на лалетата, цветните стебла трябва да се отрежат за по-добро узряване на луковицата. Така ще се избегне и образуването на семена, които ще затормозят старата луковица и ще забавят създаването на нови луковици.
Ако цветното стебло се огъва лесно при докосване, то е готово да го отрежем. Не трябва да го режем по-ниско от над втория лист. Луковицата ще бъде толкова по-голяма, колкото повече листа оставим. Ако оставим листата да изсъхнат напълно, след това ще ни бъде по-трудно изваждането, а и връзката между детките и основната луковица може да се прекъсне.
За да улучим най-точното време, трябва да спазваме някои съвети на опитните градинари:
Извадените луковици не трябва да се оставят на слънце, защото се получава т.нар. втебеширяване. Тъканите на луковиците се разрушават, което ги прави негодни. Изключение правят луковиците на зюмбюлите, които, преди да се приберат за съхранение, се оставят за 1-2 часа на слънце.
Правилното съхранение изисква проветриво помещение. Добре е луковиците да бъдат поставени на един ред в естествени плетени кошници, щайги, дървени кутии, хартиени контейнери или дори в мрежи, окачени на тавана, ако има заплаха от гризачи.
Температурата на помещението първите десет дни трябва да бъде 20-22°, а после да се снижи до 15-18°.
Нужна е влажност на въздуха 60-70%, защото сухият въздух може да предизвика свиване на месестата обвивка на луковиците.
Правилно извадените и изсушени луковици ще ни гарантират качеството на цветята на следващата пролет.