Как да помогнем на човек, който отказва помощта ни

Защо има хора, които предпочитат да страдат, вместо да приемат помощта на другите? Как да намерим точния подход към човек, който минава през труден период, но отказва подкрепа? Защо понякога само добрите намерения не са достатъчни, за да подкрепим и насърчим някого?

Как да помогнем на човек, който наистина се нуждае от помощ, но упорито отказва да му помогнем? Вероятно поне веднъж в живота ви сте били изправени пред това предизвикателство? И вероятно познавате „вкуса“ на разочарованието да протягате ръце към някого, а той да ви обръща гръб? Защо това е така и как все пак да успеем да помогнем?

Да помогнеш е по-лесно, отколкото да поискаш помощ

Да разгледаме следната ситуация: Ваш близък е изправен пред сериозен проблем – личен, здравословен или професионален, и въпреки тежкото си положение, упорито отказва да му помогнете. Вие се чувствате разочаровани и дори обидени, че оставате неразбрани и отблъснати. Изправени сте пред два пътя: да го оставите да се оправя сам или да търсите варианти да го разубедите.

Първият вариант е най-лесен – в крайна сметка сте опитали, но не сте успели. Продължавате напред с чиста съвест и се надявате вашият близък все пак да успее да излезе скоро от затруднениято.

Вторият път обаче е по-труден, но за много от нас е и единствено възможен. Много трудно е да останем безпристрастни към проблемите на човек, който ни е скъп. Ако изберете този път, трябва да започнете с това, че понякога е много трудно да поискаш или приемеш помощ. И колкото по-дълго си се справял сам, толкова по-некомфортно се чувстваш от нечия зависимост. Дори и помощта да идва от близък човек.

Ето защо е важно да не натрапвате помощта си и просто да се опитате да сте на разположение, когато другият се нуждае от вас. Агресивното вмешателство само ще събуди защитната му  реакция и той целенасочено ще започне да ви отбягва.

Признаването на слабост е истинска сила

Как да помогнем на човек, чиито проблеми са ни чужди? За да помогнете на някого, първо трябва да се поставите на негово място – да усетите болката му, да разберете същината на проблема, да усетите страха му. Това е и често най-трудното. Не е задължително да сте преживели всичко това, важното е да влезете в неговата „кожа“, да разберете как мисли, от какво се страхува и какво чувства.

Другият съществен момент е да си дадете сметка, че приемането на чуждата помощ за много хора е слабост. А да признаеш слабостта си е проява на истинска сила. Не всеки може да намери тази сила в себе си обаче.

Ако успеете да се докоснете възможно най-близо до неговия малък свят, сте извървяли половината път до успеха. Заглушете собственото си его, така че да не ви води в погрешната посока и слушайте само сърцето си. Разчитайте знаците и по-малко слушайте думите, защото те могат да притъпят бдителността ви. Човек „казва“ много повече с езика на тялото, отколкото вербално. Просто наблюдавайте и отговорите ще започнат да идват сами.

Най-трудно е в началото

Дори да достигнете момент, в който сте готови да се откажете, не забравяйте, че е най-трудно в началото.  Съвсем нормално е да изпитвате безпомощност, гняв и разочарование, защото сте безсилни. Как да помогнем на човек, който видимо страда, а ни отблъсква? Ако това е случаен човек на улицата, можем да отминем, но ако е наш близък, който е постоянно пред очите ни, как да останем безразлични?

Бъдете търпеливи

Разговаряйте на всякакви теми, задавайте лежерни въпроси и покажете разбиране. Може да ви се наложи да разговаряте десетки пъти, докато постигнете напредък. Често когато човек каже своите мисли на глас, разбира колко нелепо звучат и променя мнението си. А е възможно и да има недоверие към вас заради отминали преживявания.

Продължавайте да задавате въпроси и „пробивайте“ защитата на близкия ви човек постепенно. За да изградите доверие, трябва да слушате внимателно и да успокоявате, а не да омаловажавате чувствата му.

Дайте приоритет на проблемите

Направете си два списъка: един за проблемите на човека, на когото искате да помогнете, и един – за стъпките, които вече сте предриели. Това ще ви помогне да видите какво още трябва да опитате и къде евентуално се нуждаете от допълнителна помощ. Ако не организирате добре действията си, грижите могат да се превърнат в огромна тежест за вас. Изброяването на всички стъпки ще ви помогне да видите дали имате напредък и ще облекчи напрежението.

Наблегнете на положителното

Започнете с: „Аз разбирам..“, „Хубавото е, че…“, „Винаги можем да опитаме нещо друго“, „В крайна сметка ти ще решиш“. Опитайте се да не затрупвате близкия ви човек с информация. Вместо това, наблегнете на положителните неща и говорете на безобидни теми. Това ще премахне „преградите“ между вас и ще увеличи доверието.

Винаги оставяйте на другия да реши. Вие може да давате предложения и да предлагате решения, но е добре той да чувства, че владее положението. Така деликатно и ненатрапчиво можете да помогнете и да му дадете тема на размисъл, че в крайна сметка има нужда от вас.

Приемете неговите граници

Може да става въпрос за вашия партньор в живота, за родител, брат или сестра, но това не означава, че те нямат право да поставят граници на вашата помощ. Може да има теми, които не е желателно да засягате, аспекти от живота им, в които вие не трябва да се месите, хора, които не трябва да критикувате и обсъждате.

За да помогнете на човек, който видимо има нужда от помощ,трябва да приемете неговите граници. И това не ви изолира от живота му и не е причина да се чувствате неоценени.

Успокойте се

Не се самонадъхвайте, че трябва да действате на минутата. За да успокоите когото и да било, първо трябва да овладеете себе си. Хладният ум взима правилни решения, а паниката често ни отвежда в задънена улица. Колкото и страшно да ви изглежда положението, колкото и да искате да помогнете на всяка цена, ще трябва да си дадете време за осмисляне на ситуацията. Как да помогнем на човек, който има нужда, когато ние самите се лутаме в лабиринт от гневни емоции?

Има много начини, по които можете да помогнете на другите, дори те да отказват помощ. Не забравяйте, че тези, които очевидно страдат, се нуждаят от нашето внимание. Важно е обаче то да не е прекалено много, нито твърде малко.