Бамята е един от най-древните зеленчуци . Позната е на хората от над 3 000 години. В Етиопия са открити първите свидетелства за култивирането й, а в днешно време страни като Индия, Нигерия и Пакистан са едни от най-големите производители на бамя. Предпочитан зеленчук е в азиатската и в африканската кухня, а в турската дори варят кафе от семената й.
Бамята е член на сем. Слезови и много наподобява на хибискуса или на памуковите растения.У нас от всички сортове бамя най-популярни са „Каваклийска”, „Лясковска” и „Пловдивска”.
Семената на бамята се засяват най-късно от всички зеленчуци, обикновено в средата или края на месец май. Неписано правило за градинарите е, че подходящото време съвпада с цъфтежа на акациите.
Бамята е топлолюбива зеленчукова култура, затова и задължително условие е температурата на почвата да бъде около 18° на дълбочина 10 см.
Ако вече е настъпило времето да засеем черните семенца на бамята, трябва да изберем подходящо място за това. Опитните земеделци съветват засяването да става след ранните култури, които освобождават наторени вече с оборски тор лехи – салати, лук и чесън на зелено.
Нужно е да разхвърляме на избраното място малко азотен тор и да прекопаем почвата на 10-15 см.
Понеже в личното стопанство площта обикновено е малка, добре е да се избере сеитба на гнезда. Разстоянието между тях трябва да бъде 35-40 см, а разстоянието между редовете – 60-70 см. Достатъчно е да пуснем 3-4 семенца във всяко гнездо на около 4-5 см дълбочина.
Бамята пониква 10-15 дни след засяването. Около растенията се окопава внимателно. Когато се образуват 3-4 листа, се подхранва с изкуствен тор.
Стъблата на бамята достигат 1 – 1,5 м височина, тя цъфти с големи бледожълти или кремави цветове. Добре е докато растенията са още много малки, да се направи прореждане, за да останат най-силните.
Поливките са умерени, като трябва да се увеличат през периода на плододаване. В противен случай плодовете няма да бъдат толкова много и ще бъдат по-груби.
Подхранването става 1-2 пъти, а борбата с плевелите се води чрез плевене и окопаване. Бамята не се напада от много вредители, обикновено това са листните въшки и брашнестата мана.
След 60-70 дни, у нас това е средата на юли, първите плодове на бамята са готови за откъсване. Те приличат на зелени чушки и са големи колкото пръст, затова и някъде наричат бамята „дамски пръсти”. Трябва да знаем, че трябва да ги берем всеки ден или поне през ден, докато са млади, иначе стават влакнести и груби. Можем да разнообразяваме своята трапеза с бамя чак до първите есенни слани.
Бамята като зеленчук не се радва на такава популярност като доматите, краставиците и пипера например, а нейните качества съвсем не са за пренебрегване. Богата е на витамини от В групата, витамин С, Е и К. Съдържа калций, калий, магнезий, желязо и др. минерални вещества. В 100 г бамя има 90.17 г вода, само 0,1 г мазнини и 3.8 въглехидрати, 3.2 г фибри и 21мг витамин С.
Освен че е лесно смилаема и е много подходяща за храна на хора с болен стомах, препоръчва се при диабет, за ускоряване на метаболизма, за понижаване на кръвното налягане, за здравето на костите, за намаляване на риска от глаукома и др. Съдържа само 25 калории в 100 г продукт, ето защо е подходяща за хора на диетичен режим. Може би не всеки от нас знае, но от шушулките на бамята се приготвя растителен екстракт, който е естествен заместител на ботокса. Той способства за отпускане на мускулите, а също така и неутрализира вредните вещества и свободните радикали в кожата.
Бамята не само е изключително полезен за организма ни зеленчук, но и приготвена по различен начин, е много вкусна. Важно е да знаем, че прясната бамя може да се издържи, съхранена в хладилник, най-много 3-4 дни, но не в найлонова торба или в контейнер. Можем да си консервираме бамя или дори да я изсушим.
Ако отделим малко място в градината си и отгледаме бамя, възможно е тя да стане един от любимите ни зеленчуци. И когато през май усетим мириса на акациев цвят, вече ще знаем – време е да засеем бамя.
1 Comments
С какви естествени торове може да се тори бамята?