След катастрофалните земетресения, което отнеха живота на десетки хиляди души в Турция и Сирия, много хора си зададоха съвсем логично въпроса – А какво ще стане, ако подобно земетресение се случи в Европа или на Балканите. Видно и от картата България също попада в рисковите зони, за щастие страната ни не е очертана с лилаво, както са отбелязани най-рисковите от земетресения зони в Европа.
Картите, публикувани от Европейския център за опасност и риск от земетресения (EFEHR), предоставят цялостни оценки на зоните с опасност от земетресения в Европа. Една от тях е картата на „върхово земно ускорение (PGA), която показва рисковите зони в Европейските страни. PGA се използва при изследване на въздействието на земетресенията и при анализ на опасността от земетресения.
Според картата на PGA на Европейския средиземноморски сеизмичен модел за опасност (ESHM-2020) страните с най-висока земетръсна опасност в Европа са Румъния, Гърция, Италия и Албания, както и Турция. Колкото по-висока е стойността на PGA, толкова по-голяма е опасността.
Опасността се увеличава от бяло до синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и лилаво, както е показано на картата. В Турция измерението на опасността в бреговете на Егейско и Средиземно море достига до лилавия цвят. Това показва най-високата опасност.
Крайбрежието на Гърция край Йонийско море е отбелязана като една от най-опасните зони.
В Румъния регионът, простиращ се от столицата Букурещ до Плоещ, също е място, където стойността на PGA е доста висока и цветът на картата е лилав.
Крайбрежието на Адриатическо море също е едно от местата, където има опасност от земетресения. Албания, Хърватия и Италия са страните, които са сериозно застрашени. Голяма част от Италия, също се намира в опасни зони. Стойността на PGA обаче не е толкова висока, колкото в Румъния и Турция.
Според картата на EFEHR във Франция, Англия и Германия почти няма опасност от земетресения. Стойността на PGA е доста ниска в Холандия и скандинавските страни.
Картата на Европейския средиземноморски сеизмичен модел на опасност (ESHM-2020) е изготвена от L. Danciu и други учени