Това за природата, разбира се, е вярно. Но ако се вгледаме например в клоните на едно дърво, ще забележим колко много приличат на нашата кръвоносна система. От ствола се разперват дебели клони, от тях – по-малки и се стига до най-малките вейки. Артериите ни се разклоняват по същия начин в по-малки съдове, стигайки до най-малките капиляри.

По подобен начин изглеждат и други подобни обекти от природата – цялото и част от всяка част изглеждат почти еднакво.

Математикът Беноа Манделброт нарича такива обекти фрактали, а самото свойство на обектите – фракталност, красивата геометрия на природата.

Солидна математическа подготовка

Изучаването на фракталите до откритието на Манделброт е епизодично. Едва с развитието на компютърната техника фракталите могат да се видят в цялото им многообразие.

Първият, който прави това с компютър, докато работи в американската компания IBM, е френският математик  Беноа Манделброт.

Беноа Манделброт е роден на 20 ноември 1924г. във Варшава в еврейско семейство. През 1936г., когато Хитлер заплашва вече Европа, семейството се премества в Париж. Там Манделброт изпитва силното влияние на чичо си, известен парижки математик. Макар че нямал особен интерес към училище, развива необикновен математически талант.

След войната става студент в Париж, а след това завършва и Калифорнийския технологически институт в САЩ. Във Франция получава докторска степен. Живее няколко години във Женева и сключва брак.

През 1958г. Манделброт се установява в САЩ , защото не одобрява развитието на математиката в европейската страна. Започва работа в изследователския център на IBM, заинтригуван от математическите проекти, с които тогава се занимават там.

Идеята за фракталите

Работейки и наблюдавайки на пръв поглед случайни колебания в цените, Беноа Манделброт открива, че те следват във времето скрит математически ред. Той забелязва симетрия между колебанията в цените и това всъщност служи за основа на неговия фрактален метод.

Манделброт взема думата фрактал от латинската fractus – „счупен”. Фракталът представлява обект, който има еднаква структура в какъвто и мащаб да бъде разглеждан.

Всъщност математикът използва проучвания на други учени, като ги обединява в единна система.

През 1982г. Беноа Манделброт публикува своя труд „Фрактална геометрия на природата”. В нея математикът събира и систематизира цялата информация за фракталите и я представя по достъпен начин. С компютърно генерираните илюстрации, с простите конструкции и формули, които могат да бъдат разбрани от всеки, книгата му става бестселър, а фракталите – известни на всички. Той е първият, който прилага компютърна визуализация за изследване на фрактали.

И нещо любопитно – „бащата на фракталите” превръща собственото си име във фрактал. Често се подписва Benoit B.Mandelbrot, макар че няма бащино име по рождение.

Беноа Манделброт живее и работи в САЩ до смъртта си  на 14 октомври 2010г. За него друг математик Хайнс-Ото Пайтген казва, че ако се говори за принос в науката изобщо, „Манделброт е една от на-важните фигури през последните пет десетилетия”.

Други го сравняват с Нютон, а десетките му звания и научни награди го правят иконична фигура. Това е така, защото благодарение на неговото откритие, се променя начинът, по който виждаме и възприемаме света.

А доказателство за това, че повторението може да бъде красиво, е използването на фракталната размерност днес в изкуството, икономиката, информационните технологии и радиоелектрониката.

Материалът Беноа Манделброт – математикът, открил новата геометрия на природата е публикуван за пръв път на Hralupata.