Въпросът за съня и сънуването за учените все още си остава загадка. Но е изчислено, че в зависимост от продължителността си на живот, всеки човек спи средно от 15 до 30г., т.е. около 1/3 от живота си. А лишаването от сън дори е метод за психологически натиск, смята се за сложно изтезание и го използват по време на разпити.

Защо сънуваме?

 Учените не са се отказали да разкрият мистерията на съня. Има и наука за него – онейрология, която използва факти от невронауката, психологията и даже от литературата.

Въпреки че сънищата все още не са разкрили тайните си, учените са достигнали до някои наистина забележителни хипотези за причините за сънуването:

• Реализирано желание

Известният психоаналитик Зигмунд Фройд в началото на миналия век изследва какво сънуват стотици хора. Той достига до извода, че всеки сън всъщност е едно изпълнено наше желание, дори сънят да е ужасен.

Ако например сънувате, че баща ви умира, това не значи, че желаете смъртта му. Фройд би го изтълкувал като съществуващ конфликт, който ще изчезне, ако баща ви си отиде от този свят. Вашето подсъзнателно желание е всъщност да разрешите конфликта. Като тълкува сънищата така, Фройд помага на своите пациенти да разрешат много проблеми.

• Случаен страничен ефект

Психиатърът Джон Алън Хобсън смята, че сънищата са породени от произволни нервни импулси. Мозъкът прави опити да ги интерпретира и това води до сънуването.

Ако тази теория отговаря на истината, това означава, че съчинените от нас истории всъщност са „будни сънища”, получени от заобикалящия ни свят.

• Преход от краткотрайна към дълготрайна памет

Друг психиатър, Джи Занг, защитава тезата, че без значение дали спим, или сме будни, нашият мозък съхранява непрекъснато спомени. Сънищата съхраняват само временните от тях, преди те да отидат в дълготрайната ни памет.

• Сънуваме, за да забравим/запомним

Съществува и теория, според която като сънуваме, ние се освобождаваме от всички асоциации и връзки от деня, които искаме да забравим и които по-скоро са излишна информация.

Точно противоположна на тази е друга хипотеза. Тя се основава на изследвания, които показват, че когато сънуваме нещо, което сме научили, така го запомняме по-добре. С други думи, чрез сънищата съхраняваме запаметеното.

• Разрешаване на проблеми

Харвардският изследовател Деидре Барст споделя идеята, че насън успяваме да се справим с проблемите си по-ефикасно, отколкото докато сме будни. Едно от обясненията е, че съзнанието ни, когато спим, прави връзките си много по-бързо.

Барст провежда и експеримент, като поставя за разрешаване проблем на група хора. Тези, които „преспали”, осмисляйки” го и го сънували, го разрешили по-добре. Може би и затова народът ни казва, че „Утрото е по-мъдро от вечерта”.

Каквито и да са механизмите на сънищата, макар и 99% необяснени, все пак на хората е ясно, че дават някаква информация. Тя идва някъде от дълбините на нашето съзнание и много често дава насока за растеж, за постигане на душевна хармония, за здрави взаимоотношения и др.

Могат ли да се сбъдват сънищата?

Според писателя Том Робинс сънищата ни помагат да изберем правилния път и не лъжат никога. Той твърди, че сънищата не само че се сбъдват, те са самата реалност.

Говорейки за сбъднати сънища, хората най-често имат предвид реализирането на свои желания и мечти.

В Малайзия например живеят сеноите – племе, което е издигнало съня в култ. Хората от племето се събират всяка сутрин, за да разкажат сънищата си и да разтълкуват значението им. Дори вземат всички важни решения според сънищата си. Според тяхната гледна точка ако сме преследвани от нещо или някой насън, не става въпрос за кошмар. Преследвачът ни не е враг, а по-скоро приятел. Той иска да ни напомни нещо или да ни предупреди.

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг нарича сънищата „превозно средство”, с което нашето подсъзнание прави опити да ни предаде важна информация.

Има ли пророчески сънища?

Теорията на Юнг за съня като „комуникативно устройство” се доказва от много примери, документирани в биографични и исторически книги. Ето някои от тях:

• Година и половина преди аварията в атомната електроцентрала в Чернобил един от работниците сънувал трагичното събитие.
• Наполеон Бонапарт знаел предварително какви ще бъдат резултатите от битките му от сънищата си предишната вечер.
• Дмитрий Менделеев се опитва над 20 г. да подреди известните дотогава 63 химични елемента в таблица, докато таблицата не му се явява в готов вид насън.
• Алберт Айнщайн прави своето значимо откритие – теорията на относителността, вземайки идеята от странен сън. Накратко казано, тя се състои в това, че всеки човек вижда едно и също събитие по различен начин.
• Мечтата да се съхрани цялата информация в една глобална мрежа и лесното й търсене Лари Пейдж осъществява след един сън. Неговата идея днес се нарича Google.

Как да дешифрираме сънищата си?

Хората още от древни времена използват различни книги, за да тълкуват сънищата си. Днес има какви ли не съновници с най-често употребявани символи, които показват уж вярното разчитане на смисъла на съня дори в зависимост от деня в седмицата.

Истината обаче е, че това не е резултатна стратегия. Самият Юнг въз основа на опита си отрича сляпо да се приписват определени значения на символи в съня, без да се отчита ситуацията при конкретния човек. Един и същ образ, сюжет или действие може да има различно значение за всеки.

Трябва да знаем също, че не във всички сънища трябва да търсим някакъв скрит смисъл. Дори някои идват направо дешифрирани. Това може да бъде познат или непознат човек, който да ни казва насън важно нещо, както и важна цифра, образ и символ, в които да се крие отговорът.

Всеки от нас може да се запита след даден сън какво означава за него самия. Ако се доверим на интуицията си, тя ще ни даде правилния отговор. Учените, направили своите открития насън, са имали много развита интуиция.

Днес официалната наука не се отнася много сериозно към феномена на пророческите сънища, макар че има много примери за такива. И макар че „От сън спомени няма”, все пак ако не се отнасяме толкова скептично към значението на сънищата, можем да извлечем от тях само полза.

Материалът Сбъдват ли се сънищата? Защо сънуваме? е публикуван за пръв път на Hralupata.