Феноменалният магьосник

се ражда в еврейско семейство през 1874г. в Будапеща. Записват го като Ерик Вайс. Когато е на 4г., заминава заедно с родителите си за САЩ и заживява в Епълтън, Уисконсин.

Изкуството на магията привлича малкия Ерик, когато наблюдава въжеиграчите в един пътуващ цирк. Дори опъва вкъщи въже между две дървета и започва да тренира в двора. В този момент се ражда любовта му към необикновените неща.

Първата си работа

момчето получава на 8г. За да подпомага семейството си, то продава вестници и лъска обувки, защото баща му е безработен, а в семейството вече има 7 деца. Но малкият фокусник продължава да се занимава с магия и до навършването си на 10г. се специализира да прави номера с карти.

В един момент обаче насочва интереса си в друга посока – ключалките. Когато

успява да отключи всички врати

в училище една нощ, родителите му няма как да не признаят, че има талант. Изпращат го да учи занаят в ключарско ателие. Никой не предполага как това умение на бъдещия Хари Худини ще му помогне по-късно да достигне до големи висоти. Постепенно Худини става все по-добър и в показването на акробатични номера на улицата, от които дори припечелва.

Когато е 16-годишен, прочита мемоарите на Жан Йожен Робер Худин, известен френски маг. Жаден за магични знания и получил вдъхновение от Худин, той нарича себе си Хари Худини – името, с което ще бъде запомнен в историята.

Кариерата на младежа потръгва отлично. Навършил пълнолетие, той вече е изнесъл  близо 20 представления заедно с други фокусници, гълтачи на огън и др.

Първият си номер Худини нарича „Освобождаване от окови”.

За него той си прави реклама сам. Отива при шефа на полицията в Чикаго и му заявява, че може да избяга от заключена килия дори с белезници. След като изпълнява номера пред фоторепортери, името му става известно чрез пресата. По-късно той повтаря тази илюзия в САЩ и Европа.

Доверен асистент на Хари Худини

става неговата съпруга Вилхелмина Беатрис, която той нарича Бес. С течение на времето Худини става много популярен и обичан маг. С всеки изминал ден усъвършенства номерата си, като ги прави все по-трудни и според зрителите – невъзможни. Но той така умело изпълнява предизвикателните си трикове, че завладява с изкуството си цяла Америка и заедно с Бес прави турнета по целия свят.

Худини усеща, че публиката жадува за не просто опасни, а застрашаващи живота номера. Затова се усъвършенства и се прочува с илюзията си, при която

се измъква от ледени води със закопчани в белезници ръце.

Смята се, че успява, защото е от посветените във висша степен масони. Помага му и изкуството на йогите и гъвкавостта му, така че той може да задържи дъха си над 3 мин. Често обаче поради голямото напрежение след представление той се изтощава напълно и е принуден да се лекува в болница.

Кариерата на Худини наистина е повече от успешна. В живота му обаче не всичко е толкова хубаво. Голямата трагедия на Худини и на Бес е,

че нямат деца.

Ако за него това не представлява огромен проблем, то съпругата му изпада в тежки депресивни състояния до края на живота си.

Стремежът на Худини  към нови предизвикателства не му позволяват да унива дълго. Особено голямо преживяване за него е моментът, когато

прелетява над Австралия с аероплан.

Той смята, че тези машини са „най-голямото чудо на 20-ти век”.

Към терзанията от липсата на наследник, макар и не толкова явни, се прибавя и страданието от загубата на майка му. Той не може да се примири с това и започва да търси услугите на различни спиритуалисти, за да намери начин да се свърже с нея от отвъдното.

Постепенно обаче разкрива, че повечето не притежават нито специални умения, нито някакви заложби. Това, което се случва при тях като гласове, потропвания, летящи предмети и др., той определя като измами.

Излиза извън равновесие

и започва целенасочено да разкрива имената и методите на тези измислени окултисти. Така повечето от тях губят клиентите и работата си.

По време на последното представление на Худини в Мичиган, докато е в почивка, двама младежи влизат при него в гримьорната. Те го питат дали е вярно, че е в състояние да изтърпи удар в корема, без да трепне.

Худини казва, че може, но иска малко време за концентрация. Такова обаче не му е дадено. Единият от младежите, който се оказва трениращ бокс, го удря с всичка сила в корема. Независимо от болката, Худини успява да довърши представлението си. Кръвта обаче вече се събира в стомаха му. И понеже той не иска да го види лекар, няколко дни след това, на 31 октомври 1926г. поради спукан апендисит

Худини умира от перитонит.

И днес в средите на илюзионистите името на Хари Худини се изговаря с респект. Макар че за някои от номерата му се твърди, че са разгадани, други така и остават, обвити завинаги в мистерия.

Например излизането му от водата за 57 сек., след като влиза в нея окован, се обяснява с използване на т.нар. китайска водна камера.

Отключването на всякакви ключалки пък се дължи на майсторството му – просто почуквал на „правилното” място върху твърда повърхност.

Не е случайно и това, че взема съпругата си, когато демонстрира уменията си по отключване в затворите. Тя просто отвлича вниманието на полицаите, докато илюзионистът през това време тайно изучава устройството на ключалките.

Великият Худини никога не разкрива секретите на триковете си. Може би те се крият в собствените му думи: „За мен главното е да победя страха и да запазя абсолютно спокойствие и самообладание”. Бързото действие и точността също са важни.

Каквото и да се твърди днес за Худини, че уж бил вербуван от тайните американски служби и смъртта му не е случайна, той си остава най-великият илюзионист на 20-ти век.

Истинската сила на магията му се дължи на неуморни тренировки, много страст и повторения. Пример за мотивация на този, който иска да постигне успехи във всяка една сфера на живота.

Материалът Хари Худини – вълшебникът на белезниците е публикуван за пръв път на Hralupata.