Цял живот Андерсен страда подобно на грозното патенце от едноименната си приказка. Но не само от честото пренебрежение на околните. А най-вече поради вътрешната самота на неразбрания и отблъснатия, жаден за любов човек.

Тъжното детство на Андерсен

слага отпечатък върху целия му живот. Роден е на 2 април 1805г. в Оденсе,  Дания и е единствено дете. Живее с родителите си в една стая, в която баща му, беден обущар, работи.

Майка му пере дрехите на хората срещу скромни суми. Тя е по-възрастна от баща му и се омъжва за него, когато е бременна с Ханс в седмия месец.

Дядото е психично болен и по цял ден прави фигурки от дърво. Бабата пък, която често се грижи за момчето, изпада периодично в депресии.

Малкият Ханс се чувства необичан и унизен. Затова допринася и несъразмерно високият му ръст, дългият нос и острите болки в корема, смятани погрешно за епилептични припадъци от местния доктор. Че е различен, показва и нетипичната за страната комбинация от две имена. А и друго – Андерсен страда от дислексия. Научава се да чете, но не и да изговаря правилно думите буква по буква. Затова и по-късно в ръкописите му има толкова грешки.

Колкото майката на Андерсен е практична, толкова баща му обича да си фантазира. Има малка библиотека с Библията, творби на Волтер, Холберг и приказките от „Хиляда и една нощ”. Той често чете на малкия Ханс от Библията. Но понеже е поклонник на френските енциклопедисти, се отнася доста критично към достоверността на метафизическите персонажи.

Така един път, затваряйки Библията, той  казва, че може  Христос да е необикновен човек, но не е Бог. Момчето започва да пищи, а майката го успокоява с думите, че тези думи на баща му са внушени от Дявола. Години по-късно Андерсен увековечава тази сцена в „Какво разказа старата Йохане”, като за прототип на вечно скептичния шивач служи неговият баща.

Андерсен е обект на подигравки

в училище. Заради не особено красивото му лице и странно поведение дори често го бият. Затова той стои повече в приюта за стари хора, където слуша старинни приказки от бабите.

Мечтае да стане актьор, певец или писател. Гласът му е красив, но затова, че е тънък, също го подиграват. Дори работници от шивашка фабрика, чувайки го да пее, свалят панталона му, за да са сигурни, че е момче.

Въображението и психологическите травми на Андерсен му създават много фобии за в бъдеще. Страхува се от тъмното, от кучета, от непознати да не го оберат, постоянно се оплаква от настинки и понася зле всякаква критика.

Спира да ходи на училище и започва да работи много рано, едва 11-годишен, когато баща му умира. Първо чиракува в тъкачна работилница, а след това е черноработник в тютюнева фабрика.

Много иска да играе в Кралския театър

и събира пари, като участва в местни пиеси. Спестил достатъчно, тръгва за Копенхаген. Не се страхува дали ще успее, още повече, че има дислексия. Винаги живее с фиксидеята, че баща му е крал Кристиан VIII. Когато на 33 г. получава голяма кралска стипендия, според него това е убедително доказателство.

Понеже има отлично сопрано, го приемат в Копенхагенския кралски театър. Когато обаче гласът му започва да мутира, той се отказва от пеенето и се отдава на писане.

По-късно покровител на младежа става Йонас Колин, който го изпраща да учи на негови разноски в Слагелсе. Андерсен не остава дълго там, защото не е добър ученик. Мести се в Елсинор в друго училище. За този период писателят казва, че е бил най-мрачен в живота му.

Андерсен завършва Копенхагенския университет

с много усилия и лишения. Първите си творби публикува като студент. Истинският му успех идва с романа „Импровизатор” през 1835г., който слага край на материалните му затруднения. Няколко години по-късно се появяват и приказките му, но не се продават добре отначало. По-търсени са романите „О.Т.” и „Само цигулар”.

Наред с радостта от писането, Андерсен

много обича и да пътува.

В чужбина той среща интересни хора като Александър Дюма, Чарлз Дикенз, Виктор Юго и др. „Да пътуваш, означава да живееш” – твърди писателят.

Но нито творчеството, нито пътешествията могат да го освободят от съпътстващите го меланхолия и хипохондрия, а и различните фобии. Често изпада в духовни кризи от всяко пренебрежение или заядливи критики. Когато страната му губи няколко херцогства във войната с Прусия и Австрия, в спомените си Андерсен пише, че се чувства нещастен и опустошен.

В любовта също не намира щастие.

Несподелена остава любовта му към Риборт Войт, сестра на негов приятел. Не отговарят на чувствата му и дъщерята на известен лекар и дъщерята на патрона му. На друго момиче – Йени Линд, дори предлага брак, но пак е отхвърлен.

„Моите чувства към теб са тези на жена”,

това пише до Едвард Колин Андерсен, изпитвайки увлечение и към другия пол. По-късно Коли, който е хетеросексуален, споделя, че не отвърнал на чувствата му и му причинил много страдания.

Разочароващо е увлечението на Андерсен и към един херцог и танцьор. Всички свои терзания на човек, който не се чувства добре в кожата си, Андерсен излива в „Малката русалка”. Дори в първоначалния вариант морското същество се самоубива, но после писателят променя финала на приказката.

Андерсен не получава вярност в любовта, не създава и семейство. През 1872г. пада от леглото и се наранява сериозно. Скоро се появяват и признаци за рак на черния дроб.

Писателят умира в дома на приятеля си Мориц Мелхиор, близо до Копенхаген на 4 август 1875г.

Сам избира музиката за погребението си,

настоявайки ритъмът й да бъде „подходящ за малки крачета, защото в кортежа щеима повече деца”.

Още приживе датското правителство издига паметник на Андерсен – седнал, с книга в ръка. Но най-впечатляваща е статуята на малката русалка – символ на Копенхаген и туристическа атракция.

От 1956г. започва да се връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен” в литературните среди.

Рожденият ден на Андерсен – 2 април – е обявен за Международен ден на детската книга. Той има една-единствена цел – да събуди любов у децата към четенето. Тогава ще разберат като любимия си разказвач, че „животът сам по себе си е най-прекрасната приказка”.

Материалът Ханс Кристиан Андерсен – вълшебният разказвач на приказки е публикуван за пръв път на Hralupata.