Как светят светулките?

Учените познават от близо 60г. основните вещества, които помагат на светулките да излъчват своята светлина, а именно: кислород, калций, магнезий и естественият пигмент луциферин. Светлината е резултат от химическа реакция – биолуминесценция, при която се смесват кислородът и луцеферинът с ензима луцифераза и аденозинтрифосфат – химикал, осигуряващ енергия на клетките.

В някои от своите видео беседи и в книгата си „Тихи искри” биологът Сара Люис обяснява как светулките показват тихите си светлинни искри и защо го правят. Тя прекарва 20г. в проучвания и достига до извода, че всичко всъщност започва по погрешка.

Нейното обяснение за разноцветните светлини при светулките е, че те са породени наистина от ензима луцифераза. Според нея това е настъпило видоизменение на дубликат на гена, който го съдържа. Затова и предшествениците на светулките започват да светят.

Люис продължава в разсъжденията си, като твърди, че с еволюцията при светулките се развива съвсем нов орган – тяхното фенерче.

Дотук е ясно на какво се дължи появата на светлината при светулките. Но остава въпросът: Кога излъчват светлината си светулките? Можем да отговорим първосигнално веднага: нощем. Да, тогава виждаме светлинките им. Но целта не е просто да осветяват пътя си.

Защо светят светулките?

Излъчваната светлина помага на светулките да общуват една с друга. Така мъжките и женските светулки се откриват, за да започнат своята любовна игра.

През деня женската светулка се крие, а през нощта се закрепва на някое листо, тревичка или клонче. После свива главата си и си повдига коремчето от единия край. Започва да свети и привлича вниманието на мъжката светулка. Светлинката може да бъде жълта, зелена, светлочервена или оранжева. Мъжкият има големи очи и лесно вижда проблясващата женска, за да се приближи до нея.

Интересно е, че светлината на мъжките светулки е мигаща, докато на женските е постоянна.

Освен това различните видове мъжки светулки имат специфичен начин на светене – мигване веднъж или от 5 до 8 пъти. След това следва период на тъмнина, продължаващ 8-10 сек.

Предпочитанията на женските от някои видове са към светлини, които светят по-дълго време, а други отговарят на по-кратките сигнали.

Според наблюденията на Сара Люис и други учени, когато мъжкият и женската се намерят, техният „светлинен разговор” може да отнеме часове, защото понякога женските искат да изглеждат недостъпни. Мъжкият може да „мига” и да очаква отговор много дълго време. Когато партньорите установят контакт, спират да светят, доближават опашките си и се съчетават дълго. Така мъжкият иска да отстрани съперниците си поне за тази нощ, защото на следващата женската вече е готова за чифтосване с друг.

Женските светулки снасят яйцата си върху мъх или в основата на тревите. Но чак след 2-3г. ларвите им се превръщат във възрастни насекоми. След това живеят само 2 месеца, ако са в Западното полукълбо, през които успяват да се насладят на своята „светеща любов” и да снесат яйцата. По бреговете на реките в Югоизточна Азия и в джунглите на Филипините и Малайзия обаче се чифтосват цяла година.

Кога светулките спират да светят?

Установено е, че човек може да забележи светлината на светулките на 90м. През юни, юли и август, когато в топлите вечери успеем да си хванем светулка, нейното пламъче обаче бързо угасва на дланта ни.

Защо светулката спира да свети, като я уловим? Ясно е, че насекомите не светят през деня, защото инстинктът им за размножаване се проявява нощем. Макар че светулките в бебешка възраст също светят, но само ако са застрашени.

Същото се отнася и за възрастните насекоми. Когато усетят опасност, те намаляват светлината си или направо „гасят” лампичката си. Това е техният начин да се прикрият. Затова е и толкова трудно да ги хванем сред тревите, защото те усещат леките вибрации. А хванем ли светулка, тя няма да свети дълго, поставена в кибритена кутийка или в буркан, за съжаление най-вече на децата.

С какво са интересни още светещите насекоми?

От всички познати насекоми като че ли само калинките и светулките са любими на хората. Малките светещи същества са много интересни и с други свои особености, освен с „таланта” се да светят.

1. Светулките принадлежат към семейството на бръмбарите, по-точно към Lampyridae, което буквално преведено означава „светещи”.

У нас могат да се срещнат няколко вида. За яйцата на единия вид – Голямата светулка, е характерно слабото излъчване на светлина.

• Не всички светулки имат крила, а само мъжките.

Мъжките светулки са и по-малки – достигат до 4,5 см дължина, докато има женски дълги и 4,8 см.

• Има още една причина да харесваме светулките. Те са от полезните насекоми, защото се хранят с вредители.

Това се отнася най-вече за ларвите им. Нападат най-вече охлюви и други безгръбначни животни с меко тяло като червеи и гъсеници.

Възрастните светулки не са месоядни. Храната им се състои от нектар и цветен прашец, а могат и без храна. Това е така, защото животът им като ларва е по-дълъг и тогава се хранят до насита.

Има един вид светулки – Photuris versicolor, при които женските привличат мъжки от други видове, атакуват ги и ги изяждат.

Учените са намерили приложение на ензима луцифераза в медицината.

Този ензим, който поражда биолуминесценцията при светулките, днес служи като маркер да се откриват кръвни съсиреци, туберкулозни вирусни клетки, както и да се наблюдават нивата на водородния прекис в живите организми.

Тъжно е, но е факт, че популацията на светулки в глобален мащаб е силна намаляла. Климатичните промени ограничават местообитанията им, а прекомерното изкуствено осветление потиска способността им да откриват партньори и да се размножават.

Ако все пак искате да се насладите на естествено светлинно шоу, предизвикано от хиляди светулки, това може да се види само в Югоизточна Азия и в Националния парк Great Smoky Mountains. Най-зрелищно е масовото синхронно светене в Югоизточна Азия, предизвикано от няколко вида светулки Pteroptyx.

Светулките са едно от вълшебствата на природата и танцът на техните светлини могат да направят всяко едно лято незабравимо.

Материалът Как работи „лампата” на светулката е публикуван за пръв път на Hralupata.