В този момент малко момиченце се приближило и започнало да се взира в изложените на витрината бижута. Явно видяло, каквото иска, то влязло в магазина. После помолило продавача да му покаже точно такава тюркоазена огърлица, каквато имало на витрината.

– Ще купя огърлицата за сестра си. Нали ще ми я сложите в красива опаковка? – попитало момичето.

Продавачът обаче изненадано го погледнал:

– А имаш ли пари, момиченце?

Детето бръкнало в джоба си и извадило една кърпичка. Разгънало я и изсипало на витрината дребни монети. После погледнало с надежда към продавача:

– Тези ще стигнат ли?

Разбира се, парите съвсем не били достатъчни за такова скъпо бижу.

Но момиченцето с блеснали очи и с вдъхновен глас обяснило:

– Много искам да я подаря на сестра си. Мама почина и сега тя остана да се грижи за братята ми и за мен. А днес има рожден ден. Много ще се зарадва на огърлицата. Синият тюркоаз толкова подхожда на очите й!

Продавачът нищо не казал. Само отишъл навътре в магазина и поставил огърлица като тази на витрината в синя кутийка, а после я завързал с красива панделка. Върнал се обратно при чакащото момиченце и му подал кутийката.

– Ето, вземи! И внимавай по пътя!

Детето благодарило, стиснало кутийката и радостно се затичало към дома си.

В същия ден, малко преди магазинът да бъде затворен, вътре влязло младо красиво момиче. Собственикът веднага си помислил колко много си прилича с малката му посетителка от сутринта.

Момичето извадило синя кутийка от чантата си и я сложило отпред.

– Тази огърлица е купена оттук, нали? Каква е цената й?

Продавачът обаче се усмихнал:

– О, това е поверително! За цената винаги се договарям с купувача.

– Но нали сестра ми нямаше много пари, а само шепа монети?! Огърлицата е скъпа, не можем да си я позволим.

Продавачът взел кутийката и я подал на девойката:

– Вземете я! – казал той сърдечно. – За тази огърлица сестричката ви плати най-високата цена! Тя даде повече от всеки друг, който би платил, защото даде всичко, което имаше!

Момичето взело кутийката с треперещи ръце, а от очите му потекли сълзи.

В тази история и тримата герои са изключителни.

Бижутерът, който е трогнат от сестринската обич и „продава” скъпата огърлица за дребни монети и не я взема обратно.

Голямата сестра, която честно и отговорно я връща, макар че вероятно много я харесва.

И накрая, малкото момиче, което иска да зарадва с нещо красиво сестра си, защото се грижи за цялото семейство.

То подарява скъпата огърлица, като дава за нея не само всичките си монети. Дава цялата си обич, топлина и благодарност на сестра си.

Точно това разчувства бижутера. Той знае това, което много от нас забравят – че няма значение с колко пари сме платили за нечий подарък. Дори понякога той може да бъде безценен – като обич, разбиране, внимание, прегръдка, усмивка.

Нали и Екзюпери е казал, че „Най-хубавото се вижда със сърцето”.

Материалът Притча за момичето и огърлицата е публикуван за пръв път на Hralupata.