Творчеството на Джейн Остин

Автор на шест големи романа, които са публикувани през живота й или след смъртта й: Разум и чувства, Гордост и предразсъдъци, Парк Мансфийлд, Ема, Убеждение и Абатство Нортангер.

Романите и са класики на световната литература и са преведени на много езици, също така адаптирани за телевизия, кино, театър и радио. Джейн Остин използва своя опит и наблюдения през света на малката земевладелска благородническа класа и църковната общност, в който е живяла. Пише с язвителен хумор, ирония и социална критика за темите на любовта, брака и морала в обществото. Зад себе си оставя и други произведения в ръкопис, като краткия роман Лейди Сюзън, недовършения роман Уотсъните и началото на романа Сандитън. Джейн Остин е скромна и неизвестна писателка през живота си, но след смъртта си е станала изключително популярна и уважавана. От творчеството и се повлияват много други писатели и читатели.

Списък с най-добрите романи на Джейн Остин

• Гордост и предразсъдъци (Pride and Prejudice) – най-известният и обичан роман на Джейн Остин, който разказва за любовта между остроумната Елизабет Бенет и горделивия мистър Дарси. Романът е изпълнен с хумор, диалози и социална критика.
• Разум и чувства (Sense and Sensibility) – първият роман на Джейн Остин, който проследява живота на две сестри – разумната Елинор и чувствителната Мариана – след смъртта на баща им. Романът разглежда темите на любовта, брака и морала в обществото.
• Ема (Emma) – роман, в който главната героиня Ема Уудхаус е самонадеяна и разглезена млада дама, която се занимава с подбора на съпрузи за своите приятелки. Романът е изпълнен с ирония, комедия и характеризация.
• Убеждение (Persuasion) – последният завършен роман на Джейн Остин, който разказва за възобновената любов между Ана Елиът и капитан Уентуърт, които са се разделили преди осем години поради социални причини. Романът е по-зрял и меланхоличен от другите творби на Джейн Остин.
• Абатство Нортангер (Northanger Abbey) – роман, който е пародия на готическите романи, популярни през 18 век. Главната героиня Катрин Морланд е наивна и обича да чете страшни истории, които влияят на нейното въображение. Романът е забавен и сатиричен.
• Парк Мансфийлд (Mansfield Park) – роман, в който главната героиня Фани Прайс е бедно и скромно момиче, което е изпратено да живее при богатите си роднини. Романът разглежда темите на образованието, класата и морала в обществото.

Това е списък на най-добрите книги на Джейн Остин според някои източници, но можете да имате свое собствено мнение и предпочитания.
За финал можем да добавим, че тя е една от най-важните фигури в английската литературна история.

Материалът Джейн Остин – списък на най-добрите и книги е публикуван за пръв път на Hralupata.

Както може да се очаква, смъртността не е равномерно разпределена по градовете и областите на страната. Има значителни разлики между северната и южната част на България, както и между градските и селските райони. В общи линии, северозападният регион има най-висока смъртност (23,5%), а югозападният – най-ниска (15,6%).

Ето и пълният списък на градовете с най-голяма смъртност в България през 2022 година, според НСИ:

1. Кюстендил – 21,3%
2. Перник – 20,0%
3. София – 16,8%
4. Видин – 20,2%
5. Монтана – 19,6%
6. Габрово – 22,3%
7. Враца – 17%

Ето как изглежда класацията на областите с най-висок коефициент на смъртност през 2022 година:

• 1. Видин – 27,9%
• 2. Кюстендил – 24,4%
• 3. Перник – 23,7%
• 4. Монтана – 24,6%
• 5. Габрово – 24,9%
• 6. Враца – 22,6%
• 7. Ловеч – 23,4%
• 8. Плевен – 22,1%
• 9. Русе – 22,1%
• 10. София – 19,9%

Какво може да обясни тези разлики? Някои от факторите, които влияят на смъртността, са стареенето на населението, здравното състояние и достъпа до здравни услуги, социално-икономическото положение и качеството на живота, околната среда и климатът.

Материалът Списък на градовете с най-голяма смъртност в България е публикуван за пръв път на Hralupata.

1. Васил Божков – 1.5 милиарда лева.

Наричан още „Черепа“, той е един от най-влиятелните и спорни бизнесмени в България. Притежава хазартен империя, застрахователна компания, строителни фирми, хотели, картини и антики. През 2020 година е обвинен в организирана престъпност, измама и укриване на данъци и е обявен за издирване. Оттогава живее в Дубай, откъдето продължава да управлява бизнеса си и да критикува правителството.

2. Христо Ковачки – 900 милиона лева.

Христо Ковачки е бивш политик и собственик на медийна империя, която включва телевизия, вестници и списания. Неговите основни интереси обаче са в енергетиката, банковия сектор и миньорството. Има дялове в ТЕЦ „Марица изток 3“, „Общинска банка“, „Топлофикация“ Бургас и Плевен, рудници и ВЕЦ-ове. Женен е за бившата поп-фолк певица Деси.

3. Митко Събев – 700 милиона лева.

Събев е основател и главен акционер на „Петрол“, най-голямата верига от бензиностанции в България. Също така притежава „Нафтекс“, „ТрансКарт“, авиокомпанията „Ер Лазур“ и футболния клуб „Черноморец“. Негов партньор по бизнеса е бившата му съпруга Петя Славова, която е на четвърто място в класацията.

4. Петя Славова – 650 милиона лева.

Петя Славова е бивша жена на Митко Събев и съосновател на „Петрол“. През 2019 година тя купува дяловете на Събев в хотелиерската компания „Ривиера“ за 120 милиона лева. Освен това тя има участие в други фирми като „Интерхотел Сандански“, „ВК Мениджмънт“ и „АЕКС“.

5. Весела Кюлева – 550 милиона лева.

Вдовицата на убития през 2005 година бизнесмен Емил Кюлев, който е бил един от най-богатите хора в България. Тя наследява половината от империята му, която включва хотели, издателства, вестници, строителни фирми и др. Тя е в надпревара с Дарина Павлова за това коя от тях е най-богатата жена в страната.

6. Цветан Василев – 500 милиона лева.

Цветан Василев е бивш собственик на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ), която през 2014 година обявява несъстоятелност и излага на риск спестяванията на хиляди българи. Василев е обвинен в присвояване на 2.7 милиарда лева от банката и е обявен за издирване. Оттогава той живее в Сърбия, където се опитва да получи убежище и да защити своите активи.

7. Гриша Ганчев – 450 милиона лева.

Той е основател и собственик на „Литекс“, най-големият производител на масла и смазочни материали в България. Също така има дялове в „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Литекс Моторс“ и др. Известен е със своята страст към футбола и е собственик на футболния клуб „Лудогорец“.

8. Иво Каменов – 400 милиона лева.

Иво Каменов е съосновател и главен акционер на „Тимекс“, най-голямата компания за охрана и сигурност в България. През 2017 година той купува „Булгартабак“, най-големият производител на цигари в страната, за 100 милиона лева. Освен това той има участие в други фирми като „Тимекс Комерс“, „Тимекс Холдинг“ и др.

9. Валентин Златев – 350 милиона лева.

Генерален директор на „Лукойл България“ и заместник-председател на съвета на директорите на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Той е близък приятел на руския олигарх Вагит Алекперов, който е президент и основен акционер на „Лукойл“. Златев има дялове в други компании като „Петрол АД“, „Булгартрансгаз“ и др.

10. Делян Пеевски – 300 милиона лева.

Той е контроверзен политик и медиен магнат, който притежава най-голямата верига от вестници, списания и телевизии в България. Сред тях са „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Борба“, „Новинар“, „Стандарт“ и др.

Тези богатства са създадени чрез различни видове дейности, като търговия с петрол, енергетика, банкиране, хотелиерство, строителство, медии и други. Някои от тях са свързани с политически и съдебни скандали, а други са дарявали значителни суми за благотворителност и култура.

Материалът Топ 10 на най-богатите българи през 2023-та и с какво се занимават е публикуван за пръв път на Hralupata.

1. Национален фолклорен събор „Рожен“

Националният фолклорен събор „Рожен“ е събор на народното творчество, провеждан на поляните на прохода Рожен в Родопите от 1961г. насам. Съборът представя „народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци, облекла и носии – цялостната традиционна народна култура“, съчетано с „изложение на традиционния български поминък“.

2. “Пирин пее“

„Пирин пее“ е събор на народното творчество, провеждан от 1962 година насам в местността Предела, община Разлог.

В центъра на фестивала са изпълненията на народни песни, но се представят също и инструментална музика, народни танци, различни видове носии и артефакти, свързани с българския фолклор, както и занаяти, обреди и други.

3. Национален събор на българското народно творчество „Копривщица“

Националният събор на българското народно творчество е събор на народното творчество, провеждан през около 5 години в местността „Войводенец“ край Копривщица от 1965 година насам. Той е насочен към представянето на автентичен български фолклор (народни песни, танци и обичаи, включително лечебни практики), провежда се без участието на професионални изпълнители и е централното и най-значимо събитие в системата на съборите на народното творчество в България.

4. Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-големият в България и на Балканите. Той популяризира достигнали до днес варианти на традиционна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“.

5. Международно гайдарско надсвирване село Гела

По традиция през първия ден (тази година 6 август) се провежда конкурсната програма, когато участниците, разпределени в различни възрастови групи, представят уменията и изпълненията си пред журито и всички посетители.

Следващият ден (7 август) е отделен за народно веселие с много музика и хора́, както и за родови срещи на съборската поляна. Гайдарското надсвирване и традиционният събор на Илинденските поляни в близост до Гела през 2022 година ще се проведат на 6 и 7 август.

6. Международен фолклорен фестивал Бургас

Всяка година, освен в Летния театър, фолклорните групи радват бургазлии с изпълнения на открити сцени. Част от фестивалната програма предлага и изложба-пазар на традиционни сувенири и празнични дефилета, съпътстващи концертите на външните сцени.

Грандиозен концерт –  спектакъл, с участието на всички състави закрива всяко поредно издание на фестивала. Именно тогава е и кулминацията на празника наречен Международен фолклорен фестивал. Вълнението и настроението на многобройната публика ескалират, когато всички състави – участници излязат заедно на една сцена и по традиция изпълнят някоя от най-красивите ни български народни песни. Те за последен път карат хората да им станат на крака, аплодирайки таланта и вълшебната магия, която пресъздават, танцувайки на сцената своята програма.

Аплодисментите и радостта от преживяното и споделено с всички ни е един своеобразен подарък, носещ смисъла, че в колкото и наситен на различни преживявания свят да живеем, изкуството е това, което ни обединява и ни кара да бъдем по-добри и благодарни.

През 2019 год.  се проведе 47-то издание на Фестивала. Бургазлии и гости на града отново  се докоснаха до автентичния бит и култура на различните народи между 26-ти и 30-ти август.

Химн на фестивала е „Прехвръкна птичка“. Повече информация за фестивала ТУК

7. Национален събор „Петрова нива“

Община Малко Търново е организатор на традиционния събор посветен на Илинденско-Преображенското въстание. Съборът се провежда в землището на с. Стоилово община Малко Търново.

8. Фестивалът на фолклорната носия Жеравна

Основен организатор на фестивала е създадената от Христо Ив. Димитров и семейство Андерсон Фондация „Българе”. Съвместно с марката „Бона фиде”, Община Котел и Кметство Жеравна, Фондацията организира ежегодния международен Фестивал на фолклорната носия, чието първо издание е през август 2008 година. Неизменен домакин на фестивала през годините е екипът на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Фестивалът е частна инициатива и се издържа благодарение на приходите от входната такса и от дарения. Всяка година десетки дарители и медийни партньори допринасят за успешното провеждане на родолюбивата инициатива в Жеравна. Още информация на jeravna.com/festival.php

9. Фолклорен събор „Златна гъдулка“ – Русе

Съгласно регламента, съборът „Златната гъдулка“ се провежда в два раздела: обработен фолклор (танцови състави, хорове, вокални групи за обработен фолклор, оркестри) и изворен фолклор (обичаи, певчески групи, групи за игри на песен – със или без съпровод, инструментални групи, играчи, певци, свирачи, разказвачи).
Участниците се оценяват от жури. В рамките на програмата се организира Алея на занаятите, организирана от Дунавската задруга на народните художествени занаяти в Русе. Фестивалът се провежда в Парка на Младежта
Пълният регламент и Формулярът за участие са публикувани на сайта на Община Русе.

10. Международен фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи – Раднево

Фестивалът е на инструменталното и танцово изкуство, като дава възможност за изява на множество любители на българския фолклор и повишава мотивацията им да се занимават с конструктивната творческа дейност в областта на изкуството.

Още информация за предстоящи фестивали и събори през 2022 и 2023 година:

www.fest-bg.com

www.sabori.bg

www.festivali.eu

Материалът Списък на съборите и фестивалите в България е публикуван за пръв път на Hralupata.