Предизвикателствата, пред които и двамата са изправени като млади и все още не особено опитни актьори, ги сближават и те често комуникират, откривайки, че им се случват едни и същи неща.

Приятелството им помага да погледнат на живота по съвсем различен начин и да се вдъхновят и мотивират от успехите на другия. Несъмнено, общите преживявания и последяващия успех в Холивуд ги свързват толкова силно, че вече няколко десетилетия те са много добри приятели.

Обикновено, в актьорската гилдия приятелствата са временни и само докато има изгода и за двете страни. Отношенията на Ал Пачино и Робърт Де Ниро обаче напълно опровергават това. Двамата си оказват искрена подкрепа и знаят, че могат да разчитат един на друг.

Какво прави приятелството им толкова силно?

Двамата актьори имат много общи неща. Те израстват не много далеч един от друг. Робърт Де Ниро прекарва детството си в Манхатън, а Ал Пачино – в Бронкс. И двамата са от разбити семейства, посещавали са уроци по актьорско майсторство и са големи фенове на Марлон Брандо. Придобиват слава на бунтари в тийнейджърските си години заради различното си мислене и размирен дух.

Но сходствата не свършват дотук. В много отношения те имат паралелни кариери. И двамата започват като театрални актьори. Пачино продължава да играе в Бродуей. Често се събират, за да си дават съвети за проектите, в които участват.

И двамата постигат своя първи голям успех с ганстерски филм. Ал Пачино привлича интереса на критиците и големите режисьори с участието си в „Кръстникът” през 1972 г., а Робърт Де Ниро „изгрява” в „Коварни улици” през 1973 г.

Де Ниро се явява на прослушване за ролята на Майкъл Корлеоне, която в крайна сметка получава Пачино и го дразни често на шега, че е по-добрият. Самият той е с 3 години по-голям от него и обикновено доминира в съвместните им интервюта.

Двамата показват привързаността си един към друг в публичното пространство и си помагат по всевъзможни начини. Феновете им ги определят като еднакво харизматични, но Де Ниро е смятан за по-голям хамелеон. Той може да се потопи във всяка роля и винаги да изненада зрителите с нещо различно.

Двамата преодоляват изпитанията на славата заедно

Когато двамата актьори стават известни, се сблъскват с редица изпитания. Внезапната им популярност изкарва личния им живот на показ и журналистите нахлуват рязко в личното им пространство. Това не се харесва особено на Де Ниро.

Двамата често обсъждат интервютата на другия и се подиграват един на друг без лоши чувства. Пачино обича да го дразни заради „сложните” му отношения с пресата. Близостта им помага да останат здраво стъпили на земята и да не се главозамаят от популярността.

Те не се смятат за конкуренти, въпреки че често се борят за една и съща роля

В своята актьорска кариера Де Ниро и Пачино често се борят за една и съща роля, както се случва това в „Кръстникът”. Случайността ги превръща в съперници, но те не се смятат за такива. Когато единият от тях успее да получи желаната и от двамата роля, това е повод за празнуване.

Липсата на ревност и съперничество им помага да се радват искрено на успехите на другия. Двамата приемат философски нещата, смятайки, че ако не получат ролята, значи не са подходящи за нея и това е по-добре, отколкото да я получат и после да съжаляват.  

Очевидно това е вярната формула на запазване на приятелството в условията на интензивна конкуренция, защото Де Ниро и Пачино никога не познават вкуса на завистта.

Те уважават таланта на другия

И двамата са много добри актьори с невероятна харизма и силно присъствие. Но всеки от тях има своите слаби и силни страни. Като истински приятели, те се учат един от друг и признават това, в което другият е по-добър.

Понякога дори двамата работят заедно при подготовката за трудна роля, за да уловят същината й да открият най-добрия подход към превъплъщението си. Зад успеха на всеки един от тях стои силната подкрепа, която си дават взаимно. И това наистина е похвално за Холивуд.

„Ирландецът” събира живите легенди, за да подновят екранната си конфронтация

„Ирландецът” е забележително събиране на „стария квартал” – последното им съвместно участие, преди възрастта и времето да ги изпреварят. Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши са звездите в монументалната, епична история на Мартин Скорсезе за насилието, предателството и загубата.

Ал Пачино е буен, демонстриращ и обезоръжаващо нежен в ролята на Хофа, без да се състезава с когото и да било и да се опитва да подобри собствения си филмов успех през годините.

След премиерата през 2019 г. мненията за филма се разделят на две: едни мислят, че това е най-доброто кино произведение на всички времена, а други – че филмът е скучен, лошо написан и аматьорски режисиран с безумни ефекти.

Но каквито и да са рецензиите са филми, феновете на Робърт Де Ниро и Ал Пачино са изключително доволни, че ги виждат отново заедно, което не се случва често, въпреки доброто им приятелство.

Може би и поради тази причина критиката е доста сдържана от уважение към Мартин Скорсезе и големите имена в киното, чиято лебедова песен е истински подарък за киноманите.

Живот на „педала” с повече адреналин, отколкото Де Ниро и Пачино биха желали

И двамата работят почти непрекъснато и дълги години не знаят какво е почивка. Ал Пачино признава, че в младите си години е имал един по-дълъг период, през който не е правил филми. И тогава е почувствал как се разпада и му отнема време отново да събере „парчетата” и да продължи напред.

Оттогава обаче звездата от „Кръстникът” буквално не спира да мисли за работа – нещо, по което си прилича безкрайно много с Де Ниро. Двамата често живеят „на педала”, но са благодарни за лудия си късмет и прекрасните хора, които имат в живота си, както и за тези, които вече не са до тях.

Материалът Какво прави приятелството между Ал Пачино и Робърт Де Ниро толкова силно? е публикуван за пръв път на Hralupata.