Талантлив и много популярен сред своите съвременници, той обаче винаги изглежда несигурен и не особено щастлив. Биографите му смятат, че всичките му несполучливи любови, както и измисленият му брак и депресиите са резултат от добре прикриваната му хомосексуалност. Много от тях, правейки обзор на живота му чак до не особено ясната причина за смъртта му, търсят информация за комплексите на големия композитор още в ранното му детство.

Ранни детски години и семейство

Чайковски е роден през 1840г. в малкия град Воткинкс в семейството на инженера Иля Петрович и по-младата с 18 години от него Александра Андреевна. Тя свири на пиано и пее, а Иля Петрович също разбира от музика и изкуство – типично за тяхното съсловие по това време.

Пьотр Чайковски има една сестра и четирима братя, а също и полусестра от първия брак на баща му. В детството си е много близък с 22-годишната си гувернантка, която го научава на френски и немски език още когато той е на 6г.

Малкият Пьотр учи пиано от 5-годишен, а родителите му го подкрепят и го насърчават, купувайки му оркестрина и наемайки му учител.

В училище по юриспруденция

Въпреки че Чайковски научава от малък нотите и иска да учи музика, родителите му първо искат да учи нещо друго, по-прагматично. На 12г. го изпращат да учи в Имперското училище в Санкт Петербург, за да получи юридически знания, като семейството също се премества да живее там.

Преди изцяло да се заеме с музиката, Пьотр е принуден 7г. да се занимава с юридически науки.

Междувременно холерата отнема живота на майка му и той до такава степен е съкрушен, че травмата му остава за цял живот. В нейна памет написва валс – първият му по-сериозен композиторски опит.

От холера се разболява и баща му, но се възстановява. Той изпраща Пьотр да учи пиано при Луиджи Пачоли, а след това при Рудолф Кюндингер.

На 19г. Чайковски завършва юридическото училище и е вече титулярен съветник. Назначават го на работа като младши сътрудник в Министерството на правосъдието, а после става старши сътрудник и работи като такъв по време на 3-годишната си кариера на държавен служител.

Начало на музикалната кариера

Решил, че няма до края на живота си да бъде чиновник, Чайковски започва да изучава посещава теория на музиката, посещавайки класове по специалността, а след това става един от първите студенти в откритата през 1862г. Музикална консерватория. След 3г. я завършва със сребърен медал, а малко след това започва работа в Московската консерватория като професор по теория и хармония. Макар че не може да разчита на високо заплащане, мисълта, че заниманията му ще бъдат с музика, е особено примамлива.

Успехът на Чайковски не идва лесно. Неговата Първа симфония е изпълнена изцяло не веднага, а чак през 1868г. В началото приятелят му Николай Рубинщайн не одобрява и неговия Първи концерт за пиано, но все пак го включва в своята програма.

Най-много спънки обаче кариерата на Чайковски получава от страна на т.нар. Могъща петорка – композиторите Мусоргски, Бородин, Балакирев, Кюи и Римски-Корсиков. Тъй като е ученик на Рубинщайн, прокламиращ европейските ценности, Чайковски е много критикуван от петорката и е приет от нея за добър композитор, пазещ независимостта си, чак след години.

Факторите, които благоприятстват популяризирането на музиката на Чайковски, са не само включването й в репертоара на известни западни изпълнители, но и това, че руската публика започва да цени и съдържанието на творбите, а не само тяхното звучене.

В следващия период от творчеството си Чайковски композира опери, но унищожава партитурите на „Войвода” и „Ундина”, като запазва „Опричник” и преработената „Червички” с първоначално заглавие „Ковачът Вакула”.

Балетът „Лебедово езеро”, Симфониите №2, №3 е №4, операта „Евгени Онегин”, фантазията „Франческа да Рамини”, струнни квартети и др. Чайковски създава по това време. Дори само тези произведения са достатъчни, за да остане завинаги в историята на музиката.

Самотата в личния живот

Подобно на великия Андерсен, Чайковски също цял живот страда заради сексуалността си. Още като малко момче той споделя само с брат си Модест, че не го интересуват  момичетата. Модест също е хомосексуален и двамата крият тайната си, като се обричат на самота. По-късно в писмата си до него Чайковски разказва за чувствата си към съученици, а след това и към състуденти.

Единствената жена, която обича, е Дезире Арто – популярна певица по негово време. Двамата дори говорят за сватба, но баща му и Рубинщайн го разубеждават. Така Дезире се омъжва за свой колега певец, без да му съобщи, което му причинява голяма болка.

В следващите години Чайковски получава и други сърдечни удари. Състудентът му Йосиф Котек, в когото е влюбен, му изневерява, а бившият му сексуален партньор Шиловски, живял с него повече от 10г,  се жени. Чайковски е убеден, че тази негова „неопределеност” и колебливост в личния живот отблъсква близки на сърцето му хора.

Все пак през 1877г. решава да сключи брак с Антонина Милюкова, която е била негова студентка. Но издържа само 2 месеца и след емоционален срив я напуска и заминава за Швейцария.

В този момент от живота си Чайковски среща Надежда фон Мак, богата вдовица. С нея поддържа 14-годишни отношения, но само с писма и две срещи на живо. Тя му осигурява годишна издръжка, той напуска консерваторията и се отдава изцяло на музиката. Но когато вдовицата банкрутира, парите секват. Чайковски се чувства изоставен от нея не заради парите, а заради интриги на зет й и изпада в депресия.

До края на живота си поддържа сексуални отношения със сина на сестра си Александра  Боб Давидов.

Внезапна смърт

През 1893г. Чайковски за последен път заема диригентското място, когато дирижира на премиерата на Шестата си симфония. След 9 дни умира в жилището на Модест. Официалната версия е, че причината за смъртта му е холера, от която се заразява чрез изпита в ресторант вода. Според други причината е самоубийство.

Пьотр Чайковски намира вечен покой в Тихвинското гробище в Санкт Петербург, а брат му Модест и племенникът Боб Давидов превръщат в музей последния дом на композитора в гр. Клин.

А който иска да почувства трагичната и самотна душа на Чайковски, достатъчно е да чуе последната му творба, Шестата симфония, една наистина патетична, могъща и разтърсваща музика.

Материалът Чайковски – композиторът с голям талант и много комплекси е публикуван за пръв път на Hralupata.