Както може да се очаква, смъртността не е равномерно разпределена по градовете и областите на страната. Има значителни разлики между северната и южната част на България, както и между градските и селските райони. В общи линии, северозападният регион има най-висока смъртност (23,5%), а югозападният – най-ниска (15,6%).

Ето и пълният списък на градовете с най-голяма смъртност в България през 2022 година, според НСИ:

1. Кюстендил – 21,3%
2. Перник – 20,0%
3. София – 16,8%
4. Видин – 20,2%
5. Монтана – 19,6%
6. Габрово – 22,3%
7. Враца – 17%

Ето как изглежда класацията на областите с най-висок коефициент на смъртност през 2022 година:

• 1. Видин – 27,9%
• 2. Кюстендил – 24,4%
• 3. Перник – 23,7%
• 4. Монтана – 24,6%
• 5. Габрово – 24,9%
• 6. Враца – 22,6%
• 7. Ловеч – 23,4%
• 8. Плевен – 22,1%
• 9. Русе – 22,1%
• 10. София – 19,9%

Какво може да обясни тези разлики? Някои от факторите, които влияят на смъртността, са стареенето на населението, здравното състояние и достъпа до здравни услуги, социално-икономическото положение и качеството на живота, околната среда и климатът.

Материалът Списък на градовете с най-голяма смъртност в България е публикуван за пръв път на Hralupata.

Защо хората са правели това и как са изглеждали тези снимки?

Снимането на починалите е било начин да се запази спомен за любимия човек, който е загубен предварително.

В миналото смъртта е била по-често срещана и по-близка до живота на хората, особено в условията на войни, епидемии и нисък жизнен стандарт. Много хора са умирали млади или дори деца, което е оставяло голяма празнина в сърцата на роднините им.

Снимките на починалите им са били начин да запазят някаква връзка с тях и да им отдадат почит. Една от причините за това е високата детска смъртност, която прави тези снимки единствения спомен за много родители. Друга причина е желанието да се увековечи образът на любим човек, който може да е живял далеч или да е умрял неочаквано.

Снимките на починалите са били част от ритуала на оплакване и прощаване. Те са били показвани на погребението или пазени в албуми или рамки в домовете на роднините. Някои хора са изпращали такива снимки като откровения или подаръци на далечни приятели или роднини, които не са могли да присъстват на погребението.

Как се правели тези снимки?

Снимките са били ретуширани или колорирани, за да придадат цвят и жизненост на лицата на починалите. Някои фотографи са правели и колажи или монтажи, като съчетавали различни части от различни снимки.

Обикновено те се правят в дома на умрелия или в ателието на фотографа, където се подготвя специален декор. Починалият се облича в най-доброто си облекло или в символична одежда, като например сватбена рокля или униформа. Лицето му се гримира така, че да прикрие признаците на смъртта и да му придаде здравословен вид. Тялото му се подпира с метални скоби или други устройства, за да може да стои право или да заеме определена поза. Понякога очите му се отварят или се рисуват върху клепачите, за да изглежда, че гледа към обектива. Тези снимки често включват и живи членове на семейството или приятели, които позират до тялото или го държат за ръка. Това е начин да се подчертае връзката между живите и мъртвите и да се изрази любовта и тъгата им.

В някои случаи снимките на починалите са единствените семейни портрети, които са направени някога.

Снимките на починалите се пазят като ценни сувенири, които се рамкират, поставят в албуми или носени в медальони. Те са предмет на обмен между роднини и познати, които ги получават като знак на съчувствие и съпричастност.Също така са били ценени като лични и уникални предмети, които са носели емоционално значение за техните притежатели.

Тази традиция е било популярно до края на Първата световна война, когато е започнало да отстъпва пред други форми на изразяване на скръбта и спомена.

С развитието на фотографията, хората са имали повече възможности да снимат своите близки приживе и да продължат да си припомнят образите им, след като ги загубят. Снимките на починалите са останали като свидетелство за една епоха, в която смъртта и животът са били тясно свързани и в която хората са търсили утеха и надежда в изображенията на своите загубени любими.

Материалът Плашеща мода от 19-ти век: Снимка с умрял човек е публикуван за пръв път на Hralupata.