Идеята

Годината е далечната 2007-ма, работех като барман, когато ме осени идеята за магазин за аудио техника. Такава за автомобили и домашна техника, нова и втора употреба – всичко на едно място.

Имах няколко пречки пред себе си, едната беше липсата на средства, а другата липса на автомобил, който смятах че ще ми е нужен. Докато го обмислях, споделих идеята си с свой колега и приятел който също работеше като барман в близкото кафене. Той се ентусиазира от чутото и реши да се включи. За мен беше добро дошло, защото рискът щеше да бъде по малък, средствата които ни трябваха ще се разделят на две, а и нямаше да се чувствам сам в това начинание.

Реализацията

След 1-2 месеца умуване пристъпихме към действие, регистрирахме фирма, изтеглихме по 5 хил. лева кредит от банка, където трябваше да върнем 6500 с лихвите за пет години. Намерихме и помещение, което беше идеално за целите ни, с нисък наем от 220 лв месечно. Всичко вървеше по план.

Заминах за Холандия от където се сдобихме с много стока втора употреба, която допълнихме от Димитровградския пазар. От един вносител на аудио техника купихме и някои нови тонколони, касетофони и кабели. Магазинът беше почти зареден.

През това време и двамата напуснахме работа, защото трябваше да движим нещата около магазина, рафтове, реклами, стока и ежеседмичното ходене по пазари, където както продавахме така и купувахме изгодни продукти, които други търговци докарваха от Европа.

Всичко беше готово и с капитал от около 7 хил лева открихме магазина, беше около началото на декември. Всичко беше розово,  до момента в който осъзнах, че за месеца сме продали стока за 450 лв, а разходите ни са 550 лв,това  беше към края на април 2008-ма. Следователно към средата на май затворихме магазина и започнахме да продаваме малкото останала стока по пазарите.

Противно на нормални ситуации, като тази със съдружника ми останахме приятели, просто никой от нас не поставяше парите на първо място, а и до ден днешен сме приятели. И за двама ни това беше първият сериозен опит за бизнес, който колкото и нахъсани да започнахме, допуснахме фундаментални грешки, които ще изброя по долу.

Грешките които смятам че допуснахме

• Бяхме млади и ентусиазирани, нямахме време да чакаме и отворихме магазина преди зимата, когато никой не купува аудио техника т.е. не се съобразихме със сезона.
• Започнахме с малко пари за такава дейност – да изтеглихме 10 хил лв, но от тези пари се плати пътуването ми до Холандия, нови гуми за колата, касов апарат, реклама, регистрация на фирмата и др. на практика имахме стока за 6-7 хил лева и никакви други пари.
• Бяхме двама, а винаги е добре да си сам собственик на даден бизнес. Хората са казали – Орташката работа и кучетата не я ядат.
• Не преценихме външните фактори – месец след отваряне на магазина, Tehnomarket също отвориха голям магазин, просто нямаше как да се бием с техните цени, при положение че продавахме втора употреба касетофон за 70 лв, те предлагаха нов с MP3 и гаранция – за 90 лв.
• Не се допитахме до никой с бизнес, нямахме никой, който да ни насочи със съвети, някой вече успял бизнесмен – с други думи нямахме ментор.
• Имахме идея, но нямахме план. Камо ли план Б.

Общо взето това са грешките, които смятам че допуснахме по време предизвикателството наречено  ‘собствен бизнес ‘ , вероятно има и други за които не се сещам сега, може би по опитните ще се досетят кои са.

В началото бях огорчен и подтиснат от ситуацията в която изпаднах, без пари и кредит, които трябва да изплащам години наред. Но и преди да започнем нямах много за губене, така че не беше нещо ново за мен. След като затворихме магазина и спрях фирмата, сякаш ми олекна, нямаше я вече тежестта от отговорност и мисълта за разходите които ни очакваха всеки месец изчезна.

Веднага след това започнах нова работа и вноските по кредита не ми тежаха, но все пак имах над 4 години да ги плащам, а за един млад човек това е страшно много време. По същото време бях и студент, макар и прекъснал все още имах студентски права. За това и изобщо не се замислих когато брат ми ме попита, дали искам да го придружа в една студентска бригада до Англия. Разбира се, това беше чудесна възможност да се разплатя с банката за един къс период.

Преди да замина се срещнахме с моят ‘бивш’ съдружник и настоящ приятел, сипахме си по питие и обсъдихме къде ни е била грешката. Те се оказаха доста, но ги видяхме едва след като свалихме розовите си очила и погледнахме с трезви очи на нещата. Аз вече бях се отърсил от всичкия стрес и кроях планове за бъдещи проекти, но всичко с времето си. И двамата осъзнахме, че научихме един много важен житейски и бизнес урок, който нямаше как да научим дори и да платим на някого 5-6 хил. лева. Беше опит , който трябваше да се изживее.

Същата вечер му обясних, че макар да изглежда че сме загубили по 5 хиляди лева, не е така. Ние просто си купихме опит и знания за тези пари. Ако ги бяхме дали на някого за да ни научи на това което научихме за 6 месеца, няма как да ни научат. Може би на теория ще ни обяснят, но практиката е наистина много по-ценна. О този момент нататък спрях да мисля, че когато се проваля с даден проект губя пари и време, напротив – сядам и обмислям добре всичко, правя си изводите и дори се радвам, че съм спечелил още един ценен урок. За това и заглавието е това – Никога не губя, винаги печеля, дали ще са пари или опит, еднакво ценен ресурс.

Заключение

Съветът ми към младите предприемчиви хора винаги е бил, да не съжаляват за загубите, те никога не са такива, ако си извадите правилните поуки, те са просто ценен опит, който ви е нужен по пътя към целите ви. Казвам ви го човек изградил два успешни и стабилни бизнеса, които ми носят дивиденти днес и два неуспешни проекта, които ме научиха наистина на много.

Ако ви е харесала историята, може да хвърлите едно око и на втора част

Материалът Никога не губя – или печеля пари или опит е публикуван за пръв път на Hralupata.