Мозъкът, както и цялото тяло, се подготвя за стареене. Процесът на намаляване на броя на нервните клетки започва от момента на раждането ни и продължава през целия ни живот – неизползваните нервни клетки постоянно отмират, остават само функциониращи. Съответно, ако човек тренира определени функции – памет, концентрация, превключване на вниманието, реч, двигателна активност – нервните клетки са активни в тези области на мозъка и се образуват нови връзки между невроните.

Ако човек не използва някои функции на мозъка, тогава клетките, отговорни за тази дейност, умират по-бързо. Освен това, поради остаряването на целия организъм, оксидативен стрес, излагане на редица неблагоприятни фактори на околната среда, в мозъка могат да настъпят патологични промени – отлагат се тежки метали и патологични протеини, което допринася за развитието на невродегенеративни заболявания. Ако има генетично предразположение, някой развива болестта на Алцхаймер, някой развива болестта на Паркинсон.

Как физическият или интелектуален тип човешка дейност влияе върху състоянието на мозъка?

Преди се смяташе, че човек, който иска да постигне най-високи резултати в интелектуалната работа, трябва да се занимава само с този вид дейност. Въпреки това, само тези, които съчетават психически стрес с физическа активност, могат да постигнат най-добри резултати. Това като цяло е доказано отдавна.

В двата университета в Оксфорд и Кеймбридж са домакини на състезания по гребане и плуване. Във всички уважавани университети спортът е на първо място, на второ – фундаментални науки. Днес е научно доказано, че именно комбинацията от физическа и интелектуална активност увеличава умствената дейност, подобрява свързващите функции на мозъка. Забележителният съветски шахматист Анатолий Карпов казваше, че тенисът е шах на тревата. Самият той играе тенис по два часа на ден и шах по няколко часа. Това е златната комбинация.

Храненето също е важно за добрата мозъчна функция. Има фрази като „храна за ума“, „интелигентна храна“. Това е основата. Освен това, това е полезно за мозъка, за сърцето, кожата и целия организъм. Ако поддържаме мозъчните си функции в ред, ще подобрим функционирането на целия организъм, тъй като мозъкът регулира дейността на други органи и системи.

Какви храни са полезни за мозъка?

Боровинки, спанак, ядки, устойчиво отглеждани зеленчуци и плодове, риба. Например норвежка сьомга, дива риба. Сега, както преди хиляди години, трябва да „уловите” добрата храна, да я вземете. Евтините храни са токсични, пълни с пестициди и нитрати. Дори нивото да не надвишава приемливите стандарти, това не означава, че тези продукти са безопасни.

Когато приемаме ускорени парникови домати, краставици и патладжани, балансираме ползите. Токсичните вещества, които те съдържат, не причиняват остро отравяне, но в крайна сметка систематичната употреба на такава храна след няколко години нарушава мозъка. Като обикновено правило, яжте местни, органични и сезонни. Ще бъде добре за мозъка, както и за сърцето, червата и кожата.

Ползите от медитацията са научно доказани?

Да, има изследвания за това как медитацията влияе върху мозъка. Далай Лама доведе монасите си в изследователски университет в САЩ. Оказа се, че по време на медитация се активират определени части на мозъка – по-специално фронталният лоб, който е отговорен за състоянието на осъзнаване. Всъщност тези монаси са имали определен неврофизиологичен модел на мозъчна дейност. Но интересното е, че когато същите проучвания бяха проведени върху обикновени студенти, а не будистки монаси, се оказа, че и те след няколко седмици обучение проявяват тенденция към подобни промени. Тоест, редовната медитация може да подобри мозъчната функция. Има редица международни научни публикации по тази тема, днес тази област е много популярна.

Единственото ограничение е готовността на самия човек. Има хора, които обичат прости неща като йога и медитация. В крайна сметка това е най-добрият, безплатен и не обезпокоителен начин, изисква само самодисциплина. За по-мързеливите съществуват адаптивни технологии за биоконтрол, при които постигаме същия ефект, но с по-малка степен на самодисциплина.

Материалът Упражнения, правилно хранене, медитация: това, от което се нуждае мозъкът е публикуван за пръв път на Hralupata.

Кое прави обонянието толкова важно?

Обонянието като сетиво носи основната информация за света около нас. Дишайки, ние възприемаме изобилие от аромати, които клетките в носа предават директно на мозъка.

Обонянието е важно поради различните си способности:

– 10 000 пъти е по-изострено от вкуса;

– възприемането на храната зависи от него;

– предизвиква спомени, свързани с даден аромат;

– играе положителна роля при ароматерапията;

– обонятелните нервни клетки могат да се регенерират.

На какво може да се дължи намаляването или липсата на обоняние?

Докато обонянието е много силно развито при химици, фармацевти, парфюмеристи и дегустатори, пушачите имат по-слабо обоняние. Интересен факт е също, че жените разпознават по-добре различните миризми от мъжете.

Всички миризми стигат до мозъка чрез нерви, разположени в обонятелния епител в задната част на носа. Ако има фактори, които пречат на преминаването на обонятелните сигнали, това води до намаляване или загуба на обоняние и до т.нар. „ароматен глад”, което от своя страна се отразява върху психоемоционалното състояние на човека.

Състоянието на загубено обоняние може да бъде както вродено или придобито, така и временно или постоянно. То се нарича аносмия и може да възникне в резултат на:

– остри грипозни състояния;

– болести или травми на мозъка;

– работа и живот в токсична среда;

– злоупотреба с цигари и алкохол;

– прием на медикаменти;

– прекомерно насищане със синтетични миризми;

– хормонален дисбаланс.

При хора с аносмия се появяват сериозни състояния като депресия, намаляване на апетита, липса на сексуално желание. Според изследвания на учени колкото по-малко миризми се различават с възрастта, толкова по-голяма е вероятността да се развие деменция, болест на Алцхаймер или болест на Паркинсон.

Можем ли да подобрим обонянието си?

По принцип обонянието се развива до 7-годишна възраст, след това започва да спада средно с 1% на година, но пък се увеличава обонятелната памет. Освен това възприемането на миризми е индивидуално и се влияе от възрастта, пола, типа нервна система, емоционалното състояние и др.

Установено е, че на подсъзнателно ниво човек може да различи между 10 000 и 40 000 аромата, като чувствителността ни към аромати е по-ниска сутрин и по-силна през пролетта.

Ако искаме да подобрим обонянието си, дори да го тренираме, можем да опитаме следното:

– да „заучаваме” миризми като парфюмеристите;

– да не пушим;

– да използваме натурална козметика;

– да се движим повече, за да повишим влажността на ноздрите;

– да консумираме храни с повече цинк като боб, леща, тиквени семки, риба и др.

„Работещият нос” ще ни осигури не само здрав мозък, но и спомени за аромата  на пролет, на море и др. И ако „Миризмата е душата на цветето” според Жул Верн, около нас има още хиляди аромати, които правят света интересен и цветен.

Материалът Здравият мозък зависи от работещия нос е публикуван за пръв път на Hralupata.