Десетки са посоките, в които работи роденият в обикновено селско семейство Ломоносов.

Той е учен, който прави открития в области като химия, геология, астрофизика и др. Открива закона за запазване на масата при химични реакции, конструира оптични и метеорологични уреди.

Той е и писател – пише сатири и оди, художник, историк, основател на Московския университет.

Невероятно е, че за своите 54 години живот оставя толкова значими неща след себе си.

Ранните години на руския учен

Михаил Ломоносов не е оставил автобиография или мемоари, затова се знае малко за детските и юношеските му години.

Известно е, че се ражда на 19 ноември 1711г. в с.Денисовка, Архангелска област, което днес носи името му – Ломоносово. Остава рано без майка. Баща му е беден рибар и се жени няколко пъти. Третата му избраница става злата мащеха на 9-годишния тогава Михаил.

Основното си образование Момчето получава от местния дякон. Често придружава баща си в неговите пътувания из Баренцово и Бяло море. Обича да чете, но мащехата  крие книгите му. Това и идеята на баща му да го ожени, защото вече е 19-годишен, го подтикват да избяга от къщи. Върви три седмици пеша, за да стигне до Москва и да осъществи мечтата си да учи латински език.

Ломоносов успява да се запише в Славяно-гръцко-латинската академия, подправяйки документите си и представяйки се за син на благородник. Заради облеклото и затова, че е по-възрастен от останалите ученици, непрекъснато му се подиграват. Това обаче не намалява желанието му да учи.

Благодарение на своето постоянство и изключителните си способности, Ломоносов успява да премине за 1 година програмата за 3 класа. Става запален читател на богословска литература. Чете в оригинал съчинения на гръцки и римски мислители. Самият той прави първите си поетични опити.

През 1734г. Ломоносов прекарва известно време в Киевско-Могилянската академия. След 2г. училищните власти на Славяно-гръцко-латинската академия го избират за най-добрия студент, който трябва да се обучава в Санкт-Петербургската академия на науките.

Така се прекъсва богословската кариера на Ломоносов, която дори не е започнала, за което допринася и разкритото му подправяне на документи. Затова пък започва развитието му в областта на естествените науки.

Годините в Германия

В Санкт Петербург бъдещият учен изучава математика, физика и минералогия. Според някои негови биографи той е изпратен в Марбург, Германия, за да оглавява минното дело там.

По време на трите години в Марбург Ломоносов среща не само любимия си учител Кристиан Улф, но и бъдещата си съпруга. Въпреки че заедно с другите руски студенти се сближава с немските си колеги и участва в младежки празници, за него на първо място си остава ученето и отделя цялата си стипендия за наем и за книги.

Научна кариера в родината

Михаил Ломоносов се завръща в родината през 1741г. и започва да работи в Санкт-Петербургската академия на науките и това е до края на живота му. След 4г. вече е професор по химия, след като защитава дисертацията си „За металния блясък”.

До 1748г. по негова инициатива се създава химична лаборатория, а самият той става основоположник на руската химия.

Негова е и заслугата за откриването на Московския университет през 1755г., който е първият национален университет за всички слоеве на населението. Въпреки че Ломоносов никога не преподава в него, той привлича много специалисти като преподаватели, което превръща университета след години в един от центровете на световната култура.

Научният принос на Ломоносов

През целия си живот Ломоносов насочва усилията си в различни научни области. Резултатите, които получава по време на химичните и физичните си експерименти, са забележителни  за времето си. Научните му трудове помагат за преминаването от алхимия и натурфилософия към съвременните научни методи.

Ломоносов поставя основите на кинетичната теория на газовете. Негов е законът за запазване на енергията. Успява да разгадае тайната на северното сияние и гръмотевичните бури, да направи цветни бои и цветни стъкла.

И това не е всичко. Ломоносов изучава и астрономия и открива, че на Венера има атмосфера. Той е сред първите учени, предполагащи, че Слънцето като звезда е огнена топка, където „камъните капят като вода”. Освен това внася подобрения и в отразяващия телескоп.

Успоредно с преподавателската си работа се занимава и с литературно творчество, като създава поезия за държавни събития. Редактира преводи на книги и бележки в местния вестник. Занимават го и езиковедски въпроси и създава „Реторика”, произведение, което се превръща в учебник за руския език.

В тези години произнася „Похвала за императрица Елизавета Петровна”, за което е удостоен с ранга колегиален съветник.

Основният му труд по филология е „Руска граматика”, публикуван през 1757г. В него той за първи път прави разграничение между църковнославянски и руски език, класифицира диалектите и формулира законите на руския език.

Ученият представя през 1764г. описание на различни морски пътувания в далечния Север и указание как да се премине от Сибирския океан до Източна Индия.

Макар че новата императрица Екатерина III, възкачила се на престола след смъртта на Елизавета Петровна, отначало не оценява постиженията му, все пак Ломоносов получава от нея ранга държавен съветник.

Като учен-енциклопедист Ломоносов толкова изпреварва времето си, че докато е жив, много от трудовете му са неразбрани и истински се оценяват след векове.

Личен живот

Докато е в Марбург, Германия, Михаил Ломоносов има връзка с Елизавета Цилх – дъщерята на хазайката си. Научавайки, че тя чака дете от него, сключват брак. Първата им дъщеря умира като малка, синът им Иван – също. Остават с едно дете – Елена.

За съжаление Ломоносов не успява да се порадва на внуците си. Той умира от пневмония през 1765г. Погребан е в гробището Лазаревское , намиращо се в двора на манастира „Александър Невски”.

„Който не може малко, за него и голямото е невъзможно” – една мъдра истина, изказана от големия учен преди векове.

Днес училища, улици и няколко руски университета носят името му. Летище „Домодедово”  – също, когато през 2019г. 5 млн. души в Русия гласуват за него в конкурса „Великите имена на Русия”.

В България Ломоносов е патрон на професионални гимназии по електротехника, по техника и строителство, по прецизна техника и оптика и др.

Така примерът на руския Леонардо да Винчи за постоянство и творчество остава вечно вдъхновение.

Материалът Михаил Ломоносов – руският Леонардо е публикуван за пръв път на Hralupata.