Мозъкът, както и цялото тяло, се подготвя за стареене. Процесът на намаляване на броя на нервните клетки започва от момента на раждането ни и продължава през целия ни живот – неизползваните нервни клетки постоянно отмират, остават само функциониращи. Съответно, ако човек тренира определени функции – памет, концентрация, превключване на вниманието, реч, двигателна активност – нервните клетки са активни в тези области на мозъка и се образуват нови връзки между невроните.

Ако човек не използва някои функции на мозъка, тогава клетките, отговорни за тази дейност, умират по-бързо. Освен това, поради остаряването на целия организъм, оксидативен стрес, излагане на редица неблагоприятни фактори на околната среда, в мозъка могат да настъпят патологични промени – отлагат се тежки метали и патологични протеини, което допринася за развитието на невродегенеративни заболявания. Ако има генетично предразположение, някой развива болестта на Алцхаймер, някой развива болестта на Паркинсон.

Как физическият или интелектуален тип човешка дейност влияе върху състоянието на мозъка?

Преди се смяташе, че човек, който иска да постигне най-високи резултати в интелектуалната работа, трябва да се занимава само с този вид дейност. Въпреки това, само тези, които съчетават психически стрес с физическа активност, могат да постигнат най-добри резултати. Това като цяло е доказано отдавна.

В двата университета в Оксфорд и Кеймбридж са домакини на състезания по гребане и плуване. Във всички уважавани университети спортът е на първо място, на второ – фундаментални науки. Днес е научно доказано, че именно комбинацията от физическа и интелектуална активност увеличава умствената дейност, подобрява свързващите функции на мозъка. Забележителният съветски шахматист Анатолий Карпов казваше, че тенисът е шах на тревата. Самият той играе тенис по два часа на ден и шах по няколко часа. Това е златната комбинация.

Храненето също е важно за добрата мозъчна функция. Има фрази като „храна за ума“, „интелигентна храна“. Това е основата. Освен това, това е полезно за мозъка, за сърцето, кожата и целия организъм. Ако поддържаме мозъчните си функции в ред, ще подобрим функционирането на целия организъм, тъй като мозъкът регулира дейността на други органи и системи.

Какви храни са полезни за мозъка?

Боровинки, спанак, ядки, устойчиво отглеждани зеленчуци и плодове, риба. Например норвежка сьомга, дива риба. Сега, както преди хиляди години, трябва да „уловите” добрата храна, да я вземете. Евтините храни са токсични, пълни с пестициди и нитрати. Дори нивото да не надвишава приемливите стандарти, това не означава, че тези продукти са безопасни.

Когато приемаме ускорени парникови домати, краставици и патладжани, балансираме ползите. Токсичните вещества, които те съдържат, не причиняват остро отравяне, но в крайна сметка систематичната употреба на такава храна след няколко години нарушава мозъка. Като обикновено правило, яжте местни, органични и сезонни. Ще бъде добре за мозъка, както и за сърцето, червата и кожата.

Ползите от медитацията са научно доказани?

Да, има изследвания за това как медитацията влияе върху мозъка. Далай Лама доведе монасите си в изследователски университет в САЩ. Оказа се, че по време на медитация се активират определени части на мозъка – по-специално фронталният лоб, който е отговорен за състоянието на осъзнаване. Всъщност тези монаси са имали определен неврофизиологичен модел на мозъчна дейност. Но интересното е, че когато същите проучвания бяха проведени върху обикновени студенти, а не будистки монаси, се оказа, че и те след няколко седмици обучение проявяват тенденция към подобни промени. Тоест, редовната медитация може да подобри мозъчната функция. Има редица международни научни публикации по тази тема, днес тази област е много популярна.

Единственото ограничение е готовността на самия човек. Има хора, които обичат прости неща като йога и медитация. В крайна сметка това е най-добрият, безплатен и не обезпокоителен начин, изисква само самодисциплина. За по-мързеливите съществуват адаптивни технологии за биоконтрол, при които постигаме същия ефект, но с по-малка степен на самодисциплина.

Материалът Упражнения, правилно хранене, медитация: това, от което се нуждае мозъкът е публикуван за пръв път на Hralupata.