Надали обаче повечето хора подозират, че всъщност зад бляскавия й образ, обвит в ухание на парфюм Chanel №5, се крие нещастно детство на едно сираче, израснало в приют, бедно и изтормозено.

Родена като Габриел Боньор,

Коко Шанел идва на този свят на 19 август 1883г. в Сомюр, Франция. Майка й Жана е прислужница и няма 20г. Когато Габриел се ражда, нямат още брак с баща й Албер Шанел, който е амбулантен търговец.

Според биографичните й данни, събирани от различни източници, в семейството има общо 3, 4 или 5 деца. Разминаване има и във фактите, свързани със смъртта на Жана, която умира от туберкулоза. Някъде се споменава, че тогава Габриел е била на 6 г., а другаде – на 12.

Това обаче не може да промени достоверния факт, че Габриел заедно с двете си сестри е изоставена от баща си и израства в приют към манастир. Ще минат 20 години, когато целият свят ще познава не Габриел, а Коко Шанел.

В манастира монахините научават Габриел да шие, а през ваканциите младото момиче посещава свои роднини, при които подобрява шиваческите си умения.

Когато става на 18г., Габриел започва своя самостоятелен живот извън манастира. Работи в местна шивашка работилница и пее в свободното си време в кабаре. И понеже най-често изпълнява песните „Ko Ko Ri Ko” и „Qui qu̕a vu Coco”, получава прякора си „Коко” – пиленце.

„Влюбвайки се, аз винаги се отдавам на чувството си без предел”

Животът на великата Модмоазел тепърва започва. В него ще има много борба и интриги, завист и, как иначе – любов. Обичат я поети, князе, актьори, видни политици, музиканти. И макар по-късно Коко да споделя, че избира роклите пред мъжете, признава и друго – нямало да стане популярна без помощта на мъжете.

Първият мъж, който прави наистина много за Коко, е Етиен Балсан – плейбой и милионер. Той й осигурява луксозен живот. Коко започва да се занимава с изработката и декорацията на шапки, а през 1913г. отваря първия си магазин за модерни шлифери и палта. Наемът е огромен и не просъществува дълго, но Коко е амбицирана още повече да успее.

Макар че животът с жокея Балсан не й носи брак, тя открива колко красиво може да бъде жокейското облекло  и преиначава дрехите за себе си – кожени якета, вратовръзки, ризи, панталони. Не иска да бъде само държанка, а и осъзнава, че никой от аристократично семейство не би взел селянка като нея за жена.

И понеже желае охолство, но придружено със свобода, затова се придържа към максимата, че

„За да бъдеш незаменим, трябва да си винаги различен”.

А защото винаги е различна, Коко в началото буди неодобрителни погледи, но след това някак много бързо всички започват да й подражават. Например да бъде със семпла рокля сред ужасно натруфени жени, което се е възприемало като екстравагантно. Това е чиста стратегия – певици, актриси и съпруги на богаташи започват да си поръчват рокли и шапки от Шанел.

Благодарение на новия си любовник – Артър „Бой” Капел, Коко открива в област Бретан втория си магазин. През 1913г. представя първата си спортна колекция. С Капел Коко има силна връзка и когато той загива в катастрофа, е силно депресирана и дори боядисва в черно стените на спалнята си.

Все пак обаче не изневерява нито на природата, нито на принципите си. Има любовни връзки с композитора Игор Стравински, с режисьора Лукина Висконти и дори с Пабло Пикасо. Вече може да си позволи и да издържа мъже, в случая княз Дмитрий Романов. По-млад от нея с 11г., без средства и в изгнание той се оставя да бъде обгрижван.

Малката бедна селянка, дълбоко скрита в Коко, триумфира – има млад любовник от царско потекло, когото издържа. Дори подправя документите си за самоличност, като спестява цяло десетилетие.

„Красотата идва, когато модата постигне успехи”

Междувременно колекциите на Шанел стават все по-изчистени, без слоеве дантели, без подплънки и корсети, които са толкова неудобни.

Тя връща живот на материи като жарсе, а сакото на Шанел остава нейна запазена марка с ръчно изработените шевове, с тежките копчета от метал и металните вериги в основата на сакото.

Коко Шанел първа предлага парфюм, в който също за първи път са смесени аромати. Chanel №5 си остава класика и до днес.

През 1923г. Коко среща в Монте Карло Хю Гросвенър – втория дук на Уестминстър, най-богатия мъж във Великобритания. Започват любовна връзка, продължила 10 години. Дали защото е богат, или вижда в него човек, даващ й сигурност и защита, така липсвали й в детството, тя за първи път иска да сключи брак. Според някои биографи дори се опитвала да забременее, за да стане благородничка, но без успех поради прекаран тежък аборт преди. Така и не стигат с Хю до брак, а когато я питат защо, тя гордо отговаря, че има много херцогини на Уестминстър, но има само една Шанел.

В началото на Втората световна война затваря бутиците си и се мести в парижкия хотел „Риц”, който счита за свой дом, макар че има апартамент и вила на френската Ривиера.

По време на войната Шанел често е критикувана за връзките си с нацистите, предимно с германския офицер и шпионин Динклаге. Затова и след края на войната е арестувана като „помощник на нацистите” и само с намесата на Чърчил й позволяват да замине за Швейцария, където остава до 1953г.

След това се завръща след 20-годишно отсъствие на модната сцена, за да представи колекция на своя емблематичен костюм „Шанел”. Парижката публика я посреща студено заради връзката й с шпионина, но пък за американците е модна икона.

В периода 1950-1960г. Шанел е ценен сътрудник на холивудски студиа, облича известни актриси и дори Жаклин Кенеди.

Става известна и като меценат, подкрепяйки финансово Пабло Пикасо и Салвадор Дали.

Коко Шанел умира на 87 г. от сърдечен удар на 10 януари 1971г. в апартамента си в хотел „Риц” и е погребана в Лозана, Швейцария.

„Модата се мени, но стилът остава”,

е убедена Шанел – жената,  преобърнала дамската мода завинаги. Понякога дива и скандална, но винаги смела и пряма, по-модерна дори от собствената си мода, тя променя философията на модата през 20-ти век завинаги.

Добър пример за това, че дори да не си роден с крила, не трябва да им пречиш да пораснат. И след това да полетиш, да сбъднеш мечтите си и да смаeш света.

Материалът Коко Шанел – „учебникът” за поколения дизайнери е публикуван за пръв път на Hralupata.