Нея, както и сина си Николай, той възпитава да бъдат честни и добри хора. В живота съвсем не е измамник, какъвто е героят му, симпатичният шмекер от поредицата „Баш майстора”. И съвсем не е тарикат, който може лесно да оцелее в условията на прехода.

Несгодите го превръщат в тъжен човек.

Много тъгува за майка си, която умира от диабет. Мъчи го постоянно безпаричие, а толкова иска с приятелите си да правят каквито искат пиеси. Мъчи го и болката след неуспешна операция на крака, след която в последните няколко години не може да ходи. Заради това и други заболявания той принудително се оттегля от сцената.

Опитва се да се издържа, като отваря хранително магазинче, но бързо фалира поради нелоялността на доставчици и многото борчове. Дори се налага да ипотекира малкото таванче, където живее с Николай.

Отчаян и отвратен от всичко, актьорът заменя София с Варна. Там е прекарал  годините на детството си, понеже е роден в близкото село Гроздьово на 24 май 1934г. Пословичната му виталност отстъпва пред житейските несгоди и здравословните проблеми. Трудно свързва двата края с пенсия от 130лв. и така и не успява „да сложи шапката” на този живот, от който си отива разочарован и самотен.

Най-известен остава с ролята си на Баш майстора

в едноименния филм от 1970г. и неговите продължения, но има и други впечатляващи изпълнения във филми като „Птици и хрътки”, „Тримата от запаса”, „Момчето си отива, „Бон шанс, инспекторе” и др.

 В театъра и киното работи близо 40г., след като завършва на 32г. ВИТИЗ. Преди това е на моряшка служба 4г., а в института е приет чак след третия опит. Но дебютът му в киното е „Дом на две улици”, когато още не е станал студент.

Питан за харесваните от него роли, Кирил Господинов посочва героите си Алекси, Спас, Спиро, Никифор, Капитана и Рангел съответно от филмите „Шведски крале”, „Понеделник сутрин”, „Тримата от запаса”, „Птици и хрътки”, „Не се обръщай назад” и „Баш майстора”.

През 1971г. актьорът получава отличие за най-добра мъжка роля. Втората му съпруга, актрисата Мирослава Кортенска, споделя, че той бил толкова голям приятел с Георги Парцалев и Никола Анастасов, че искрено желаел да върне получената награда, за да я даде на Парцалев.

Никола Анастасов пък казва за Киро, както се обръщат към него колегите му, че такъв чешит рядко се среща.

Ролята на Рангел Лелин, Баш майстора,

прави знаменит Кирил Господинов. Знаменателни са думите на Стефан Данаилов, който казва по този повод, че той е изиграл блестящо един простак, какъвто самият не е, а това означава блестящ талант.

Режисьорът на филма Андрей Аврамов е впечатлен от начетеността и познанията на актьора за световното кино. А Господинов се радва, когато в салоните почитателите му казват, че им е любим, макар героят му да е прост и да търси келепира като Бай Ганьо.

Дъщерята на Кирил Господинов, също актриса, но занимаваща се професионално и с журналистика, като минават години осъзнава, че тази фамилиарна близост на непознатите към баща й малко започва да му тежи. Не искал да го възприемат постоянно като Рангел Лелин, дори казвал понякога, че са се припознали.

Веселина винаги говори за баща си с много топли думи и е свидетел на това колко самотен се е чувствал в последните си години.

А да бъде самотен –

това като че ли му е предначертано. Рано остава без майка, която много е обичал. По отношение на късмета си с жените няма нищо общо с оня гларус в „Шведски крале”, свалящ мацки без проблем.

Когато е студент, изживява бурна любов със 17-годишна ученичка. Жени се за нея и им се ражда дете – синът му Николай. Но младата му съпруга оставя детето в дом за сираци и заминава за Франция, омъжвайки се за богаташ.

Тогава за първи и последен път Кирил Господинов използва известността си, издирва детето и си го взема. Дълго време се отдава на мъката си, давейки я в алкохол, заедно с приятеля си Константин Коцев.

Станал самотен баща, учи едновременно във ВИТИЗ и става сутрин в 4:00 да чисти печките в студентския стол. Праща изкараните пари на майка си на село, която гледа сина му. Живее под наем, никога не е имал апартамент, нито кола, макар че е можел като свои колеги да се възползва от популярността си.

Веселина е дъщеря на Кирил Господинов от втория му брак с Мирослава Кортенска. Но родителите й се развеждат и не общуват след това. Втората съпруга на актьора не идва и на погребението му.

В един кратък миг от живота си обаче той

получава изненадващо любовно признание.

След един гала-спектакъл в Двореца на спорта – Варна през 70-те години Леа Иванова, известна джаз изпълнителка, с вълнение се доближава до него и му казва, че го харесва и че той е нейният любимец. Кирил Господинов е изненадан приятно от това внимание. Двамата дори се снимат заедно за спомен. Повече не се срещат, за което актьорът съжалява до последно.

Опитва се да пребори самотата, като във Варна живее с една актриса от Добричкия театър. Но и тя го изоставя, заминавайки за Испания. Тогава вече актьорът, който вече не може и да се движи, е окончателно съсипан.

Намерен е два дни след смъртта си

съвсем случайно от свой братовчед. Инфарктът го избавя от самотата на 18 април 2003г. Погребват го в гроба на майка му в гр.Тервел, както е пожелал. На 68г. актьорът, който радва милионите свои зрители, напуска сцената на живота съвсем сам.

Днес в Тервел можете да се разходите по площад „Кирил Господинов”. Името му носи и читалище, а във варненския  ретро музей той като че ли оживява чрез восъчната си фигура.

„Аз искам водопади от смях и светлина” – репликата на героя в „Баш майстора фермер” не звучи никак смешно. В живота си Кирил Господинов има не чак толкова много смях и светлина. Но смехът и светлината са в очите на зрителите от вече няколко поколения. А страданието – то извисява и в него човек е винаги сам.

Материалът Кирил Господинов: симпатичният тъжен шмекер е публикуван за пръв път на Hralupata.