Началото и идеята на Джеймс Дайсън

Всичко започва през 1978 г., когато британският изобретател Джеймс Дайсън се ядосва от намаляващата мощност на своята прахосмукачка. Той разбира, че причината е задръстването на торбичката за прах и решава да създаде по-добра прахосмукачка без торбичка. Той се вдъхновява от циклонните сепаратори, които използват центробежните сили за отделяне на частиците от въздуха, и ги прилага към дизайна на прахосмукачката. Идеята за циклон му идва от едно посещение на дъскорезница, където се използва циклонна технология за отделяне на праха.

След петнадесет години и 5127 прототипа, Дайсън успява да завърши първата си прахосмукачка без торбичка, която нарича G-Force. Тя е революционна за своето време, но намира малко интерес от британските производители, които не искат да загубят приходи от продажбата на торбички. Дайсън решава да лицензира своя продукт в Япония, където G-Force става хит и печели наградата за дизайн на Института по промишлен дизайн.

Регистрация на Dyson Ltd.

През 1991 г., Дайсън основава собствената си компания Dyson Ltd. и започва да произвежда и продава своята прахосмукачка във Великобритания. Тя става бестселър и скоро компанията се разширява в други страни. През следващите години, Dyson разработва нови модели на прахосмукачки с подобрени функции, като двойна циклонна технология, безжични батерии, цифрови мотори и други.

Освен прахосмукачки, Dyson създава и други продукти, които използват неговите иновации в областта на аеродинамиката. През 2009 г., компанията пуска първия си вентилатор без лопатки, който използва технологията Air Multiplier за да генерира голям поток от въздух. През 2016 г., компанията представя първия си сешоар Supersonic, който използва цифров мотор и интелигентен контрол на температурата за да предотврати повреда на косата. През 2018 г., компанията лансира първия си пречиствател-вентилатор Pure Cool, който използва активен филтър HEPA и технологията Air Multiplier за да почисти 99.95% от замърсителите във въздуха.

Dyson днес

Днес, компанията Dyson е един от световните лидери в областта на домакинските уреди, с повече от 14 000 служители и продажби в повече от 80 страни. Компанията продължава да инвестира в научни изследвания и развитие, като има амбиции да създаде и други продукти, като електрически автомобили и роботи.

Компанията Dyson е пример за това как една идея може да се превърне в успешен бизнес, ако се следва своята страст и се търсят нови решения на стари проблеми.

Материалът Историята на компанията Dyson е публикуван за пръв път на Hralupata.

В тази статия ще разгледаме десет от най-големите империи в световната история по площ, които са достигнали своя зенит между античността и 20 век. Ще видим как са се създали, как са се развивали и как са изчезнали тези велики държавни образувания, които са оставили своя отпечатък върху историята.

10. Португалска империя (1415-1999)

Португалската империя е била първата и най-дълготрайна колониална империя на Ренесанса. Тя е започнала с превземането на град Сеута на африканския бряг през 1415 г. и е приключила с предаването на Макао на Китай през 1999 г. За почти шест века португалците са изследвали, завладявали и колонизирали територии в Африка, Азия, Южна Америка и Океания. Португалската империя е достигнала своя връх през 16 век, когато е контролирала търговията с подправки, злато, слонова кост и роби от Индийския океан до Атлантическия. Португалците са били първите европейци, които са стигнали до Индия (Васко да Гама, 1498), Бразилия (Педру Алвареш Кабрал, 1500), Китай (Жорже Алвареш, 1513) и Япония (Франсиско Ксавие, 1542). Португалската империя е била известна със своята морска мощ, културно влияние и мисионерска дейност.

9. Династия Юан (1271-1368)

Династия Юан е била империята или управляващата династия на Китай, основана от Кубилай Хан, водач на монголския клан Борджигин и внук на Чингиз Хан. Това е била първата чуждестранна династия, която е управлявала цял Китай в периода 1271-1368 г. Династия Юан е била част от по-голямата Монголска империя, която е обхващала и Средна Азия, Персия, Русия и Източна Европа. Кубилай Хан е преместил столицата си от Каракорум в Монголия в Даду (съвременен Пекин) в Китай и е наложил монголското управление върху китайското население. Той е поддържал китайската бюрокрация, култура и традиции, но също така е насърчавал религиозната толерантност, търговията и културния обмен между различните региони на империята. Династия Юан е била известна със своите велики постижения в областта на астрономията, математиката, медицината, печатарството и литературата.

8. Умаядски халифат (661-750)

Умаядският халифат, или Омеядски халифат, е вторият от четирите основни халифата, създадени след смъртта на Мохамед. Този сунитски халифат е бил съсредоточен в династията Омеяд, родом от Мека. Семейство Омейяд първо е дошло на власт под третия халиф, Утман бин Апан (644-656 г.), но режимът Омеяд е основан от Муавия ибн Аби Суфян, дългогодишен управител на Сирия, след края на Първата гражданска мюсюлманска война. Умаядският халифат е продължил от 661-750 г. и се простира на обширна територия от Испания и Северна Африка до Индия и Средна Азия. Умаядите са били известни със своята административна ефективност, финансова стабилност и архитектурни чудеса, като например Дамаскската джамия и Алхамбра. Те са подкрепяли развитието на науката, изкуството и литературата в рамките на ислямската цивилизация.

7. Абасидски халифат (750-1258)

Абасидският халифат (или Багдадски халифат) е третият от ислямските халифати, наследил ислямския пророк Мохамед. Династията Абасид произхожда от най-младия чичо на Мохамед, Ал-Абас ибн Абд ал Муталиб (566-653 г.), от когото династията носи името си.Той сваля от власт умаядските халифи от всички области с изключение на Ал-Андалус. Създаден е в Харан през 750 г. от християнската ера и през 762 г. премества столицата си от Харан в Багдад. Процъфтява в продължение на два века. Управлението на Абасидите е прекратено през 1258 г., когато монголският завоевател Хулагу хан разграбва Багдад. Но те продължават да претендират за власт по религиозните въпроси от базата си в Египет.

6. Османската империя (1299-1922 г.)

Османската империя е била една от най-дълготрайните и влиятелни империи в историята, която е обхващала около 19 милиона квадратни километра територия в Европа, Азия и Африка. Тя е била основана от Осман I, лидер на тюркския племенен съюз, който е започнал да разширява своето владение в Мала Азия. Османската империя е достигнала своя зенит през 16-ти и 17-ти век, когато е контролирала Балканите, Близкия изток, Северна Африка и част от Индия. Османската империя е известна със своята мултикултурност, религиозна толерантност и артистично наследство.

5. Персийската империя (550-330 пр.н.е.)

Персийската империя е била една от най-мощните и разширени империи в древността, която е обхващала около 8 милиона квадратни километра територия в Азия, Африка и Европа. Тя е била създадена от Кир Велики, който е покорил много народи и царства, включително Мидия, Лидия, Вавилон и Египет. Персийската империя е известна със своята централизирана управленска система, пощенска мрежа, дороги, монетарна система и религиозна толерантност. Персийската империя е била противник на древногръцките полиси в Персийските войни.

4. Китайската империя (221 пр.н.е.-1912 г.)

Китайската империя е била една от най-старите и продължителни империи в историята, която е обхващала различни територии в Източна Азия. Тя е била основана от Цин Шихуанди, който е обединил китайските държави и е изградил Великата китайска стена. Китайската империя е преминала през много династии, които са развивали китайската цивилизация в областите на науката, технологията, изкуството, религията и културата. Китайската империя е била един от най-богатите и населени региони в света.

3. Римската империя (27 пр.н.е.-476 г.)

Римската империя е била една от най-дълготрайните и значимите империи в историята, която е обхващала около 5 милиона квадратни километра територия в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Тя е била създадена от Октавиан Август, първият римски император, след завършването на Римската република. Римската империя е известна със своята администрация, законодателство, архитектура, изкуство, литература и философия. Римската империя е способствала за разпространението на християнството и латинския език в Европа.

2. Британската империя (1583-1997 г.)

Британската империя е най-голямата морска империя в историята, която е контролирала около 35 милиона квадратни километра територия в Америка, Африка, Азия и Океания. Тя е била формирана през 16-ти век, когато Англия е започнала да колонизира нови земи, използвайки своята мощна флота. Британската империя е достигнала своя връх през 19-ти и началото на 20-ти век, когато е управлявала четвърт от населението и земната повърхност на света. Британската империя е оказала огромно влияние върху световната политика, икономика, култура и език.

1. Монголската империя (1206-1368 г.)

Монголската империя е най-голямата сухопътна империя в историята, която е обхващала около 24 милиона квадратни километра територия в Азия и Европа. Тя е била основана от Чингис хан, който е обединил монголските племена и е започнал завоевателни походи през 13-ти век. Монголската империя е известна със своята бруталност, но и със своята толерантност към различните религии и култури на подчинените народи. Монголската империя е способствала за развитието на търговията, комуникацията и културния обмен между Изтока и Запада.

Материалът Най-големите империи в световната история е публикуван за пръв път на Hralupata.

Операцията и решението

За съжаление, за Брус операцията не преминава според очакванията на лекарите. Поради допуснати редица грешки по време на операцията, пенисът на Брус и изгорен фатално. Родителите на малкото момче, притеснени за здравето и бъдещото му сексуално развитие, решават да го заведат в реномираната болница Джон Хопкинс, която се смята за най-добрата в света.

Там се срещат с д-р Джон Мъни, сексолог известен с работата си в областта на сексуалното развитие и полова идентичност. Мъни е защитник на непопулярната днес теория за Неутралност на половете. Според тази теория полът е нещо, което децата научават от средата си в ранна възраст. С правилните поведенчески интервенции би било възможно да смените пола от ранна възраст.

Д-р Мъни и лекарите по това време след поредица от изследвания смятат, че е много по-трудно да се възстанови мъжки полов орган, отколкото да се реконструира вагина, както технически, така и практически.

Изследователите убеждават семейството в това и когато Брус е на 22 месеца, те извършват орхектомия и отстраняват тестисите му. Цялото семейство е подложено на строго обучение и са взети всички необходими мерки, за да бъде отгледан Брус като жена. Новото име на Брус е Бренда.

Решават Джон Мъни лично да осигури цялата психологическа подкрепа на Брус /Бренда/, като в същото време да ръководи изследването. В определени периоди от годината децата се водят на лекар и се подлагат на различни експерименти. Д-р Мъни обещава да посвети всичките си сили, за да превърне Брус в жена.

Експериментът и развитието на Брус като жена

Наистина както обещава, д-р Мъни в продължение на 10 години следи развитието на Бренда като момиче и полага всички необходими грижи за протичането на експеримента. Братът близнак Браян, също е част от експерименталните изследвания за да се отбележат всички психологически отклонения, които могат да възникнат.

Освен това този експеримент е важен, защото е първият такъв дългосрочен експеримент за смяна на пола и неговите психологически ефекти върху човешкото развитие, могат да бъдат наблюдавани отблизо.

Експериментът включва и някои рисковани стъпки. Те включват изучаване на женски сексуални пози в по-млада възраст, така че Брус да може да определи сексуалността си като женска. Поради тази причина изследователите без никакъв скрит мотив ги принуждават да заемат различни сексуални пози: да застават с разтворени крака, на четири крака и т.н. Заемайки позиции, целят Бренда/Брус да приеме женската сексуалност.

Мъни вярва, че експериментът върви успешно. В записките му, можем да прочетем:

„Движенията на момчето много ясно напомнят на момиченце; той няма мъжествени движения като тези на брат си.„

В продължение на години, родителите на Брус, водят децата си на преглед. Те твърдят, че с всеки път те изглеждат по-добре. По-късно обаче се разбра, че семейството непрекъснато лъже лекаря за успеха на изследванията. Лекарите определят това като защитен механизъм, разработен от семейството, за да се самоубеждават.

Отказ на родителите да продължат експеримента

При поредния преглед д-р Мъни, казва на родителите, че може да направи вагина на момчето. Това плаши родителите и те решават да не продължат експеримента. От 22 месечна до тийнейджърска възраст Брус е принуден да уринира през дупка на корема си. По време на юношеството, развитието на гърдите се стимулира външно с естроген.

Колкото и да се старае докторът, експериментът започва да се обърква. Психологията на децата поема в необичайна посока. След отказа на семейството да продължат експеримента, д-р Мъри не публикува никакви статии в опит да скрие провала.

На 13 годишна възраст Брус е толкова психически объркан, че започва да мисли за самоубийство. Така заплашва и родителите си, ако решат пак да го заведат на лекар. През 1980 г., когато Брус е на 15 години, родителите му решават да кажат цялата истина за пола му. Тези факти дълбоко разтърсват момчето. То отрича и не иска да приеме насилствената си самоличност да бъде жена и започва да се идентифицира като Дейвид (новото име което приема), а не като Бренда.

20 години след експеримента д-р Джон Колапинто от екипа на д-р Мъни, първи пише за това как експериментът се е провалил. Отгледан като Бренда, Дейвид никога не се беше възприел като момиче. Отблъснат от средата си и често обиждан от съучениците си, каран да носи постоянно женски дрехи, дори и женските хормони с които е инжектиран не са достатъчни да се почувства като момиче.

Опит за обръщане на процеса и смърт

Когато е на 37 години, Дейвид се опитва да обърне процеса, инжектират му тестостерон, премахва гърдите си и започва да се приема психически за мъж. Жени за Джейн Фонтейн на 22 септември 1990 г и осиновява трите и деца.
Всичко ва не беше достатъчно да оправи нещата, както за Дейвид така и за брат му, който се разболява от шизофрения и почива от свръхдоза антидепресанти през 2002 г.

Дълго време след това Дейвид е безработен, страда за смъртта на брат си и има психологически проблеми заради хормонален дисбаланс. Накрая сутринта на 5-ти май 2004 г. на 38 години Дейвид се самоубива в хранителен магазин, като се прострелва в главата.

Животът на Дейвид Реймър е урок за всички, които смятат, че могат да игнорират или променят природата на човека. Половата идентичност не е въпрос на избор или обучение, а на вродена склонност. Никой няма право да налага своята воля или теория върху друг човек, особено когато става дума за такива интимни и лични аспекти като пола и сексуалността.

Материалът Историята на Дейвид Раймър – мъжът отгледан като жена е публикуван за пръв път на Hralupata.

Сред тях има не само обикновени хора, но и известни личности, велики умове. Едни избират това поради религиозни убеждения, а други страдат от заболявания, които не им позволяват да правят секс. Трети вземат това решение за себе си, за да бъдат по-съсредоточени и успешни в кариерата си. А има и такива, които смятат, че половият акт ни прави … животни.

Исак Нютон – страст към науката

Съвременниците на английския математик и физик си спомнят за маниакалната му страст към научните занимания. Освен това Нютон не проявява особен интерес към изкуството и не притежава никакво чувство за хумор.
Негови биографи предполагат, че може би е страдал от някакво психично заболяване, защото направо мразел жените и самата мисъл за секс го отвращавала.

Никола Тесла – жените на пиедестал

Тесла вярва, че хората на науката нямат нужда от жени, а трябва да използват цялото си време за изследвания. От жени и любовници се нуждаят хората на изкуството, за да получават вдъхновение. Тесла казва, че поставя жените на пиедестал и не се чувства достоен за тях.
Според някои негови биографи поради многото експерименти, които прави върху себе си, ученият получава много патологии и затова не е способен на интимност. Това може да е истина, тъй като с интересната си външност Тесла привлича жените, но той не им отвръща с взаимност.
Затова пък обича … бяла гълъбица. Птицата каца често на прозореца му и той споделя, че я обича така, както може да се обича жена.

Гогол – греховната любов

Руският писател Николай Василиевич Гогол смята, че всички жени са лишени от духовна красота. Те са порочни, вещици и любовта към тях е греховна. Той успява със силата на волята да потисне нуждата да бъде с жена, защото според него само с целомъдрен живот човекът е способен да постигне чистия дух. В едно от писмата си Гогол пише, че само за миг да се поддаде на плътските изкушения, и пламъкът на страстта за миг ще го превърне в прах.

Луис Карол – музи момиченца

Авторът на „Алиса в страната на чудесата” много харесва малки момичета. Запознава се с тях във влака или в домовете на приятели. Обича да ги снима и да ги рисува. Прототипът на Алиса – Алис Лидел, се превръща в негова муза за дълги години. Той обича да разговаря с нея, да й пише писма, да я снима.
Когато се запознава с Алис, тя е на 11г. След известно време обаче родителите на момичето изведнъж прекъсват по неизвестни причини всякакви връзки с досадния си гост.
Някои биографи на Карол смятат, че той искал да се ожени за Алис. След години пра-правнучката на Алис казва, че според нея Карол наистина е обичал Алис, но не е преминавал границата на нормалното поведение.
Карол така и не създава семейство и умира, без да е бил интимен с жена.

Имануел Кант – погнуса от жени

Немският философ умира девствен на 79г. Цял живот той смята, че интимният контакт с жена е нещо отвратително, а размножаването – само за животни. За разлика от тях мислещият човек трябва да задържа колкото е възможно своите секрети, защото те са лечебни. Съзнателното лишаване от тях в резултат на секс Кант мисли за напълно погрешно.

Ханс Кристиян Андерсен – срам от жени

От писмата, които оставя след смъртта си датският разказвач на приказки, става ясно, че той не е бил интимен с жена никога през живота си. Влюбва се в жени, които обаче са много недостъпни и не го смятат за интересен.
Освен това Андерсен е срамежлив. Решава да посети публичен дом, когато е 61-годишен. Но когато вижда младото момиче, вместо да прави секс с него, изпитва само съжаление.
Изглежда, че изпитва влечение към мъже, което личи в едно от писмата му до Едуард Колин, който обаче не му отвръща с взаимност.

Хенри Кавендиш – омраза към жени

Откритията на лорд Кавендиш в областта на химията и физиката стават известни едва след смъртта му. Никой не знае, че той се занимава с изследвания в собствената си лаборатория.
След като завършва Кеймбридж, разполагащият с огромно богатство Кавендиш заживява в двореца си, като не общува с никого, дори слугите му оставят храна в негово отсъствие от стаята.
Жените за Кавендиш са непонятни същества и той не иска да има нищо общо с тях.

Джоузеф Корнел – духовна свързаност

Американският художник Джоузеф Корнел създава сюрреалистични колажи и кутии за сенки от намерени предмети и стари мрамори. Със своите експериментаторски филми печели хиляди фенове в последните си години.
Прекарва почти целия си живот в малка дървена къща, като първо се грижи за болния си от церебрална парализа брат, а после за майка си. Поддържа само платонични връзки с жени, като последната и най-дългата е с японската художничка Яйой Кусама. Умира непорочен на 69г.

Хенри Джеймс – невъзможна любов

Писателят Хенри Джеймс бил притеснителен, страдал от много задръжки и това му пречело да изпитва желание за интимност. Смята се, че е имал няколко чисто емоционални хомосексуални връзки, но поради импотентност не могъл да се отдаде изцяло на „първичния инстинкт” през целия си живот.

Алеко Константинов – неподходящите жени

В списъка с имена на девственици има и българин. Това е писателят Алеко Константинов, нарекъл себе си Щастливеца, но в любовта, а и не само, е съвсем нещастен. По спомени на негови съвременници в него се влюбват все жени, които са или грозни, или стари. Така и не изпитва истинската любов и не оставя в архива си дори един текст до някоя жена. Умира, без да е имал пълнокръвна любовна връзка.

В живота не само на великите личности, но и на обикновените хора има случаи, когато платоничната връзка се оказва много по-силна от изконсумираната. Понякога това е въпрос на избор, друг път – не. Важното е човек да намери някакъв смисъл в живота си, а ако това изключва интимния контакт, нека е така.

Материалът Велики личности, умрели непорочни е публикуван за пръв път на Hralupata.